Мениджърът на Лестър Клаудио Раниери даде обширно интервю, в което разказа за трансферните планове през лятото, за тактическата страна на своя отбор и за евентуалното завръщане в Италия.

- Изморен ли сте след шампионския сезон?

- Ако имах възможност, щях друг да изпратя на това интервю. Но по-бързо се изморявам, когато не работя, това е неприсъщо за мен. Току що осъзнавам какво направихме: ние отстранихме грандовете на английския футбол.

- Какво чувствахте, когато се отправихте за Англия през миналото лято?

- Бях щастлив. Толкова много исках да се върна към треньорската работа, че бях готов да оглавя отбор от Серия В. С мен контактуваха още два клуба от Висшата лига, но след това те се спряха на други кандидатури. А в Лестър всичко ми хареса - треньорският щаб, плановете, базата и стадиона.

- Изглежда, че отборният дух на Лестър е "Направено в Италия"?

- Без съмнение. Макар, че много от играчите не живеят в Лестър. За италианците това щеше да е немислимо. Но всички те заедно празнуваха титлата в дома на Джейми Варди, някои дори си наеха стаи в хотел, за да бъдат заедно.

- Разкажете за тази паметна вечер.

- Когато започна срещата Челси - Тотнъм, аз казах на жена си: "Не мисля, че всичко ще се случи именно днес". На почивката тръгнах. Преди това в ъгъла на главата ми се промъкна мисълта, че Челси ще вкара. Жена ми ме попита, защо Еден Азар не работи в защита, а аз и отговорих, че това му дава възможност да влага повече сили в атака. Така и стана.

- Поздрави ви Гуус Хидинк, но трябва да благодарите и на Роман Абрамович, който подкрепяше Лестър.

- Имам отлични отношения с тях. Той често ме канеше в личната си ложа за да гледаме мачове, даде ми билети за финала в Шампионска лига. Феновете на Челси и досега са ми благодарни за това, че заложих фундамента на бъдещите успехи на отбора. Единственото, за което съжалявам е това, че когато Абрамович дойде в клуба, оставаше малко време за продуктивна работа на трансферния пазар.

- Сега собственикът на Лестър ще взема решенията за трансфери.

- Преди началото на сезона той ми каза, че нашата цел е да се закрепим във Висшата лига, а след това ще харчим пари. Сега му казах да забрави този сезон, защото ние няма да можем да го повторим. Не искам да подписвам със звезди, които разделят нашата съблекалня. Искам играчи с дух като нашия. Разбира се, някои отбори с радост ще се окажат в една група с нас в Шампионска лига, но ние ще играем така, както през този сезон.

- Има слухове за покупка ма Джанлука Лападула от Пескара.

- Търсим играчи в Италия. Лападула е отличен играч. От известно време внимателно го наблюдаваме, но не искам нищо повече да казвам.

- Как се роди тактическият аспект на играта на вашия Лестър?

- През миналия сезон Лестър игра с трима защитника, аз исках постепенно да преминем към четирима. Но тъй като по време на подготовката за новия сезон нищо не се получаваше, аз веднага промених схемата. Леонардо Улоа трябваше да стане голмайстор, но той се нуждаеше от време, за да набере форма. Тогава започнах да използвам варианти с Шинджи Оказаки и Джейми Варди. Не трябва да се забравя и това, че при мен в центъра на терена бе Нголо Канте. Понякога ми се струваше, че той има брат близнак. Никога досега не бях виждал футболист да тича толкова много.

- Кога разбрахте, че може да станете шампиони?

- След победата над Манчестър Сити. Но в голяма степен дори след загубата от Арсенал, когато допуснахме гол в последната минута. Помня, че тогава казах на помощниците си, че с такъв характер можем да станем шампиони.

- В Италия може ли да се случи подобно нещо, като успеха на Лестър?

- Само в случай, че грандовете провалят сезона. Това стана във Висшата лига.

- Според вас, успехът на Лестър ли е най-неочакваното постижение в историята на футбола?

- Не. Нотингам Форест спечели Лигата и Купата на шампионите. Надявам се, че в близките няколко години ще успея да направя нещо подобно.

- Възнамерявате ли да се връщате в Италия? Президентът на Италианската федерация би бил щастлив да ви види, как вдигате Купата на световен шампион със "Скуадра Адзура".

- Честно казано, навремето ми бе интересно да работя с национален отбор, но достатъчно бе с Гърция. Разбира се, с Италия ще е различно. Не искам да изключвам, че един ден това може да се случи.