Във вторник, 1 октомври, Българският футболен съюз обяви на своя официален сайт, че Изпълкомът е приел решение да въведе забрана за картотекиране на вратари от страни извън Европейския съюз от Сезон 2020/2021. Мярката, предложена от Треньорската школа, целяла развитието на българските вратари, чиято липса се отразявала на националния отбор. След бърза справка се оказа, че само 6-ма стражи в Efbet лига са от държави извън ЕС, като само Милан Миятович от Левски е титуляр. Но тук няма да нищим това, дали в тази забрана се промъкват някакви задни цели, каквито слухове се прокраднаха, а това, дали подобна забрана ще доведе до желания резултат.

Протекционизмът е такава икономическа политика, при която даден пазар се ограничава за чуждестранни стоки и услуги, с идеята местните производители и доставчици на услуги да бъдат предпазени от външна конкуренция и да могат да се наложат на пазара. Инструменти на този тип политика в световната търговия са митата, допълнителни изисквания за покриване на дадени критерии за качество, специални лицензионни режими, някои косвени данъци и др. Точно такъв инструмент е и забраната на БФС, но тя е насочена към пазара на труда.

До голяма степен, дори най-либералните държави и политически съюзи като ЕС, използват такива инструменти. Най-характерни са те обаче за комунистическите планови икономики, където се наблюдават дори специални квоти. Тук ще си кажете: "Добре, но какво общо имат с футбола тези икономически приказки?“. Имат, защото дългогодишният световен опит е доказал, че системата на затворената, протекционистка икономика, не е довел до нищо различно в дългосрочен план освен нискокачествени стоки/услуги, на високи цени, контрабанда и черен пазар.

Как това засяга футбола? Първо, както виждаме, ако мярката опре само до вратарите, няма да се отрази значително, защото и сега масово отборите разчитат на българи. От това националния отбор не е станал по-добър, нито родни вратари са напълнили европейските грандове, но щом БФС са преценили, явно проблем има. Ще спрем ли само с вратарите? Дали след няколко сезона няма да пробваме да ограничим треньорите, защитниците, нападателите, или всички? Или пък на националния отбор ще липсва "среден-опорен“?

Големият дефект на протекционизма е изключителното ограничаване на конкуренцията, а от там и ограничаване на естественото налагане на по-качествените и евтини продукти. Откакто българската икономика се отвори към европейската и попадна в силно конкурентен пазар, освен, че нарасна близо 5 пъти спрямо 1990 година, тя намали и изоставането си от западноевропейската от 25% до близо 50%. И това, въпреки уж лошия масов внос! Защото навлизането на качество отвън, кара местните пазарни играчи да се подобряват, ако искат да оцелеят. Абсолютно същото важи и за пазара на труда. Освен това цифрите показват, че ползите винаги са по-големи за малките икономики, отколкото за големите.

Нелепо е да смятаме, че ако ограничим чуждите играчи, българските ще станат по-добри. Те ще си останат също толкова посредствени, но щат не щат, клубовете ще трябва да ги пускат в игра. Това ще отрази негативно на представянето им. Проблемите в детско-юношеския футбол са на съвсем друго място и би било добре БФС да погледне към тях, вместо да ни обещава светло комунистическо бъдеще с антипазарни мерки.