Който плаща, той поръчва музиката. Това е обичаен принцип, който важи навсякъде около нас. Правилно или не, или най-вече законно или не. По-скоро второто. В българския футбол от доста време също властва този принцип, но в последните две години и особено тази нещата взеха да придобиват прекалено нагъл вид. Селски вид, нека всеки да прави такива асоциации, каквито иска.

Който плаща, той поръчва музиката. Този, който плаща на феновете си, за да подкрепят отбора му (бел. Ред. – вижте клипа, въртящ се във виртуалното пространство). Нагло, пред очите на всички. Друг е въпросът какво е един футболен отбор без привърженици. Още повече отбор с платени привърженици. Отбор, подкрепян от продажници. Без извинение.

Който плаща, той поръчва музиката. 25-ти октомври. Литекс – Левски. Левски е слаб, но още от началото се вижда, че Литекс не може да бие без съдията. Най-креативният син футболист е изгонен без причина, свирен е безумен, но удобен за ловчанлии фаул, след който става първият гол, не се свири игра с ръка преди втория гол на оранжевите. Литекс ликува „заслужено”.

Който плаща, той поръчва музиката. 31-ви октомври. Литекс – Славия. Славия също не е нищо особено, но отново бива подмината чиста дузпа за белите. Кокала беснее. Литекс пак ликува „заслужено”.

Който плаща, той поръчва музиката. 13-ти ноември. Литекс – Локомотив Сф. Не че Локото са толкова страшни, но отново за гостите не е свирена стопроцентова дузпа. Отгоре на всичко няколко минути преди края, съдията подминава хилядaпроцентов фаул срещу играч на „железничарите”, след който пада голът за Литекс. Ловчанлии пак ликуват „заслужено”.

Който плаща, той поръчва музиката.
Моля, „Реквием”.