Има една картина на голям руски художник, която е символ на свободата и непримиримия дух на общността, представена във въпросната творба. Изобщо творчеството на твореца простичко, но същевременно много изразително разкрива живота както на парадната фасада на Руската империя, така и на низините и подтиснатите слоеве на едно от най-човеконенавистните държавни образувания през 18-19 век.

Специално на въпросната картина, символизираща свободата,  са представени група мъже, които пишат писмо до османския султан. Не е ясно доколко е достоверно събитието и героите в него. Според легендата, пишещите изобщо не са се ограничавали в изразите си и по никакъв начин не са се съобразявали със статута на един от най-големите владетели по онова време. От картината ясно се вижда атмосферата и настроението сред казаците, които отговарят на ултиматума на султана.

Да, става дума за известната творба на Иля Репин "Запорожци пишат писмо на турския султан".

Асоциацията с тази картина дойде инстинктивно, веднага след като родните медии надълго и нашироко отразиха Писмото на президента на БФС Борислав Михайлов до УЕФА, неусетно връщайки ме във времената на Правешката Тиква, пардон, Тодор Живков и неговите Тезиси за нещо си. Някой ще каже – какво толкова, едно писмо. Да, наистина става дума за едно писмо. Проблемът е, че подателят му е президент на Футболна федерация, а обект в писмото са футболисти, при това от чужда държава.

Казаците в картината на Репин са видимо под въздействието на някакви упойващи вещества, най-вероятно алкохол, както се вижда от бъчвата, на което е седнал един от героите.

В нашата задача се пита: под влиянието на какви упойващи вещества се намират  ръководните органи на българския футбол и специално Михайлов? Защото с въпросното Писмо влязохме в историята на световния футбол с това, че футболни шефове взеха отношение по изказвания на Рахим Стърлинг, Хари Кейн, Тами Ейбрахам, Рубен Лофтус-Чийк и други футболисти. Писмото е отговор не на свои колеги от Футболната асоциация на Англия, даже не на треньори, а на изявления на футболисти. По тази логика утре можем да видим писмо и заради изявление на футболен агент, пласьор на билети и даже на продавач на хамбургери пред някой стадион.

Очевидно е, че в БФС са под тежка наркоза, а удобната медийна среда, която не задава неудобни въпроси, а предпочита да баламосва биомасата с приказки за Хичо, Пичо, Тигъра и Павето е довела до там, че футболните шефове да загубят чувство не само за дипломатически етикет, а изобщо за реалността. За пиарите и съветниците няма да говорим – какъвто е футболът по родните поляни, такива са и футболистите, феновете, медиите, управниците и съветниците им.

Не знам колко дълго са се смеели в Европейската централа на въпросното писмо. Жалкото е, че "творението" на БФС засяга темата с расизма и уверенията, че сме се преборили с него. При това във време, когато Националният стадион частично е затворен от УЕФА заради расистки прояви. Когато с невъоръжено око се виждат лумпените по стадионите, когато по улиците шестват някакви идиоти от Южна дивизия, Северна бригада, София Запад и подобни екзотични заглавия, когато всеки втори българин сънува, че на границата ни го чакат черни норвежки хомосексуалисти, готови да отнемат бели български деца, когато в управлението на страната има хора, насаждащи ксенофобия, хомофобия и изобщо ненавист към всеки, който не е българин, православен християнин и дори към тези българи, които са напуснали България. А това се насажда, защото така се прокарват политики и се печелят гласове. Човешката история не познава случай, когато неинтелигентен човек може да бъде мобилизиран за интелигентна кауза. Това важи с още по-голяма сила за нашите географски ширини.

 Най-страшното е, че всичко това се вижда, знае се, но на някой му е удобно да го има и да си затваря очите. Преди години в Кърджали бях свидетел какво правят група идиоти от агитката на Ботев – от обиди на етническа основа, до опит за изнасилване и грабеж. Реакцията на полицията, специално докарана от Пловдив бе никаква. Органите на реда натовариха 5-6 човека от въпросната агитка в един бус и ги върнаха в Града под тепетата, където ги пуснаха без да им повдигнат никакви обвинения. Единствената медия, която тогава повдигна въпроса с изстъпленията на пловдивските идиоти и наркомани бе медията, в която работех тогава. Каква е целта да бъдат прикривани – един Господ знае, но подозирам, че лумпените се използват за един или друг протест, или контрапротест. Удобно е.

Най-смешното в цялата ситуация е, че в понеделник вечер целият свят разбра, че в България и в частност любителите на упойващите вещества, Преслава, кючеците, Драгана и всякакви помощни средства за по-добро усвояване на "материала" нямат нито стратегия за борба с лумпените по стадионите, нито са направили нещо минимално по въпроса въпреки наказанието от УЕФА.

Разбрахме обаче, че именно "лошите англичани" (както бе насаждано преди двубоя)  са помолили съдията да не прекратява мача. Разбрахме още, че англичаните наистина са джентълмени. Защото можеха да ни бият и с 10:0, но ни пожалиха, при това, играейки с половин капацитет.

Да, Мунчо от сектор Б едва ли ще разбере всичко, което се случи. За Мунчо англичаните ще си останат колонизатори, провокатори, джендъри, гей-европейци и така ще бъде, докато от студиото на БНТ съобщават, че идиотите от Сектор Б не са направили нищо лошо, а кафяво-жълтата медийна помия тихомълком залива мунчовците със сладки приказки за Тигъра, Турбото и Павето.

Що се отнася до играта на българския национален отбор, тя е функция на нещото, известно с името български футбол – свинщина. Много сме писали за тази свинщина, от десет години твърдим, че поколения българи няма да имат щастието да видят националния отбор на голям спортен форум, а за последно писахме след изнасилването от Косово, но както винаги – глас в пустиня. Биомасата редовно е облъчвана със сладки приказки, обещания, гръмки фрази и фалшиви герои, окичени с ефектни прякори. Нещо повече, медийният пазар, контролирана от любителите на писмата и свързаните с тях олигарси по всякакъв начин заглушават всичко критично и ни внушават, че може и да става дума за  свинщина, ама тя си е наша и няма нищо по-хубаво от това да си я обичаме. Някак си патриотично било. Даже сега ще правят български еквивалент на "Златната топка". И трябва да ръкопляскаме. Дори ще кандидатстваме за домакинство на Европейско първенство. И трябва да изпаднем в екстаз. А като ни отрежат, помията в един глас ще ни залее с приказки за някакъв джендърски, гейски и добре планиран анти-български заговор…

Не е ясна съдбата на казаците и какъв е бил отговорът на султана. От цялата история е останала картината на великия художник –десетгодишният труд на твореца наистина е успял да увековечи свободния дух на онази общност, а творението му радва и ще продължи да радва милиони хора по целия свят.

А какво ще остави  след себе си авторът на българския вариант на Писмото? На първо време обещания за промяна, за нови концепции и борба с вредните явления. А после идва нищото. Или по-скоро голямата  свинщина.

Но защо изобщо трябва да живеем в свинщина?

Не е ли време да кажем "вън"?

Вън на Боби, Данчо, Емо и на всички онези измамници, които зад епитета "четвъртите" нанесоха непоправими щети на българския футбол?

Вън на свинщината, вън на лъжата, вън на безхаберието!