През миналата седмица Арсен Венгер говореше, че неговите футболисти са готови да умрат заради победа на "Етихад". Може би само най-големите оптимисти сред феновете на "артилеристите" повярваха на това. За щастие, до смъртни случаи не се стигна във вчерашното дерби на кръга в най-конкурентното и популярно първенство в света. Просто лондончани показаха най-добрата си игра от няколко сезона насам и победиха действащия шампион на собствения му стадион. Подобно нещо се случва за първи път от 2002 година.

Каква е причината да падне този антирекорд?

Манчестър Сити и Арсенал през последните седмици преживяваха немалко кадрови сътресения, но към дадения мач двата тима подходиха с различни настроения. Ако феновете на "гражданите" с усмивка приветстваха завръщането в състава ма Венсан Компани и голмайстора Серхио Агуеро, то почитателите на "артилеристите" с тревога наблюдаваха попадането на Оспина, Белерин и Коклен в стартовия състав, като наличието на последния в опорната зона вече караше феновете на гостите да нервничат. Само преди месец младежът играеше за скромния Чарлтън, а сега - в двубой от Висшата лига и то на терена на действащия шампион. Където през миналия сезон колективът на Венгер получи шест гола.

Трябва да кажем обаче, че Мануел Пелегрини имаше една голяма загуба и това бе Яя Туре, който замина за участие в Купата на Африка. Отсъствието на африканеца се почувства още в първите минути на мача срещу лондончани, които започнаха много нахъсано и вероятно изиграха най-добрия си двубой за последните няколко години. "Артилеристите" издържаха на пресата и сами умело използваха този инструмент срещу своя съперник. Внимателната опека на Агуеро и Силва, както и мобилността на Коклен вързаха ръцете на "гражданите" в атака. Това едва ли щеше да е така, ако Туре със своите умения да дави съперника и нанася удари бе на терена, но Яя го нямаше, а Фернандиньо така и не успя да се справи с неговите задължения.

Към средата на полувремето гостите започнаха да стават все стабилни във всички точки на терена и съответно да организират атаки към вратата на Харт, активно използвайки фланговете. Едно такова включване отляво на Монреал даде своите плодове. Няма да разсъждаваме над това, дали Начо се гмурна или не. Арсенал поведе, а след този гол отсъствието на Туре се чувстваше още по-силно.

Гостите започнаха да оставят още по-малко свободни пространства, а Рамзи, който при 0:0 играеше малко пред Коклен, сега се разположи на една линия с французина. Така на практика лондончани преминаха към схема 4-2-3-1, като при това фланговете останаха под контрола на "артилеристите".

Мерките на Пелегрини бяха разбираеми, но чилиецът не стига, че пусна току-що възстановилия се Серхио Агуеро от самото начало на мача, ами на почивката извади Джеймс Милнър вместо Хесус Навас, който постоянно се луташе по терена в безпомощността си да измисли нещо креативно. Не помогнаха и останалите смени, а голът на Жиру окончателно разби надеждите на домакините да вземат нещо в този мач.

Трябва обаче да бъдем реалисти и да кажем, че мачът бе спечелен не толкова заради силата на Арсенал, а заради успешното използване на чуждите слабости. Гостите повече грешаха, но възпитаниците на Венгер по-продуктивно се възползваха от обстоятелствата. Най-важното - хората на французина играха като едно цяло, в герои се превърнаха абсолютно всички, като все пак трябва да отличим блестящия Касорла.

Поради тази причина е много неуместно да се говори за начало на светло бъдеще за Арсенал. Става дума само за една победа, наистина, голяма победа, но нищо повече. Тя бързо ще бъде забравена, а ефектът сведен до нула, ако не бъдат направени правилните изводи, а Венгер се главозамае от успеха и си покрие очите за проблемите в тима.