Мила родна футболна картинка. 15 000 на стадиона. Левски – Калмар. Рядко се случва на български стадион да има повече от десетина хиляди души, особено в последните години. Само че ако четете български вестници и гледате българска телевизия ще останете с впечатлението, че на стадиона присъстват 15 000 хулигана. Защо? Защото ако сте лесен за манипулиране и четете гореспоменатите статии и гледате поръчковите репортажи, дори безумни игрални(?!) филми, ще се превърнете във враг номер едно на българския футболен запалянко. Вие си представяте закоравял престъпник, който е способен само на едно – да чупи и троши. Вие слагате под общ знаменател термините „привърженик”, „ултрас” и „хулиган”, заклеймявате ги всичките, псувате на улицата всички, които носят шалче на любимия отбор, употребявате всеки ден в речта си израза: „Казаха по телевизора...”.

За това ще си поговорим в следващите редове: за привържениците, за ултрасите, за хулиганите, за това колко е безумно всичко в тази държава да се слага под общ знаменател, защото някои не са удобни на някого, за хулиганството по стадионите, има ли го, няма ли го и най-вече за хората, които искат да убият най-жестоко любовта към спорта.

Част 1:
Аз съм привърженик на футбола, не рецивидист!

Нямам намерение да превъзпитавам българина или да променям мисленето му. Знам, че и да искам, няма да мога да го направя. Но искам да кажа нещо, което крещи в мен и в душите на мнозина: Този народ и тази държава ще бъдат на този хал, докато смятаме, че всичко, което някой ни казва, било то и по телевизията е вярно. Неслучайно споменах горе и израза „Казаха по телевизора...”, защото от личен опит знам колко често той се използва в ежедневието на българина. И се използва, защото да манипулираш обикновения български човечец и да набиваш в главата му неверни твърдения е една от най-лесните задачи на Планетата Земя.

Знам, че поне половината от тези, които четат тези редове, ще си кажат: „Какво е това футболно хулиганче, дето се опитва да изчисти имиджа на футболния привърженик?”
Знаете ли? Ще съм доволен, ако си го помислите, защото ще докажете твърденията ми.

Нямам намерение да доказвам, че по българските стадиони няма отрепки, които отговарят на определението „футболен хулиган”. Такива има безспорно, няма защо да се лъжем, а и нямам намерение да казвам на черното – бяло. Но наличието на хулигани не винаги е предпоставка за наличието на абстрактното понятие „футболно хулиганство”. Още повече за негова развита форма. Нима в държава, в която например има 500 будисти, има силно разпространен будизъм? 

Всъщност истината е много простичка – например през 90-те години ситуацията, свързана с хулиганите по стадионите, беше много по-тежка. Но за нея не се говореше толкова много. Имаше по-важни неща за вършене в държавата. То и сега има, но е много по-лесно да се създават теми за разговор на хората, които да има кого да плюят, вместо да „хранят” истинските виновници и така да се отклоняват жестоко от истинските си проблеми. Впрочем темата за футболното хулиганство е една от любимите на родните ни медии, особено хранените от управляващите национални телевизии, преимуществено една от тях. И когато няма с какво да си запълнят времето, плюят футболния запалянко. Наред. Без изключение. Така е най-лесно. Феновете да бъдат по-големи престъпници от онези, които съдът пуска, защото прокурорите са кретени. Или платени. И засмени. Друга тема.

Да, инциденти има. Да, проблеми има. Да, да ходиш на някои мачове, честно казано е опасно – вечното дерби, Миньор – Левски, дербито на Пловдив и още няколко. А другите? Нима е по-опасно да идеш на футболен мач, отколкото да шофираш по българските пътища например? Това го казвам от позицията на човек, който знае какво значи да бъдеш там, където е най-взривоопасно. На българския стадион важи правилото: „Ако не си търсиш тупаника сам, шансът да го получиш клони към нулата”. Да, такива случаи има, но трибуните не са бойно поле, войната, която описват българските драскачи и гениални журналисти не съществува. Но те имат задача – феновете трябва да бъдат заклеймени, да бъдат „лошите”, да бъдат престъпниците, които са най-голямото зло за държавата. Защото са трън в очите й...

Следва продължение...

БОГДАН МЛЪЧКОВ