Туре може да бъде наказан за три мача
Водещият полузащитник на Манчестър Сити Яя Туре рискува да си навлече дисквалификация от три мача за проява на грубост спрямо нападателя на Норич Рики ван Волфсвинкел по време на вчерашната среща между двата тима. В допълнителното време на съботния мач Турес след борба във въздуха умишлено удари Рики с коляно в гърба.
Възмутеният нападател се опита да привлече вниманието на главния съдия, но реферът подмина ситуацията и не наказа лидера на Сити.
Тази проява на грубост обаче няма как да се размине на Туре след като постъпката му получи публично огласяване. Очаква се, че Футболната асоциация на Англия ще се заеме с изучаване на записите от мача и ще повдигне обвинения срещу полузащитника. Ако Туре бъде дисквалифициран, това ще означава, че "гражданите", които в последните си два мача взеха само точка, ще играят срещу Съндърланд и Стоук във Висшата лига и против Челси от Купата на Англия без своя лидер.
- Салах поведе в надпреварата за голмайстор на ВЛ
- Холанд: Гуардиола ще намери решение
- Емери: Играхме фантастично
- Гуардиола: Резултатите ни са незадоволителни
- Астън Вила удари Ман Сити
- Мануел Аканджи и Джон Стоунс вече тренират
- Рубен Диаш ще пропусне три-четири седмици
- Ясни са условията, при които Пеп е готов да освободи Холанд
ЗА АВТОРА
Николай Стоянов Гавазов е роден на 16 август 1967г. в град Пловдив. Завърша висшето си образование във Велико Търново, специалност история и педагогика, а по-късно учи психология. Започва като журналист по политически теми, работил е за вестник „Нов Живот”, както и за няколко сайта. От 2008 г. се отдава на футбола. [...]
Преди съм споменавал, че им симпатизирах, но това беше допреди камиларите с парите да се изсипят там и по- точно симпатизирах им от сезона в който изпаднаха от ВЛ, за да ги вземе Кийгън и да направи орбора, който ми харесваше как играе- това беше от 2001-ва до към 2008-ма някъде с вече отстранения Кийгън все още караха по неговата инерция, а играчите тогава бяха Пауло Уанчоп, Шон Гоутър, Сибиерски, Сун Джихай, Силвен Дистен, Ричард Дън, Мекън, Хакърби младият Шон Райт Филипс, Петер Шмайхел за кратако и после Дейвид Джеймс на вратата, дори и бичмето Джоуи Бартън тогава излезе на футболната карта, както и Стивън Айрлънд, че и Анелка по едно време се присламчи като пореден пристан на една от стоте му екскурзии в английски или други отбори. Но после работата стана съвсем катарясала и ме отблъсна, защото съвсем никой юноша на отбора вече нямаше да има шанс за пробив при мъжете, а всъвсем доскоро това не бе така :wink:
В интерес на истината първият отбор в Англия, който ми е харесал е Ман Юнайтед през 90-те, в края на 90-те и началото на новия век имах симпатии и към отборите на Челси и Нюкасъл в различни техни моменти формации и периоди, Блекбърн също ми е харесвал преди 10-на години примерно.
Вероятно някои фенове на конкретни отбори се дразнят, когато коментирам под статии за техните любимци и си мислят,че съм някакъв фанатизиран фен на техните противници, мотивиран на такава база да кажа нещо против техния отбор или играч, ама това съвсем не е така, даже в различни моементи са ми харесвали някои състави и на техните любимци... е има два гранда в Англия, които никога не са ми били симпатични, ама това не ми пречи да съм признавал, че в даден момент са ми харесали как играят- тези два гранда са Арсенал и Ливърпул и борещият се да е сред грандовете Тотнъм и въпреки субективната ми антипатия, аз много се бях изкефил на обрата на Ливърпул срещу Милан с който грабнаха ШЛ и страхотния удар на Шмицер. Нищо не ми пречи да харесам играта на даден отбор в даден мач или даден период, а в друг да ми бъде безразличен или антипатичен заради определени симулации, подпиранки или отвратителна игрова дисциплина. И за разлика от феновете, водещи се по парите наливани в даден проект за да станат фенове на клуба или ставащи такива след спечелването на ШЛ или друга титла, аз по- скоро охлаждам в симпатиите си към такъв отбор при наливането от такива не съвсем редовни инвеститори. При мен водещо е стилът на игра, който обичам да е без излишно бавене и суетене и размотаване на приспивни пасове в защита и без егоцентрични индивидуални рейдове на някой самозабравил се финтаджия решил, че не играе в отбор и да пропилява 99% от всички възможности само заради личната си лакомия. Обичам играта да е със скоростни атаки или контраатаки развиващи се с едно до две доскования от играч, които да бъдат и на прилично техническо ниво, за да не се налага да им отскача топката на по 7 метра при овладяване. Харесвам един позабравен аспект от футбола на "Албиона"- далечните и бомбени удари към вратата. Като в същото време не харесвам и прекалено дефанзивните и опълченски окопаванки и играта само с дълги центрирания от крилата или центъра към някое забито колче в нападатение. Определено обичам да гледам отбори с поне двама нападатели(като не броим крилата), но за жалост вече почти никой не играе така, а по латино пример се опитват да дотъркалят топката до голлинията и да влязат с нея вътре или за по- сигурно да се пльоснат в наказателното поле като посечени от кихане в гърба.
Това е накратако :lol: :lol: :lol: