Днес се навършват 39 години от трагичната гибел на двама от най-големите футболисти на България - Гунди и Котков, които загинаха в катастрофа на прохода "Витиня". Със тяхната смърт българският футбол загуби част от себе си. Каквото и да напишем, каквото и да кажем - вече е изговорено и написано много и никога няма да ги върнем. По добре да замълчим и двамата да останат в сърцата на всеки един българин.

На 30 юни 1971 година на път за Враца, край прохода Витиня Гунди шофира любимата му бежова Алфа-Ромео -Giuliа с номер СА9999, а до него седи Котков. Колата не спира на Т-образния разклон на пътя Ботевград-Витиня-София и се блъска в камион с ремарке, пътуващ за София. Ударът е точно зад шофьорската врата в резервоара. Автомобилът на футболиста пламва и двете звезди на българския футбол изгарят.

Има няколко версии за катастрофата, но каквито и да са те, Гунди и Котков ги няма.Оттогава денят 30 юни е "черна дата" за българския футбол.

В такъв момент нека забравим клубните си пристрастия и почетем тяхната памет, защото преди всичко те бяха хора!

Вечна им памет!

ДВЕТЕ ДЕВЕТКИ
В памет на Г. Аспарухов и Н. Котков

Текст: Иво Божков

Край шосето отляво, на един кръстопът
и през зима и лято, два букета лежат.
Два самотни букета край един кръстопът,
Ни очакват отново, ако тръгнем на път...
Те ни чакат отново и при дъжд и при сняг,
Ние помним шосето и се връщаме пак...
Двете сини деветки от отбора любим,
вдъхновяват и днес всеки български тим...
Аспарухов и Котков, две прекрасни сърца,
Аспарухов и Котков, незалязли слънца...
И макар изгорели в пепелта мъченици
Ще ги помним навеки като устремни птици...