С началото на новия сезон и края на трансферния прозорец любима тема сред футболната общественост е колко пари са хвърлени за един или друг футболист, как новите попълнения ще се впишат в новите си колективи и какви заплати ще получават играчите. Вчера стана ясно пък, че клубовете от Висшата лига на Англия са поставили нов рекорд по похарчени средства за нови играчи. 725 милиона паунда. Това е сумата, която участниците в най-интересното първенство на планетата са инвестирали в нови попълнения. Няма съмнение, че има и по-любопитни почитатели на великата игра, за които е важно да разберат как ще се устроят новите играчи, кой им е съсед, с каква марка автомобили разполагат. Настроението е приповдигнато, очакванията са големи, а в някои може би се прокрадва и скрита завист...

FUTBOL TV продължава да представя на вниманието на своите читатели и една друга гледна точка - материалът е на ВВС - от която се вижда, че медалът има и друга страна.

"Вдъхнових се от идеята да бъда лекар"

Нападателят Майкъл Хезълдайн се присъединява към Уигън, когато е едва на 13г. Става титуляр в резерния отбор на "Латикс" и изиграва един мач за първия тим преди да бъде освободен през 2006, на 19 год. възраст. Започва да учи медицина в Единбъргския Университет и в момента преминава квалификация за личен лекар.

"Мисля, че винаги съм мечтал да бъда професионален футболист" - казва той. "Чувствах, че съм достатъчно добър, имах шанса да попадна в Уигън и затова бях убеден, че моята мечта ще се сбъдне."
Когато е едва на 13г. Хезълдайн е привлечен в отбора като преждевренно развил се талант. На 16г. той спечелва 3 годишна стипендия с правото да тренира с отбора. На 18г. той редовно играе за резервния тим и тренира с първия отбор. "Това беше голяма стъпка напред" - спомня си младежът. "Това, че си близко до играчите, независимо дали на терена или в столовата, виждайки всички тези големи имена - Дж. Булард, Дж. Робъртс - всичко това е изключително вълнуващо за един юноша. Имах усещането, че съм много близко до това да направя последната крачка и сбъдването на мечтата ми е само въпрос на време".

Но, както много други млади играчи, Хезълдайн разбира, че последната стъпка е същевременно и най-трудната. Когато неговият младежки договор изтича, той и съучениците му са извикани в офиса на мениджъра, за да получат ужасяващата новина: на никого от тях няма да бъде предложен професионален договор. "Пол Джуъл ме извика и ми каза: "Твоята всеотдайност е пример за всички, но ти не си все още готов да играеш за първия тим" - спомян си Хезълдайн. "Останалите момчета бяха опустошени, защото бяха поставили всичките си надежди на футбола".

Но, за разлика от много други свои връстиници, Майкъл е бил вече подготвен за такова развитие на нещата, в което той би се оказал негоден за футболна кариера. Уигън са му били предложили възможност да се запише в колеж - шанс, който той сграбчва с две ръце. "Аз винаги съм мислил, че трябва да имам резервен план. Ти виждаш колко много играчи биват освобождавани, така че знаеш какви са твоите шансове. Когато бях между 15 и 19-год. възраст, аз използвах всяка свободна минута, за да уча. Защото, това е нещото, което един юноша трябва да прави. И, въпреки че, футболът е прекрасна перспектива, твърде много играчи не успяват да пробият."

Упоритата работа на Хезълдайн не е напразно и той завършва колежа с висок успех. Решава да подаде документи за кандидатстване в университет и печели място в Единбърг. "Винаги съм смятал лекарската професия за една от най-благородните и изпълнени с вътрешно удовлетворение, и разбирайки възможността да бъда такъв, аз се изпълних с вдъхновение" - казва той.

Отдавайки заслуженото на Асоциацията на професионалните футболисти, под чието ръководство Майкъл преминава от футбола към университета, сега той работи в педиатрическо отделение като част от програмата за получаване на лиценз за личен лекар. "Работейки като лекар сега, аз имам възможност да помагам на децата и намирам това за изключително вдъхновяващо".

Но, Хезълдайн добре разбира, че неговото щастливо развитие не е често срещано явление сред децата, жадуващи за футболна кариера. "За съжаление, много от тях нямат план "Б". Изведнъж твоя договор изтича и ти се оказваш изоставен на произвола. Знаеш, че може и да не успееш като играч, но въпреки това винаги си мислиш, че няма да се случи точно с теб. Тогава идва сблъсъка с реалността и осъзнаваш, че пътя ти е затворен и трябва да потърсиш друго решение и да се огледаш наоколо".

P.S. Ето и примери за някои футболисти, получили университетско образование: Д. Артел (Честър, Морекамб и Крю) - съдебна миркобиология, Иън Дауи (Саутхамптън и Уест Хям) - инженер по въздухоплаване, Ш. Хислоп (Уест Хям) - инженер, Д. Сайърс (Скънторп) - класическа история и езици, Г. Бергсон (Тотнъм и Болтън) - право, Р. Хиндс (Скънторп и Шефийлд У) - право, С. Олофинджана (Уулвс и Стоук) - инженер-химик, Д. Уитъръл (Лийдс и Брадфорд) - химия.