"Ако не бе победата в Купата на Англия против Кристъл Палас на четвъртата година от моята работа в клуба, перспективите относно продължаването на кариерата ми бяха много съмнителни. Ние никога няма да разберем колко близо съм бил до уволнение, тъй като споменаваното решение след това не се приема. Но без тази победа на "Уембли" клубът можеше да загуби много привърженици, а това недоволство в края на краищата можеше да проникне и в главите на ръководството. Победата в Купата ни накара спокойно да въздъхнем и само укрепи моята вяра в това, че този клуб е забележителен и способен да печели трофеи. Успехът положи началото на добри времена. Впрочем, на следващата сутрин един вестник излезе със заглавие: "Добре, ти доказа, че можеш да спечелиш Купата на Англия, но сега се прибирай обратно в Шотландия". Това никога няма да го забравя", така започва част от предисловието от автобиографията на Сър Алекс Фъргюсън.

FUTBOL TV е избрал някои от най-добрите мисли на великия шотландец, които не само показват защо Сър Алекс е най-успешният треньор в света, но и могат да послужат за пример на всеки друг специалист, футболистите, а също така и на хората извън футбола.

Най-важната моя ценност е това, че в подобни трудни ситуации аз мисля, как да изляза от нея, а не страдам от изпуснатите възможности.

Девизът на шотландската династия Фъргюсън гласи: "Dulcius ex asperis", което означава "Животът е по-сладък от преминатите изпитания". Тази фраза ме ободряваше в продължение на 39 години работа във футболния мениджмънт.

Моята тактика винаги се е състояла в това, играчите да са на ръба, смятайки всеки мач като въпрос на живот и смърт.

Главният и безценен подарък бе времето- време да построя футболен клуб, а не футболен отбор.

Юнайтед свикна към това, всичко да се строи около мен и бе неясно какво ще бъде по-нататък. Това е грешка. Окончателно разбрах всичко през октомври 2001 година. През тази есен ме застигна непреодолимото желание сезонът да завърши. Не се наслаждава и се ругаех: "Стари глупако, защо изобщо се захвана с това?".

Никога не разбрах, как е възможно да спиш през нощта, когато трябва да излизаш от задънена улица.

В такива моменти, когато ми се налагаше да се примиря с поражението, аз започвах да мисля, какво е необходимо да направя. И винаги си казвах: "Мен това не ме устройва, но трябва да приема изпитанието. Трябва да преодолея този рубеж. Нито в мен, нито в клуба някога е имало мисли, че това е всичко, крах, край на нашата работа". Никога не си позволихме подобно нещо.

От всички играчи, с които ми се наложи да имам работа, единственият, на когото абсолютно не влияеха собствените грешки, бе Дейвид Бекъм. Той можеше да проведе най-лошият мач в живота си и пак да не вярва, че е играл под своите възможности.

Владението на топката - това е религията на Юнайтед. Но само владение без проникващи подавания си е чисто губене на време.

Най-елементарният принцип на играта на Юнайтед се състои в това, че когато един от нас овладее топката, целият отбор тръгва напред и за получаване на топката е готов всеки един от тима.

Някои хора се събуждат и се излежават в леглото. Това не е за мен. Събуждам се и веднага ставам от постелите - Алекс Фъргюсън е готов да върши нещо. Аз не се размотавам, губейки своето време. Наспал си се и именно поради това си се събудил.

Ако си обкръжен от хора, които се страхуват да се проявят в живота, те също така ще се изплашат, когато трябва да покажат решителни действия на терена.

Дори в най-тежки времена ние показвахме сила на духа. Помня едно великолепно изказване: "Това е просто още един ден в историята на Манчестър Юнайтед". С други думи, завръщането на предишните позиции е част от същността на клуба. Ако равнодушно се отнесеш към своите загуби, бъдете уверени - пред вас ви чакат още по-големи разочарования.