Има една страна на юг от България, която предизвиква противоречиви чувства в мнозина българи - от безразличие до неприязън въпреки, че се явява най-голямата туристическа дестинация за сънародниците ни, които се нареждат на трето място от общия брой туристи посетили онези земи. Въпреки, че в момента по-голямата част от домакините са се вторачили в телевизиора в очакване на поредния турски сериал, а когато отидем на пазара търсим турски тютюн и турски прах за пране. Всеки си има мнение по въпроса какво представлява държавата Турция и си е негово право да го отстоява. Само че, интересно ми е защо все гледаме в канчето на другите и не погледнем малко към нас си? Няма да коментирам и факта, че Турция е далеч по-подготвена за ЕС от Румъния и България, които бяха приети по милост. Да не кажем, че това е 17-та икономика в света, с по-висок темп на разстеж от Франция и Германия.

Аз не искам да говоря за политика, защото нещата съм си си ги изяснил за себе си отдавна, нито ще ставам защитник на нашите комшии, но просто ще дам пример къде са хората на юг от нас и къде сме ние. Днес излезе информацията на Анадолската агенция, че Турския парламент започва разследване на националния отбор на страната. Какъв договор е подписал Хидинг, за какви пари и защо футболистите му загубиха два мача подред. Дори до няколко дни ще се сформира комисия, която да разследва причините за неуспехите и ще вземе нужните мерки за подобряване на резултатите. Какви ще са те си е работа на турците. Както и ще има ли някакъв резултат от тази комисия. Фактът обаче, че държавата задава въпроси е показателен, че я има и се интересува какво се случва на нейна територия. Защото държавността не е само да събираш данъци, глоби и такси, да увеличаваш полицаите и данъчните, но и когато се налага да пазиш интересите на гражданите. В нормалните държави това се казва граждански договор. Тук няма такъв, а и няма как да има в страна от 7 милиона андрешковци, па макар и европейци. Ако някой си мисли, че говоря празни приказки нека бъде така добър да погледне към статистиката - колко пъти комшите ни вкарват отбори в Шампионската лига и колко пъти го направихме ние, а беше време когато Берое биеше Фенербахче. И задавам въпрос: някой да потърси сметка на мафията от БФС как назначи Матеус за треньор, при каква заплата и да потърси сметка на директора на националния отбор защо има повече сафарита отколкото присъствие на стадиона? Да не говорим някой зададе ли досега въпроси за това, че шеста поредна година футбола ни се свлича. Няма такива.

И за да не ви оттегчавам, ще припомня един друг факт. Как в първенството на Хичо и Пичо всеки може да стане треньор - последния пример беше миналата година с човека, който разговаря с публиката посредством жестовете на средния си пръст, което разбира се се харесва на лумпенизираните фенчета. В държавата обаче на юг от нас, която кой знае защо обвиняваме, че няма ред, си има правила - за да бъдеш треньор в елита, трябва да завършиш курс, а китапа да си го защитаваш всяка година или 12 години да бъдеш помощник на някой треньор. Повече аз няма да говоря. Който обаче реши да казва нещо, нека преди това да погледне към фактите и да направи сравнението. А преди да говори, че ръбовете на панталона на комшията му са неизгладени, нека да си свали потурите.