"Готов съм за битка и съм мотивиран за добро начало на сезона. Една от нашите цели е да покажем силен старт, ние добре се готвим за сезона, това ни дава увереност. През миналия сезон след 12 кръга изоставахме с 15 точки от Челси, а в следващите 26 двубоя събрахме 58 точки, докато в същото време Челси взе 55. Това означава, че провалихме старта на сезона. Смятам, че имаме всичко необходимо, за да осигурим добро начало, макар че в първите кръгове имаме две дербита и Ливърпул. Задачата е сериозна - искаме да се бием за титлата. За тази цел трябва да показваме боен дух във всеки мач", това заяви мениджърът на Арсенал Арсен Венгер в навечерието на старта на новия сезон.

В интерес на истината ще призная, че французинът успя да заблуди, включително и голяма част от онези фенове на "артилеристите", които отдавна мечтаят да видят французина вън от "Емиерйтс". За това помогна победата срещу Челси за Суперкупата, а и до края на трансферния прозорец оставаха три седмици. Предполагаше се, че Венгер най-сетне си е взел поука от последните няколко сезона. Все пак човек се учи от грешките си и се стреми да не ги повтаря.

Ако не е специалист по провалите.

През миналия сезон Арсен осъзна, че разделянето на функциите на опорен полузащитник между трима атакуващи футболисти е мъртвородена идея и до нищо хубаво няма да доведе. Тогава французинът върна от наем Коклен и Франсис доказа колко много Арсенал е имал нужда от чист разрушител.

Към края на сезона се разбра, че Венгер е насочил вниманието си към Морган Шнайдерлин, а в началото на май стана ясно, че двата клуба са се разбрали за цена от 21 милиона паунда за играча.

"Не искам да говоря колко ще похарчим, но ние не сме против разходите, ако не ни устройва съотношението цена и качество". Лорд Харис пък се похвали, че клубът разполага с резерви от 274 милиона евро и Венгер може да купи когото си поиска.

Само след месец Шнайдерлин отиде в Манчестър Юнайтед. Ван Гал предложи 4 милиона повече, а Венгер отказа да доплати. Това не направи особено впечатление - пазарът току- що отвори, а в пространството се споменаваха имената на Кондогбиа, Видал, Крамер, Бендер и дори Бускетс. Знаем какво се случи по-нататък. Лондончани единствени в Европа не закупиха полеви играч. А месец по-рано специалистът (по провалите) тръбеше, че отборът ще се бори за титла.

Сега Арсен има 25 милиона под ръка, но няма нито един опорен полузащитник. Коклен получи травма на коляното в мача с УБА на 21 ноември и през следващите три месеца ще остане в лазарета. Това означава, че Арсенал остава с дупка в средата на терена за решаващата среща с Олимпиакос, Boxing day, дербитата с Ливърпул, Сити и първата среща от плейофите в Лига Европа (75:25 е вероятността Арсенал да е победи Олимпиакос с два гола).

Веднага припомняме какво представляваше Арсенал през миналата година когато Фламини, Артета и Рамзи бяха използвани в опорната зона: 18 допуснати гола за първите 15 мача, а вкарани само 23. След пристигането на Коклен съотношението стана 39 отбелязани и 13 допуснати попадения.

"Тъжно е, че Коклен е аут за дълго, но ние имаме играчи, които ще запълнят загубата. В последно време отборът остана без много класни футболисти, но знаем, че такива неща се случват и знаем как да се справим с това", заяви Венгер.

А сега нека видим кого възнамерява да замени Арсен. Според статистиката, седмица преди контузията Коклен е най-добрият опорен полузащитник във Висшата лига. Първи по спечелени единоборства, по успешни шпагати и по точност на паса. Единственият показател, по който французинът отстъпва е по пресечени топки - тук Франсис е втори!

Няма да гадаем какво смята да прави Венгер - дали ще използва Фламини, Рамзи, Чембърс или 17-годишния Кристиан Белик. Мениджърът е от хората, които не се вслушват в чуждото мнение, а и загубата на реалност при него става все по-видима.

Ние само може да констатираме, че Арсенал отпадна от реалната борба за титлата. По-здравомислещите фенове на лондончани вече виждат поредния провален сезон, а след месец броят на "прогледналите" ще е още по-голям. Впрочем, по-далновидните още в началото на септември разбраха, че кампанията е провалена: заради отказа да бъде закупен футболист в централната зона и така да бъде облекчен Коклен, заради отказа да бъде закупен втори нападател (с надеждата, че Уолкът ще бъде такъв) и заради отказа да се дава почивка на Алексис Санчес, включително и когато чилиецът е с травма.

Така в лазарета се озоваха Уолкът, Рамзи, Коклен, Окслей-Чембърлейн, Кошчелни, Касорла, Росицки, Уелбек и Санчес.

"Всичко, което е нужно, аз ще направя през януари. Но трябва да знаем, че това не е идеалното време на трансферния прозорец", каза Венгер в края на миналата седмица.

А колко е цената на опорен полузащитник сега? Ако все пак Венгер се осмели да купи някой, той едва ли ще струва по-малко от 25 милиона паунда. Другият вариант е да бъде взет играч под наем - да кажем от Спартак Москва и същият да бъде лекуван до март.

"Ние сме отворени за покупки, но сега нямаме остра нужда от тях", заяви Венгер на 25 юли тази година.

Сега, както и преди година, французинът отново е без опорен полузащитник. Разликата обаче е, че не се вижда новият Коклен. Приликата е, че дългоочакваната титла отново изглежда мираж.

Някой ще каже късмет. Може би. Но дали този лош късмет не е наказание за бездействието на човека, който упорито, с елзаски инат, отказва да се вслушва в мнението на околните? Въпреки риска от повторение на една и съща грешка всяка година.

Впрочем, защо Венгер се сърди на Жозе Моуриньо, който го нарече специалист по провалите?