Полузащитникът на Локомотив Пловдив Парвизджон Умарбаев е роден в Таджикистан на 1 ноември, 1994 година. Има 7 мача и 1 гол за националния тим на Таджикистан. Става част от представителния отбор на Локомотив през юли, 2016 година.  Ето какво сподели той пред официалния сайт на "смърфовете" за пътя от Таджикистан до Лаута, за впечатленията си от България и Пловдив, за семейството и мечтите си. 

- Кога започна да се занимаваш с футбол?

- Баща ми и неговият брат са свързани с футбола. Баща ми е бивш футболист, сега вече треньор , но по онова време той играеше в друг град. Чичо ми ме заведе на стадиона, когато бях на 6. Първоначално си играех с топката, а от 8-годишна възраст започнах да тренирам. Когато вече бях на 13-14 години приятел  на баща ми, който беше скаут и помощник-треньор в Рубин – Казан, ме забеляза и благодарение на него аз отидох на проби в академията на Рубин. Отидох сам, треньорът ме посрещна на летището и след четвъртата  тренировка, в която проверяваха моята техника, директорът на академията и треньорът споделиха, че са доволни и ми казаха направо да остана. Започнах да тренирам с отбора на 17-годишните юноши, а аз бях само на 14. Но явно са видели тогава в мен талант и така подписах първия си договор, все още не професионален, защото бях малък. Така започнах.

- А след това?

- На 15 години вече имах тренировки с представителния отбор.  На 26 септември дебютирах  за  Рубин Казан в мач за купата на Русия срещу ФК Енисей- Красноярск. От 2013 година до май месец 2014 година бях преотстъпен и играх в  Нефтохимик, Първа лига в Русия. От юни 2014 година до декември 2015 година бях в  Химик Дзержинск, пак отбор от Първа лига. През март 2015 година подписах с шампионите на Таджикистан - ФК "Истиклол“. Там изкарах една година и два месеца. Докато бях там, аз много мечтаех да намеря отбор в Европа. Моите приятели се шегуваха, че нямам шанс, но аз не спирах да мечтая и да вярвам, че един ден това ще се случи. И така по време на един турнир в Санкт Петербург се запознах с футболен мениджър, който впоследствие направи контакт с Локомотив Пловдив и така от 2016 година започна моята кариера в клуба.

- Как реагира, когато разбра, че ще дойдеш в Локомотив? 

- Когато мениджърът ми каза, че имам оферта от Локомотив Пловдив, аз страшно много се зарадвах и веднага влязох в Гугъл, за да потърся  информация за клуба и за града. И до днес съм много благодарен на моя мениджър, защото той ми помогна да сбъдна своята мечта – да отида и да премеря моите сили в клуб в Европа.

- Какви бяха първите ти впечатления от България и Пловдив?

- До тогава не бях посещавал европейска страна, много ми хареса, първите ми впечатления бяха много добри, а тук, в Пловдив ме посрещнаха много топло.  Съотборниците ми помогнаха много в началото, за да се приобщя и адаптирам по-лесно. Аз не знаех изобщо български, а имах и проблем с английския, но с помощта на момчетата и треньорапостепенно нещата си дойдоха намястото. За тези години тук смятам, че израснах – защото аз се анализирам и сравнявам как съм бил преди и как сега.

- Имаш ли мач с Локомотив, който няма да забравиш?

- Разбира се – мачът с Ботев на Лаута, на 20 ноември, 2016 г., в който ги победихме с 2:0. Локомотив направи много силен мач, а атмосферата на стадиона беше уникална. Единият гол вкара Мартин Камбуров, а другият беше мой. Мисля, че до момента това е най-хубавият гол в моята кариера.

- Подкрепя ли те твоето семейство?

- Семейството ми винаги ме е подкрепяло в моята мечта да се занимавам професионално с футбол и знаят, че няма как да остана у дома и да се развивам и сбъдвам мечтата си.  Свикнали са на това, че ме няма при тях и са приели, че това е моето бъдеще. Както казах, баща ми в момента е треньор в Таджикистан, където са и майка ми и двете ми по-малки сестри. Семейството ми липсва. Преди няколко години, когато бях в Русия, аз пак бях далеч от семейството ми, случвало се е да не ги виждам по 5-6 или 7 месеца, но по някаква причина тогава не са ми липсвали чак толкова. Дали защото съм бил по-малък, не знам…  Сега много по-силно усещам липсата им, може би, защото с времето човек започва да разбира и да цени повече тези неща.

- Как си почиваш?

- Разхождам се. Когато имах приятелка, понякога правехме разходки и извън града

- Да разбираме, че в момента си свободен, нямаш приятелка?

- Да…

- С какво, според теб,са по-различни българските жени от тези в твоята родина? Можеш ли да кажеш кои са по-хубави или по-добри?

- Навсякъде по света хората са различни, и мъжете, и жените. Има някои по-добри, други по-лоши. Но аз не мога да сравня българките с жените в Таджикистан, защото има разлика в манталитета. Ако трябва да посоча една съществена разлика, тя е, че у нас жената не се опитва да се "мери“ с мъжа, естествено мъжът се отнася с респект към жената, но всеки си има своята територия. Тук жените казват  “Защо той да може, а аз да не мога…“. При нас не е така.

- Ако един ден спреш да се занимаваш с футбол какво друго би правил?

- Откровено да ви кажа, дори не съм мислил за това. Аз не съм присъствал толкова много на занятията в училище, заради тренировките и пътуванията покрай футбола, пропуснал съм много уроци, но футболът ми е дал много и аз не си представям  живота си без него. Футболът – това е моят живот! В момента съм се съсредоточил над това да работя и да прогресирам, да ставам все по-добър.

- Пожелай нещо на феновете на Локомотив Плодив.

- Да продължават да подкрепят отбора!