Голямото мамене
Бе запленяващо да си на пресконференцията на Жозе Моуриньо на "Анфийлд" и да слушаш как Специалния оправдава тактиката, поднесла му поредна победа на основата на вродената му хитрост. Той щедро сипеше презрение върху присъстващите журналисти по куп начини, докато аплодираше защитния шедьовър на Челси и дори странно предизвика смях, когато пожела лошо здраве на всички присъстващи, при положение че хуморът не бе целен.
Лицето му обаче придоби строг израз, когато го попитах дали изпитва някакви угризения заради нуждата на тима му да държи топката извън игра за толкова продължителни периоди от мача.
Отговор не последва, просто поклащане на главата и промърморено предположение, че съм "тъжен". И е прав. Тъжен съм. Или по-скоро натъжен (въпреки че очевидно може да се твърди с право и първото).
Натъжен от факта, че клуб с ресурсите на Челси е решил, че може да спечели чрез мамене подобен голям сблъсък, показан из целия свят.
И наистина бе мамене, защото губенето на време, показано от съвсем първата минута, бяха и против правилата, и против духа на играта. Според законите, по-точно частта 12.28.4, това нарушение се смята за неспортсменско поведение и се наказва с жълт картон след предупреждение. Съдията Мартин Аткинсън използва този закон единствено срещу Ашли Коул, и то в 92-рата минута.
Закон 16 също покрива това нарушение и дава на съдията възможността да го накаже по всяко време от мача. В първата минута Марк Шварцер задържа топката извън игра за 35 секунди. Той трябваше да бъде предупреден за това си поведение, известно още като неспазване на законите на играта или мамене.
В първите 10 минути "сините" не пуснаха топката в игра за повече от четири минути. Съдията не предупреди нито един играч за нарушението и добави само три минути в края на първото полувреме. Така той позволи на Челси да мами, а отборът го стори чудесно. Планът за мача на гостите също бе очевиден - статистиката сочи, че Ливърпул вкарва рано, затова Моуриньо явно бе решил, че най-добрият начин да ги спре да го сторят е да държи топката извън игра. Не можеш да вкараш гол, ако топката не е в игра.
Това е ужасяващо тъжно, нали?
Челси изхарчи 35 млн. паунда само през януари за двама играчи и още почти 80 млн. миналото лято. Това прави повече от 100 милиона след завръщането на португалеца а неговата тактика да печели футболни мачове е да държи топката извън игра. Не е само тъжно, а и депресиращо.
Моментът, в който той грабна топката и отказа да я даде на Стивън Джерард, с което предизвика неприятна за окото схватка край тъчлинията, обобщи доста болезнено всичко грешно във футбола. Да видиш мениджър с подобен статут да се бори, за да спре топката да е в игра, не е фарс, а трагедия. Имаше времена, когато гледах испански футбол по Скай и се принуждавах да сменя канала, защото маменето стигна до такива крайности, че играта стана негледаема. Комфортът винаги се криеше в мисълта, че Висшата лига с нейното ударение върху скоростта и силата никога няма да отблъсне зрителите. Колцина обаче бяха отегчени до безсъзнание от маменето на Челси в неделя или срещу Атлетико Мадрид? Трябва да призная: аз смених канала миналата сряда, защото гледката бе ужасна.
На "Анфийлд" не бе дори антифутбол - въобще не беше футбол, тъй като топката бе умишлено спирана от игра за толкова дълги периоди. От отбор, струващ стотици милиони паунда и притежаващ някои от най-вълнуващите и талантливи футболисти в света.
Не че само Моуриньо е за обвиняване. Съдията Аткинсън също трябва да понесе отговорността, задето умали спектакъла до болезнено изживяване. Както показа в 92-рата минута, той имаше правата да вади картони за това нарушение и ако бе тълкувал законите на футбола правилно, щяхме да видим много различен сблъсък. Онова, което той изглеждаше неспособен да осъзнае, бе, че Челси не бавеше играта хей така, а се опитваше да наруши ритъма на двубоя и да разстрои инерцията на Ливърпул. С мамене. Като само показваше часовника си и добавяше отнети минути в края на първото полувреме, Аткинсън не наказа маменето и не спря Моуриньо от изпълнението на плана му. Всъщност му помогна, тъй като Челси вкара тъй важния си гол в това нищожно добавено време.
Ливърпул също трябва да понесе голяма критика, защото бе виновен, че остави циничната тактика на Моуриньо да триумфира. "Червените" изгубиха ума си. Те бяха обезсилени от маменето и реагираха с нарастваща липса на контрол. Докато феновете става все повече и повече бесни, играчите ги последваха в това и се втурнаха в прогресивно увеличаващо се безумие. И именно тук е сиренцето: Ливърпул се нуждаеше само от равенство. Всяка изгубена от Челси минута, всеки един път, когато топката бе спирана от игра през първото полувреме, всъщност помагаше на домакините да се доближат до своята цел. Те можеше да оставят гостите си да изгубят всичките 90 минути, да им кажат "Много благодаря!" и да приемат 0:0... и така да държат съдбата на титлата в собствените си ръце. Вместо това те напълно изгубиха от поглед своята цел, поддадоха се на емоциите пред съперниковия цинизъм и паднаха в капана на Моуриньо.
Наивно. Някои биха казали дори "жалко". Да, те бяха единственият опитващ се да играе футбол тим, ала сега може да изгубят титлата, защото са изгубили от поглед простата си цел.
Ако Челси иска 0:0, дайте им го. Не губете престъпно разсъдъка си и не погубвайте шансовете си за титлата.
Нека изясним и това: "сините" също така се защитаваха чудесно, за което заслужават огромно уважение. Те имат някои отлични защитни футболисти, Бранислав Иванович бе невероятен, а младият Калаш се представи великолепно при това напрежение. Мамейки от първата минута обаче и лишавайки плащащите си зрители и милионите пред телевизорите от простото им право да гледат топката в игра, те убиха футбола. И това е тревожното нещо.
Човек може да се възхищава на дефанзивния футбол заради физическите и психическите му качества, ала никога не бива да се възхищаваме на игричките и маменето.
Особено когато те рушат изкуството и спектакъла в играта, защото тогава няма да имаме игра. ФИФА да си вземе бележка.
Една последна, отрезвяваща мисъл за онези апологети на Моуриньо, които защитават него и неговите задушаващи тактики. Не уволни ли Роман Абрамович серия мениджъри, задето им даде за харчене стотици милиони за купуването на фантастични футболисти, а получи от тях само шаблонна и сива игра?
Ако аз бях Моуриньо, бих бил леко разтревожен, че съм изхарчил повече от 100 милиона за попълнения за шест месеца, а най-доброто, което мога да измисля срещу играещ с въображение и фантазия тим, е да го спирам, като държа топката извън игра. Ако Абрамович е гледал, подозирам, че ще сподели тази тревога.
Дейвид Мадок, The Mirror
FUTBOL TV благодари на своя читател с ник Liverpool за превода на материала!
Заглавието е на FUTBOL TV
- Ливърпул срещу Челси: Статистиката на Салах срещу „сините” преди срещата на „Анфийлд”
- Другата гледна точка
- Майкъла: В България само Лудогорец създава
- Лечков: Започвам да съжалявам за американското лято
- Пет момента, за да бъдеш легенда на Ман Сити
- Целувката на смъртта
- Стоманеният дядо
- Група F: Един фаворит и два отбора в битка за още един билет
п.п. Представям си ако Дауд беше дал авантаж срещу Челси, какъвто даде оня ден на Съндърланд срещу УБА! Щеше да е вой срещу ООН, НАТО и АСЕАН :wink:
по памет 19 гола мисля вкара във ВЛ и уточнявам беше топ реализатор на Челси ,не на ВЛ.
Но за другото си прав ,голяма лакомия беше ,не подаваше за нищо на света.Роджърс му е вкарал малко ум в главата.Не знам дали лакомията му не ги накара да го продадат за 12 млн. само - днес струва 4-5 пъти повече.
Цената дори му беше твърде висока за моментното му състояние и добре се виждаше в началото защо е стоял на пейката, макар че не малка заслуга е имал и този, който не е в състояние да му намери правилното място и да го накара да играе, да играе футбол, не Дайчовото!
Най вероятно не. Кой си е представял такъв скок на Ливърпул в началото на сезона. За което Роджърс заслужава поздравления.Не казвам ,че няма какво да се подобрява ,но и много работа е свършена. А за Дани Стъридж имате да черпите по бира : )
А един ден Брендън може и да се завърне в Челси ,но няма да е скоро.Този път Специалния планира да остане дълго.
Дори и когато каталунците бяха в най силния си период
Забравих да кажа , дебютанта Томаш Калас ми направи отлично впечатление -имаша само една грешка, не беше фатална. Много добре се справи срещу най добрите нападатели на ВЛ. Отличен дебют , сигурно ще го веждаме и по често от следващия сезон.
"Старата лисица Моу знае как да печели мачове. А отборът му знае как да изпълни наставленията му и да спазва тактиката без никакви грешки."
И, за сравнение, много малко отбори могат да играят така като Челси. Арсенал се пробваха срещу Барселона и нищо не се получи. Моуриньо знае как да го постигне и го прави невероятно добре. А използването на грешките на противника е почти 100% (пример и мача със Сити).
Тактиката на португалеца няма нищо общо с паническото чистене и ритане, ползвано от други отбори. Онзи ден нямаше дори груби фалове...
Да ,мача няма да се запомни като особено атрактивен ,за което и аз съжалявам.
Но смятам ,че Жозе направи правилния избор.Защото шансовете на Челси за спечелването на ВЛ са вече имагинерни малко ,а ШЛ е на два мача разстояние.И аз мисля ,че Челси е в състояние да ги вземе.
А на феновете на пуул ще кажа ,че предпочитам Ливърпул за шампион пред Сити и се надявам Пелегрини да стъпи накриво някъде.
Жалко , защото можехме да видим нещо подобно на мача на Етихад, който беше много хубав-предполагам ще се съгласите.
човек, не съм казвал такова нещо! Ако ти е прозвучало така, бъркаш.
Писах това, което писах, за да се осъзнаят плюнчовците и понеже ти казваш неща, които много от феновете на Пуул не крият. Повечето от нас гледат доста реалистично и дори критикуваме грешките и слабостите. Тези твои думи имам предвид:
"Но ливърпулци е хубаво да огледат собствения си двор-дали там всичко е на ниво . Защото защитата им е като брюкселска дантела , а прословутото им нападение конкретно в този мач се счупи като графит."
А журналистът от Мирър много правилно отбелязава, че това 0:0 устройва и 2-та отбора! Защо Пуул се хвърлиха да търсят гол на всяка цена? Спокойно можеха да си разиграват атакуващо, но да търсят гол без припряност. И, пак ще повторя, грешката на Джерард реши всичко: ако не беше тя, Челси нямаше да се затворят чак толкова много и Пуул нямаше да са толкова припряни и полуотчаяни...
За Моуриньо - много добър треньор, независимо дали ни харесва или не!
Ами да задам няколко въпроса на всички почитатели на Моу (мистър Мърморко както го бе кръстил един весник):
1) Когато беше още в Порто на полуфинала срещу Ман Юнайтед не беше ли грубо подпрян от реферите и в двата мача (особено в Англия когато рефера отмени чист гол на Пол Скоулс по неизвестни причини). Няма да се спирам на всички детайли от тези мачове само най-фрапантните - това е вече история.
2) Когато беше треньор на Интер същата история в мачовете с Барселона. Особенно в първия мач в Милано. Пак не мисля да влизам в подробности защото който го е гледал знае за какво става въпрос.
Примерите за калитарщината му са много но това е друга тема.
Ами когато с неговата тактика Уест Хям му направиха 0:0 и нашия корифей ги обвини че са играли футбол от 19-век, а в неделя с тази тактика се изцепи: "Надиграхме тотално Ливърпул" ??? Какво мога да кажа за такъв човек който постоянно мрънка и се обръща като фурнаджийска лопата както му изнася? Личност без ГРАМ ДОСТОЙНСТВО. Тази дума му е доста чужда. Толкова нагло да се държиш на пресконференцията след мача... нямам думи. Ами "НЕвкарването на топката в игра" това вече новости а ла Моу ли са? Да и рефера си беше доста слабичък но това е една друга тема. За мен Моуриньо е едно дребнаво безочливо и нагло същество. На всички защитници на Моу съветвам да му гледат пресконференцията (ако ви трябва превод не мога да ви го осигуря). Ако не ви хване поне малко срам (естественно ако сте гледали мача и се опитате да бъдете поне малко обективни ) от държанието му, то тогава не виждам смисъл въобще да се дискутира КАПАЦИТЕТА Моу.
В крайна сметка аз съм доволен че с тази къса скамейка и този скромен бюджет сме в четворката (каквато беше целта в началото на първенството). Поздрвявам всички фенове на Ливърпул и да се надяваме че ще имаме по-добри емоции следващата година. :champ: :bravo: :champ:
Разбира се , това се отнася и за самия Жозе Моуриньо , който като не можа да победи чуковете квалифицира играта им като футбол от 19 в.
Иначе , да Челси го изиграха много дефанзивно мача-вярно е.
Но ливърпулци е хубаво да огледат собствения си двор-дали там всичко е на ниво . Защото защитата им е като брюкселска дантела , а прословутото им нападение конкретно в този мач се счупи като графит.
Типичната БГ психика: човек превел нещо, тука го оплюха за труда му. Гавазов правилно е отбелязал, че няма да е лошо и вие да преведете нещо!
LFC, още преди 6 мес. писахме за каталунския бацил на обожествяването плъпнал в Централен Лондон. Нещо като венгеризма :wink:
А по темата доста се изписа и мисля, че Liverpool добре е направил, че е превел мнението и на английски колега :bravo:
Някои от феновете на Челси подозрително започват да приличат на тези на Барселона! Нищо лично към никого, но барселоновите фанатици ги пишат същите щуротии.
Уважавам Моу, но никога не съм го харесвал - злонраво, арогантно, португалско първеню. Мястото му е в ла лига-та, и на оня уморен ли беше, изтощен ли...там да вървят и да развалят футбола.