Халфът на Локомотив Пловдив Янко Ангелов е роден на 29 юни, 1993 година. Става част от представителния отбор на "смърфовете" през лятото на 2017 година. Ето какво сподели той за пътя до "Лаута", за важните уроци в живота  и плановете за бъдещето пред официалния сайт на "черно-белите".

- Кога се срещна с футбола за първи път?
- Още в ранна детска възраст, а на 10-11 години официално започнах да тренирам в Хебър-Пазарджик. Дядо ми, на когото съм кръстен, ме заведе на стадиона и ме записа. Беше вече пенсионер и всеки ден ме караше на тренировка и ме връщаше обратно. И до ден днешен живее с футбола и с мен и иска да е на всеки един мач,дори да е накрая на България. Винаги, когато има възможност да пътува, идва и ме гледа.

- Какво научи от първия ти треньор?
- Първият ми треньор в Хебър се казва Иван Димитров. Тогава бях едва на 10-11 години, а той ме взе  да тренирам с “батковците“, които бяха с по 5 години и отгоре по-големи от мен. Мисля, че това ми помогна много в израстването.

- Какво е мнението ти за Хебър - в момента те са начело на временното класиране в Югозападната Трета лига?
- Правят ми много добро впечатление напоследък – сериозен проект явно. Надгражда се, строят се терени, база, което е много важно за футболистите – да имат условия. Доколкото знам целта им е да се върнат в професионалния футбол след този сезон и ще се радвам да ги видя там.

- В кои други отбори си бил? Разкажи за пътя, по който си минал, за да стигнеш до "Лаута"?
- На 13 години бях привлечен в школата на Левски от Николай Митов, който в момента е старши-треньор в Хебър. В Левски бях 6 години, до 19-годишен. След  Левски съм бил в Любимец, Монтана и Септември, като и с трите отбора спечелих промоция за Първа професионална лига. След това се озовах в Локомотив (Пловдив).

- Вече имаш почти два сезона зад гърба си в Локомотив, какви са впечатленията ти от отбора?
- Аз съм много щастлив в Локомотив Пловдив и мога да кажа само, че тук се работи на много високо професионално ниво.

- Какви са твоите лични цели в Локомотив?
- Да се утвърдя като основен футболист, да играя ако може всеки един мач, на колкото се може по-високо ниво, да давам все повече и повече, да помагам на отбора да побеждава и колкото по-нагоре сме в таблицата, толкова по-добре!

- Имаш ли мач за Локомотив Пловдив, който  няма да забравиш?
- Дербито с Ботев миналия сезон, тук, на "Лаута". Бях на непривичен за мен пост – десен краен защитник и няма да забравя деня, в който разбрах, че ще играя на този необичаен пост. Цяла седмица гледах футболистите на тази позиция и тези, които играят срещу тях, на същата позиция, за да знам как трябва да се справя, какви грешки да не допускам.  А това, което няма да забравя по време на самия мач, беше атмосферата…беше невероятна! Това не може да се опише, трябва да се преживее.

- Имаш ли някакъв ритуал за късмет преди мач или талисман?
- Не. Избягвам такива суеверия, защото мисля, че само натоварват. Мога да кажа, че съм вярващ и винаги се прекръствам и се моля на Бог да изляза здрав от мача.

- Кои бяха твоите футболни кумири, когато беше малък?
- Роналдиньо – изглеждаше, че прави всичко с голяма лекота и това много ме впечатляваше, покрай него съм фен и на Барселона. Харесвам стила им на игра да държат максимално топката и с минимален брой докосвания да играят. Другият футболист, на който съм се възхищавал е Стивън Джерард  - той играе и в двете фази – и в атака, и в защита, може да отнема, да подава, да бележи голове, да ги вкарва от далечни разстояния. От българските футболисти може би Здравко Лазаров – човек, който не може да губи дори и на карти да седне да играе – гори в играта! Имало е случаи, когато сме били на тренировка, имали сме двустранна игра и сме били от един отбор, в края на тренировката, ако сме загубили играта, се е случвало по цял ден да не ми говори. Това е нещо, за което му се възхищавам – мисли постоянно за победа и за доказване.

- Ти си родом от Варвара, разкажи ни нещо за семейството ти…Прибираш ли се често?
- Да, когато имам почивка, се прибирам, за да видя баба ми и дядо ми, а сега и брат ми, който си е тук. Той беше до скоро в Кипър при родителите ни, които вече 15 години са там, но се надявам скоро да се приберат.  Баща ми и дядо ми са играли футбол, но на любителско ниво , те са ми предали интереса към играта и впоследствие – желанието да тренирам.

- В едно свое интервю Хорхе Валдано, един от големите умове и визионери на футболната игра,  казва, че футболът е обратното на науката и математиката. Ти какво мислиш?
- Да, чел съм това интервю. Мнението ми е, че един футболист трябва да го видиш на живо и да го прецениш. Сега има много програми, само две имена като напишеш в интернет и ти излиза статистика, но за мене лично тази информация колкото е вярна, толкова и подвеждаща… Цифрите донякъде помагат, но както казва в интревюто Валдано – да, статистиката показва, че даден играч е изтичал по време на мача 12 километра, но дали е бил полезен?

- Най-важният урок, който си научил?
- Всеки един ден трябва да се работи и всеки един ден е доказване – това съм запомнил от майка ми, която е критична, но по градивен начин и тези нейни думи винаги са ми в главата. Животът е борба, така ми казва тя.

- Как си почиваш?
- Гледам да се възстановя, да се видя с приятели,обичам да контактувам лице в лице…

- Имаш ли много приятели?
- Не бих казал…броят се на едната ми ръка , но са верни.

- Как се виждаш след 10 години?
- Надявам се да продължа в сферата на футбола, може би като треньор, защото това уча в момента и дори ми предстоят тежки изпити.

-Пожелай нещо на феновете на Локомотив Пловдив…
- Да стоят винаги зад нас, както до сега. Нека да има взаимопомощ – те да помагат на нас с подкрепата си и ние на тях с мъжка игра и победи. Мисля, че само така ще се върви напред.