Защо Челси игра без нападатели, вторият провал на Андре Вилаш-Боаш на английска земя, последната загуба на Сър Алекс. FUTBOL TV припомня на своите читатели някои от основните акценти през изминалия сезон в най-силното първенство на планетата. Нашата първа част ще обхване големите провали през отишлата си кампания.

Без милост

Който и отбор да погледнем от тройката на изпадналите от Висшата лига, нито един не предизвиква капка съжаление в непредубедения любител на футбола. Норич, Фулъм и Кардиф направиха всичко възможно, за да играят през следващия сезон в Чемпиъншип. Впрочем, вината в голяма степен е на собствениците на тези клубове, отколкото на играчите и мениджърите.

"Канарчетата" устроиха прекалено голям обрат в трансферната си политика и прегаряйки от летните си попълнения, не успяха навреме да стабилизират ситуацията през зимата, което доведе до паническо уволнение на Крис Хютън.

Историята на Фулъм и Кардиф е малко по-различна. Собствениците на тези клубове с почти еднакви фамилии (Хан и Тан) непрофесионално подходиха към работата си и резултатът е известен. В Лондон най-важният въпрос бе смяната на статуята на Майкъл Джексън, а в Уелс се занимаваха с формата и емблемата на отбора. А истинските проблеми останаха някъде на заден план. Във Фулъм организираха поредица от мениджърски смени, които до нищо не доведоха, а в Кардиф Винсент Тан по скандален начин уволни Малки Маккай. Болните амбиции на собствениците, съчетана с тяхната некомпетентност бе заплатена с местата на отборите в английския елит.

Трансферната политика на Челси

Привичката да се насочи цялото внимание само върху един враг (Барса бе заменена с Манчестър Сити) струва скъпо на Жозе: отборът му победи по два пъти Сити и Ливърпул, но по ужасяващ начин загуби точки срещу Съндърланд, Уест Хем, Норич, Кристъл Палас и УБА. За непостоянството на Челси може да говорим много, но само ще кажем, че то е свързано с работата на "сините" и по-специално на Жозе Моуриньо на трансферния пазар. Към Коледа се разбра, че "сините" няма как да бъдат фаворити за спечелване на титлата. Трудно един отбор може да стане шампион в Англия, ако няма нападатели в състава си. Или поне такива, които да вкарват голове. Никога няма да разберем, защо Жозе даде Лукаку на Евертън и привлече Ето'о. Никога няма и да разберем, на какво се е надявал Моуриньо по отношение на Торес. Нима португалецът не забеляза по време на предсезонната подготовка, че няма нападатели? И на какво основание тогава трябваше да слушаме дитирамбите на мениджъра, че нападателите му не стават? Нищо не бе направено и през зимата, а всичко това обрече Челси да не спечели титлата във Висшата лига.

Паоло Ди Канио

Италианският специалист е известен със своя чепат характер и множество постъпки, които могат да го характеризират както от към позитивна, така и от негативна страна. В Съндърланд Паоло потвърди реномето си. Най-напред той спаси "черните котки" от изпадане, а в началото на новия сезон постави отбора си на ръба на пропастта. Ди Канио е първият освободен мениджър през сезон 2013/14, а проблемите му с отбора започнаха още през лятото, когато организира извънпланов лагер-сбор веднага след края на миналогодишната кампания. Тогава италианецът заяви, че е подготвил смазващи тренировки и има намерение да изстиска всички сокове на играчите си. Така Паоло настрои всички срещу себе си, а продажбата на ключови играчи и покупката на 14 нови се оказа много съмнително занимание.

Вилаш Боаш

Най-хубавото нещо във Великобритания е това, че босовете на Тотнъм не управляват бюджета на страната. Това е шега, разбира се, но когато "шпорите" един след друг започнаха да привличат в отбора именити и скъпи футболисти, специалистите и обикновените любители на футбола, цъкайки с език, неволно поставиха Тотнъм в списъка на претендентите за титла. На практика се оказа, че Андре Вилаш-Боаш не знае какво да прави с играчите си. Португалецът директно постави сред титулярите Солдадо, докато цяла Англия крещеше за това, че испанецът в съществуващия модел на игра на "шпорите" е толкова полезен, колкото Биг Бен в националния отбор на Англия. Впрочем, трудно е да кажем, че Тотнъм е демонстрирал някакъв модел на игра. Всеки на "Уайт Харт Лейн" си вършеше своите работи, а прехваления мениджър така и не успя да намери общ знаменател в дадения хаос.

Последното поражение на Сър Алекс

Легендарният Сър Алекс лично избра Дейвид Мойс за свой наследник и... загуби, още на средата на дистанцията, когато конят едва дърпаше каруцата зад себе си, носеща огромният товар "Манчестър Юнайтед след Сър Фъргюсън". Дейвид допусна много грешки, някои от тях вече на автопилот, разбирайки, че няма да се задържи дълго на "Олд Трафорд". И макар отговорността за провала да е и на играчите, скаутите и ръководството на клуба, Мойс бе принесен в жертва. На шотландеца не му достигна смелост и авторитет, за да събори съблекалнята на отбора, подчертавайки своя гняв от показаната игра. Вместо това, чувахме, че отборът като цяло е играл добре и ние се борим за титлата, след това титлата бе заменена с топ 4, след това със зоната Лига Европа, а след това замениха самия Мойс.