Малко повече от месец след края на сезона във Висшата лига на Англия, FUTBOL TV се връща назад във времето, за да направи своя коментар относно представянето на отборите през последната кампания. Излизайки от шаблона, кой какво място е заел в класирането, ние сме акцентирали върху това, какви бяха целите пред участниците в най-силното първенство на планетата, какви бяха възможностите на тимовете и как бяха изпълнени задачите. Защо сезонът се оказа успешен за десетия Уест Хем и не толкова добър за вицешампиона Манчестър Сити, може да разберете по-долу:

Преди една година КПР се спаси от изпадане в последния момент и това накара ръководството през миналото лято да привлече половин дузина нови футболисти. Освен това Тони Фернандес започна да търси място за строеж на нов стадион - лондончани се канеха да останат в елита за дълъг период от време. Никой не афишира целите пред отбора, но специалистите прогнозираха класиране в челото на втората половина на таблицата.

На практика, нещата за отбора се развиха много зле, по-лошо от предишната година. Новите попълнения се изпокараха в съблекалнята, отборът се разцепи на три лагера, които трудно се понасяха, а всичко това се отрази на резултатите на тима (4 победи, 13 равенства и 21 поражения). След четвъртия кръг КПР попадна в зоната на изпадащите и до края не успя да се измъкне от тройката на най-слабите.

Оценка: Пълен провал за клуба и още едно доказателство, че понякога парите не са гаранция за успех.

Рединг като отбор с малки финансови ресурси трудно можеше да разчита на успешно решаване на задачата да запази елитния си статут. Преди началото на миналия сезон именно това бе афиширано като цел - отборът да се закрепи във Висшата лига.

Рединг обаче бе обречен още в началото на кампанията си, когато се разбра, че на практика ще играе със същия състав, с който участваше в Чемпиъншип. Собственикът Зингаревич обвини мениджъра Макдермът и главния скаут, че не са харчили пари за нови футболисти и най-вече, че не са подписали с Аршавин, но тук може да кажем, че треньорският щаб бе прав, защото Рединг най-вероятно щеше да последва съдбата на КПР, но с огромни финансови проблеми.

Оценка: Симпатичен отбор, който постигна 6 победи, 10 равенства и 22 поражения. Няма нищо изненадващо в класирането на тима и без капка цинизъм ще кажем, че отпадането на Рединг е в рамките на очакваното.

Както обикновено, Уигън бе смятан за един от отборите, които ще се борят за своето оцеляване. "Латиксите" са известни не само със своето непостоянство - могат да загубят от аутсайдер и да ударят шамар на някой от грандовете - но и с това, че трябва да се изчака до последния кръг, за да се разбере дали ще запазят мястото си в елита.

Сезонът за Уигън започна добре, отборът известно време се подвизаваше в средата на класирането, но след това зоната на изпадащите като магнит привличаше тима към себе си. Оказвайки се сред трите най-слаби отбора, през пролетта колективът на Роберто Мартинес направи всичко възможно да се измъкне от тази част на таблицата, но най-добрите си игри "латиксите" показаха в Купата за Англия, превръщайки се в първия отбор в историята на английския футбол, който печели най-стария турнир в света и едновременно с това губи елитния си статут.

Оценка: Отпадането на Уигън не бива да ни изненадва, включително и раздялата с Мартинес (прогнозирахме го преди началото на сезона). Отборът обаче не изневери на себе си и каза "довиждане" на Висшата лига по най-красивия начин. Любителите на английския футбол ще си спомнят с умиление за "латиксите".

Преди началото на сезона Мартин О'Нийл гръмко заяви, че целта пред тима е попадане в топ 10, а специалистите прогнозираха, че това може да се случи само при положение, че отборът бъде подсилен с нови попълнения.

Сезонът обаче се оказа не такъв, както се искаше на феновете. "Котките" трудно бележеха голове, а след контузията на Флетчър отборът се отправи към зоната на изпадащите, от която О'Нийл не успа да го изведе. При това положение ръководството на Съндърланд извърши единственото, което можеше да направи в момент, когато зимният трансферен прозорец бе затворен - смени мениджъра. Новият наставник Паоло Ди Канио успя да разтърси играчите и благодарение на няколко емоционални победи да запази елитния статут на тима.

Оценка: Преди началото на сезона FUTBOL TV прогнозира, че без покупка на играчи, Съндърланд ще се бори за оцеляването. Точно така се случи, което означава, че в представянето на "черните котки" няма нищо изненадващо. Нямаше да е изненада и ако бяха изпаднали.

"Що се отнася до моя отбор, за нас на първо място стои представянето ни във Висшата лига. Искаме да постигнем това, което не успяхме да направим през миналия сезон - да попаднем в Шампионска лига", това заяви Пардю преди началото на изминалия сезон. Специалистите също споделяха мислите на мениджъра и прогнозираха, че с 2-3 нови попълнения "свраките" ще бъдат фактор в борбата за топ 4.

На практика нещата се получиха по-зле, отколкото са очаквали и най-големите песимисти. Регресът на Сисе, неоправданата френска революция, напускането на Демба Ба през зимата и късата скамейка през есента - за каква Лига Европа или Шампионска лига може да говорим? Нюкасъл се бореше за оцеляването си в елита!

Оценка: С просто око се вижда, че сезонът за Нюкасъл бе пълен провал. А пораженията от Ливърпул (0:6) и Съндърланд едва ли някога ще могат да бъдат забравени.

"Във всеки един мач ние ще търсим победата, независимо кой е срещу нас. Трябва да се научим да играем правилния футбол, който да носи удоволствие на запалянковците", заяви Пол Ламбърт преди началото на сезона. Истината е, че специалистите прогнозираха за бирмингамци максимум класиране в топ 12 и минимум борба за оставане в елита.

Ламбърт обнови напълно отбора, опитвайки се да поправи безумията на Жерар Улие и Алекс Маклийш. В крайна сметка специалистът направи така, че Вила да има най-младият тим, което доведе до нестабилност на резултатите ( да припомним загубите с 0:8 от Челси, 0:4 от Тотнъм и 0:3 от Уигън). Дори в началото на втората част от сезона мнозина виждаха бирмингамци сред изпадащите, но победите над преките конкуренти и жизненоважния успех над Стоук запазиха елитния статут на тима.

Оценка: Ако погледнем откъм чисто спортни резултати, Астън Вила изпълни на 90% своя план. В глобален аспект обаче може да говорим за успех, защото младите играчи получиха колосален опит, закалиха се в битките и се научиха на отговорност.

От Саутхемптън очакваха борба за оставане във Висшата лига, а мнозина специалисти предричаха съдбата на Блекпул - добър и интересен футбол и...

Сезонът наистина се получи интересен за "светците", които не се бояха от никого и нищо. Първата победа обаче дойде много мъчително, едва в края на септември. След това последва нова серия от поражения и едва в средата на ноември отборът започна да демонстрира привлекателна игра, която започна да дава и резултати. Поради това и уволнението на Адкинс дойде толкова неочаквано, а взискателната английска публика посрещна новия мениджър Маурисио Почетино с голямо подозрение. Аржентинецът отговори с поредица победи, включително над Манчестър Сити, Ливърпул и Челси, с което разбира се заслужи уважението на феновете.

Оценка: Саутхемптън успя да оцелее в месомелачката на Висшата лига, известно безпокойство предизвикват последните пет мача на тима. Като цяло, сезон за "светците" бе успешен.

Стоук отдавна се превърна в твърд средняк, който не пада по-надолу от 14-то място. Преди началото на сезона Тони Пюлис каза, че задачата е борба за оцеляване, докато специалистите прогнозираха топ 10 или в най-лошия случай 11-то място.

Поглеждайки назад към предишните сезони, ще видим, че изминалата година не е толкова добра за "грънчарите". През първата част от кампанията отборът малко допускаше, но и още по-малко вкарваше, превръщайки се в тима с най-много нулеви равенства. Около Нова година Стоук започна и да губи, с което се изправи пред опасността да се замеси в борбата за оцеляване. Интересното е, че ръководството смени Пюлис когато "грънчарите" отново започнаха да побеждават и на практика гарантираха мястото си в елита.

Оценка: От гледна точка на класирането, Стоук изпълни задачите си. В игрови план обаче настъпи истинска стагнация и изключвайки аморфния КПР, "грънчарите" демонстрираха футбол, от който феновете му едва ли биха се гордеели.

Лондончани загубиха няколко важни футболисти, но привлякоха Димитър Бербатов, което бе основание на специалистите да прогнозират класиране на тима в топ 10, а някои и повторение на деветото място от сезон 2011/12.

Сезонът се оказа противоречив за "котиджърсите". Отборът отдавна си е извоювал името на средняк, който не се бори за евротурнирите, а също и не участва в борбата за оцеляване. Поради това и пристигането на Бербатов раздвижи малко страстите в клуба, за който никой не може да каже накъде сее запътил. Докато Митко правеше всичко възможно, за да докаже, че не е оценен в Юнайтед, Фулъм показваше добър футбол ( с големи въпросителни към зашитата) и добри резултати, но когато българинът се успокои, "котиджърсите" за малко да се замесят в битката за оцеляване.

Оценка: От гледна точка на класирането Фулъм не изпълни задачата си да се класира в Топ 10, но това не е голяма болка, защото разликата от деветия е само три точки. По-обезпокояващото е това, че не се вижда и помен от колектива, който бе изградил Рой Ходжсън. На практика лондончани се превърнаха в отбор за един играч, а това не е било никога от полза за който и да е тим. Особено за средняците.

Преди началото на сезона всички твърдяха, че Норич ще се бори за своето оцеляване, като основната причина за това е заминаването на Пол Ламбърт. Някои дори отредиха на "канарчетата" ролята на най-голям аутсайдер във Висшата лига.

Началото на кампанията сякаш потвърждаваше тези неблагоприятни прогнози. Първата победа на колектива на Крис Хютън бе постигната едва в средата на октомври, но за сметка на това над Арсенал! Ако си спомняте този мач, Грант Холт вкара в 20-та минута, а след това "канарчетата" дружно и организирано се справиха с нападателите на "артилеристите", записвайки един от най-изненадващите резултати през първата част от сезона. Изглежда, че това даде допълни крила на футболистите на Норич, които записаха девет поредни мача без загуба, което всъщност се превърна във фундамент не само да се избегне битката за оцеляване, но и тимът да завърши сезона в средата на таблицата за класиране. Дали Норич не трябва да благодари на Арсенал за своя миналогодишен успех?

Оценка: Каква може да бъде тя за отбор, на който предричаха изпадане, а той завърши в средата на таблицата? Дори резултатите на лидерите в таблицата за класиране не могат да бъдат съизмерими с това, което стори Норич.

Целта пред всеки отбор, който пристига от по-долната дивизия е да запази мястото си в елита. Именно това бе основната задача пред "чуковете", като се изказваха и мнения, че лондончани имат сили спокойно да се преборят и за 14-то - 15-то място.

Уест Хем уверено стартира кампанията си, а Сам Алърдайс показа за пореден път, че е много опитен мениджър и голям мотиватор. Отборът на англичанина показа отлична физическа готовност и практичен футбол, като отпускането дойде само в двубои, в които липсваха подходящи дразнители. Впечатляващо е, че Уест Хем загуби само два от последните си десет мача в Премиършип и заслужено финишира на 10-то място в класирането.

Оценка: Подобно и на Норич, "чуковете" преизпълниха своите цели и могат напълно да бъдат доволни от себе си. Сега единствено остава да чакаме дейността на Алърдайс на трансферния пазар, тъй като единственият минус на отбора е високата средна възраст на играчите.

"Борба за оцеляване, трудна кампания и носене на последствията от синдрома на "втория сезон". Вероятно приказката за "лебедите" ще свърши и те ще се превърнат в "грозното патенце". Това предвиждахме за Суонзи преди началото на последната им кампания и нашето мнение не се отличаваше кой знае колко от това на повечето специалисти. Причината за тези твърдения е напускането на Брендън Роджърс и футболисти като Алън, Синклер и Колкър, както и пристигането на Михаел Лаудруп, който няма никакъв опит с "месомелачката" английски футбол.

Да се надяваме, че Лаудруп е пропуснал по-голямата част от мненията на специалистите, защото вероятно щеше да изпадне в ужас от прогнозите за перспективите пред уелския тим. А може и да го е направил, но това няма никакво значение, защото "лебедите" изиграха един впечатляващ сезон, оставяйки ярка следа не само в своята история, а и в тази на Висшата лига. Още в първите два мача Суонзи постигна две победи с общ резултат 8:0, а Мичу, Де Гузман, Пабло Ернандес и Чико по-нататък показаха, че са достойни изпълнители, прибавяйки на уж отслабения Суонзи много агресия, динамика и физическа мощ. Всичко това позволи на уелсците триумфално да завършат похода си за Купата на лигата, а заедно с това да спечелят и място в евротурнирите. За деветата позиция на "лебедите" в класирането няма смисъл да говорим - то е поредното доказателство за успешния сезон на отбора под ръководството на Михаел Лаудруп.

Оценка: Изключително успешен сезон за Суонзи Сити.

За първи път в своята история УБА записа три поредни сезона във Висшата лига. Преди началото на изминалата кампания отборът загуби Рой Ходжсън, който изведе тима до най-добрия си резултат в елита и въпреки, че Рой остави на своя наследник готов отбор, от "вечно втория" Стив Кларк се очакваше да класира тима някъде около 15-то място и да не допусне "дроздовете" да се замесят в битка за оцеляването си.

"Искаме да съберем 50 точки и да стигнем максимално далече в евротурнирите. Това е нашата цел. Аз не съм Ходжсън, аз съм друг треньор с други идеи. Отборът ще играе в този стил, който аз харесвам, при това запазвайки силните си страни", каза преди година Стив Кларк. Не знам, дали някой е обърнал внимание на тези думи на специалиста, но УБА не само оправда очакванията, но също така вдигна летвата много високо. През целия сезон "дроздовете" се намираха в първата половина на таблицата и никога не се смъкнаха по-ниско от 9-то място. Известно време УБА се намираха дори в зоната на Шампионска лига, но бе повече от ясно, че запазване на позиция в тази част на таблицата е непосилна задача. В крайна сметка отборът на Стив Кларк събра 49 точки, с една по-малко от намерението на мениджъра, но и на-много в историята на клуба.

Оценка: УБА е един от малкото отбори, които преизпълниха своя план и завършиха с достойнство кампанията си във Висшата лига. Двете победи над Ливърпул, успехът над Челси и Евертън, красивото равенство 5:5 в прощалния мач на Сър Алекс, а също така и специфичния почерк на "дроздовете" - всичко това няма как да бъде забравено.

"Ние не искаме да оказваме натиск върху Брендън, поради това не сме поставяли пред него задачата да класира тима в Шампионска лига. На този етап той трябва да внесе стабилност в тима", това заяви Джон Хенри преди началото на изминалата кампания на тима. "Опасно е да очакваме добри резултати от Ливърпул, а още по-малко класиране в Шампионска лига. Шестото място е предела на възможностите на мърсисайдци, но ако хората на Роджърс завършат отново осми, това няма да бъде никаква изненада", това пък написа FUTBOL TV в своето превю на сезон 2012/13.

На практика Ливърпул проведе сезон подобен на предишните два. Понякога отборът показваше много добър футбол, а понякога отчайваше феновете си. Интересното е, че след всеки добър резултат последваше оптимистично изказване на Брендън Роджърс, че тимът му е готов да се бори за място в Шампионска лига, но веднага в следващия мач думите му бяха опровергавани от действията и резултатите на мърсисайдци. Загубата от Вила на "Анфийлд" сложи край на тази практика и свали Роджърс на земята, който накрая призна, че е рано за Шампионска лига. Мениджърът подсили тима през зимата, а новите попълнения осигуриха не малко точки на отбора, което не може да не предизвиква оптимизъм сред феновете.

Оценка: Тя е такава, каквото е представянето на Ливърпул - нестабилна и противоречива. Мърсисайдци завършиха сезона със серия от осем мача без загуба, но отборът остана без евротурнири и за втори пореден сезон финишира след Евертън

Преди началото на сезона играчите на Евертън заявиха, че искат участие в евротурнирите, тъй като Ливърпул като град заслужава подобно нещо. Прогнозите на специалистите бяха, че "карамелите" най-вероятно ще се класират на 6-то или 7- мо място, като истинската им цел е да бъде изпреварен градския съперник.

През първата част на сезона Дейвид Мойс победи бъдещите си работодатели, а след това така понесе отбора си, че засрами скептиците, които твърдяха, че Евертън започва да играе резултатно едва около Нова година. "Карамелите" радваха със смелата си игра, убийствените статични положения и случайно или не, станаха нарицателни с практиката, че за да спечелят даден мач, трябва най-напред да губят в резултата. В крайна сметка съдбата на отбора бе решена от късата резервна скамейка (наскоро едно проучване показва, че за последните си 11 години като мениджър Мойс е похарчил 160 милиона паунда за нови играчи, а Моуриньо за последните си десет години за нови играчи е дал 740 милиона паунда).

Оценка: Според предварителните очаквания се представи Евертън, така че няма как да имаме претенции към отбора. Ако отчетем факта, че бе изпреварен Ливърпул, "карамелите" изпълниха своя план.

Раздялата с Хари Реднап, пристигането на Андре Вилаш-Боаш и оставането на Гарет Бейл трябваше да дадат нов импулс в представянето на Тотнъм, което означаваше, че "шпорите" няма да отстъпят от позициите си и отново ще бъдат участник в борбата за Шампионска лига.

Нашата прогноза за Тотнъм бе класиране на пето място, точно така се получи при "шпорите", които не успяха да се класират за топ 4 най-вече заради зависимостта си от Гарет Бейл (дали тук не е грешката на Вилаш-Боаш?). Отборът до последно се бореше за Шампионска лига, установи свой нов рекорд по спечелени точки във Висшата лига, а Вилаш-Боаш успя да си изчисти репутацията от работата си в Челси.

Оценка: Тотнъм получи удар по амбициите си за участие в най-престижния европейски клубен турнир, но пък не отстъпи от завоюваните си позиции. Най-важното е, че за всички стана ясна необходимостта да бъде намерен достоен партньор на Гарет Бейл в нападение. Общата оценка за "шпорите" е положителна.

Един от отборите, чиито цели и представяне предизвикват огромни полемики. Миналата година FUTBOL TV прогнозира класиране на четвърто място като задача- минимум и борба за титлата като задача -максимум. Всъщност, оказа се, че сме надценили "артилеристите", защото Арсенал се провали в голяма си задача още преди старта на кампанията си, тъй като продаде главната си звезда на конкуренцията (защо ли вече не ни изненадва този факт?).

Всъщност, объркването ни дойде от изявленията на Венгер - видя се обаче, че плановете на французина да заложи на Жиру и Подолски не се оправдаха или поне не в пълен обем. Дълго време през сезона Арсенал губеше битката с Тотнъм за топ 4, освен това "артилеристите" се провалиха в турнирите за Купата на Англия и Купата на Лигата, а играта на футболистите предизвикваше въпросителни. Преломният момент дойде благодарение на мача в Мюнхен срещу Байерн - безсмислен двубой от гледна точка на резултата, но успехът в него се оказа много ценен от морална гледна точка. Неочакваният успех срещу бъдещия шампион намери своето продължение в осем поредни победи и две равенства - това вече не бе безволевия Арсенал, толкова много приличащ на своя мениджър, а отбор, който атакуваше ярко и красиво, спазвайки строга тактическа дисциплина и максимално възползвайки се от създаваните положения. В крайна сметка, благодарение на тези качества "артилеристите" постигнаха главната си цел през сезона, а именно класиране на четвъртото място.

Оценка: Тя е повече от противоречива и клони повече към знака "минус", отколкото към "плюс". На практика Арсенал получи мечтаните визи за Шампионска лига, но нека също така припомним за проблемите на Челси и късата скамейка на Тотнъм. Ако конкурентите на колектива на Арсен Венгер нямаха своите големи слабости преди и по време на сезона, най-вероятно Арсенал щеше да завърши на пето място (изключвам безсмислените загуби на точки от страна на Евертън). Почти сигурно е, че конкуренцията ще реши своите задачи през това лято, така че е много интересно да видим реакцията на Венгер. Към тези, които биха опонирали с довода, че Арсенал е финансово стабилен и постоянно участва в Шампионска лига, ще задам резонния въпрос: Някой помни ли кога за последно "артилеристите" спечелиха трофей?

След победата в Шампионска лига, Челси се надяваше през новия сезон да закрепи своите позиции, да проведе успешно обновяване на състава и да заложи повече на атакуващия стил на игра. Прогнозите бяха, че "сините" нямат шанс да се борят за титлата, но спокойно могат да претендират за третото място.

Лондончани започнаха силно сезона, след това изпаднаха в клинична смърт, а накрая завършиха отново силно. Първата загуба дойде чак в края на октомври в мача срещу Манчестър Юнайтед, в който Марк Клатенбърг бе едно от главните действащи лица, а това поражение сложи край на серията от седем победи и едно равенство. Последва спад в играта на "сините", а по средата на лошата серия бе уволнен Роберто Ди Матео - основно заради провала в турнира, в който Челси сътвори сензация. Едва ли някой е очаквал пристигането на Бенитес, а когато испанецът пристигна, той бе посрещнат враждебно от публиката. В началото бившият наставник на Ливърпул се сблъска с колосален натиск върху себе си и с поредица от неуспешни мачове, а в допълнение бе загубен финалът на Световното клубно първенство. Никой не даваше шансове на Бенитес, че ще изкара зимата, но Рафа не чуваше виковете по свой адрес, вършеше работата си, успя да наложи контрол върху отбора и в жесток игрови график класира Челси на трето място в класирането, освен това спечели и Лига Европа. Сезонът, който се очертаваше да бъде напълно провален, в крайна сметка се оказа не толкова лош.

Оценка: Тя може да бъде само положителна. Доказателство е банерът, с който Бенитес бе изпратен в Италия: "Рафа, ние ти простихме!".

"Разбира се, ние искаме да спечелим Шампионска лига, но нашата основна задача ще бъде победа във Висшата лига на Англия", разкри Манчини целите пред тима си преди началото на сезона. Очакванията към "гражданите" бяха, че те ще се опитат да защитят титлата си и да развият своя успех в Шампионска лига.

На практика, нещата не се развиха точно по този начин. Имаше някакви илюзии в началото на сезона, но те много бързо бяха развенчани - Манчини явно не е този мениджър, който може да поддържа постоянен контрол върху отбора, а при подобно нещо няма как да бъде защитена титлата. Наистина, първата загуба на Сити дойде едва в 16-я кръг, но "гражданите" бяха далече от футбола, който показваха в предишния сезон - Тевес и компания излизаха на терена най-напред с мисълта да не загубят, а след това започваха да мислят за победата. Провалът в Европа, където Сити не записа нито един успех (!), 11-те точки разлика от Юнайтед, загубата от Уигън във финала за Купата, лошите взаимоотношения в съблекалнята (скандалът с Балотели), лошото отношение на играчите към работата (да не споменаваме историята с Насри), липсата на баланс, липсата на ясни тактически виждания... Пелегрини ще има много работа, но това е тема на друг разговор.

Оценка: Второто място в класирането няма как да замаскира случилото се през сезона. Разбира се, можеше да бъде и по-лошо, но така или иначе кампанията за Манчестър Сити бе провалена.

Целите пред Манчестър Юнайтед винаги са били едни и същи, а преди началото на кампанията 2012/13 Сър Алекс бе повече от конкретен: "Ние трябва да докажем, че миналия сезон беше едно изключение от правилата".

За Юнайтед завърши не само един сезон, а цяла епоха, но това е тема на друг разговор. През последната година на своето управление Сър Алекс нямаше как да допусне отсъствието на трофей и в крайна сметка "червените дяволи" спечелиха 20-та си юбилейна титла. Постигнаха го категорично, не оставяйки никакви съмнения, че са най-добрия отбор в Англия. Причините за това бяха три. Първата, това е характерът и волята за победа, към които винаги се е стремял Юнайтед на Сър Алекс. Втората е привличането на Робин ван Перси - един от най-силните трансфери на "червените дяволи" през последните пет години. Последната причина е провалът на сезона в Манчестър Сити и Челси, както и небоеспособният вече от няколко години Арсенал. Наистина, Юнайтед така и не успя да подобри рекорда по количество спечелени точки във Висшата лига на Англия, но на практика въпросът с титлата бе решен още преди второто манчестърско дерби. Двадесетата шампионска титла бе спечела убедително, а Сър Алекс си тръгна красиво.

Оценка: Изключвайки неуспеха в Шампионска лига, където други фактори попречиха на Юнайтед да играе най-малко на финал, сезонът за "червените дяволи" е успешен.