Когато сравнително младият, страшно изглеждащ шотландец пое кормилото на Евертън през 2002 година, отборът се намираше в безнадеждно положение. Това беше вторият тим от най-бедния град на Англия. Никакви шейхове, никакви олигарси нямаха намерение да идват тук. Но Мойс, който сега напуска клуба, успя да обърне всичко с краката нагоре. Година след година Евертън се оказваше в края на сезона все по-високо и по-високо от по-богати клубове, включвайки в това число и градския съперник Ливърпул.

Отборът играе над предела на своите възможности най-вече благодарение на интелекта на намиращия се на кормилото. Този успех говори за едно - по-голямата част от останалите клубове не успяват да използват както трябва своя "мозък".

Доходите на Евертън за миналата година са 80.5 милиона паунда, от които 63.4 милиона паунда отидоха за заплати. Отсега е ясно, че за мощно подсилване не може и да става дума. Пет от първите седем отбора от върхушката харчат за заплати три пъти повече, отколкото го прави Евертън. Най-близо до положението на Евертън по този показател е Тотнъм, който е заплатил на играчите си 90 милиона паунда.

Независимо, че Евертън е десети или единадесети по заплати във Висшата лига, отборът от 2007 година насам редовно е в топ 8. И това, че Мойс наследява Сър Алекс не е неочаквано.

Излъченият наскоро филм "Moneyball" разказва за отбор от един малък град, който както и Евертън играе все по-добре от очакваното, благодарение на специален способ за използване на статистиката. "Умното" използване на данните - това е част от успеха на Евертън. Мойс, бидейки мениджър на скромния Престън до 2002 година, е единственият треньор на отбор извън Висшата лига, който купува и използва статистическите данни на Prozone. Пристигайки на "Гудисън Парк", Дейвид се захваща с цифрите. Вероятно всеки клуб от елита си има на щат "момче, обобщаващо статистиката", но по правило кабинетът му се намира някъде в дъното на коридора, а и срещите с мениджъра са много редки. На базата на Евертън във Финч Фарм Мойс поставя своите аналитици Смит и Браун в кабинет, чиято врата е срещу собствената му и това не е случайно.

Смит разказва: "Той е много взискателен по отношение на данните. Много често влиза с гръм в кабинета и ме застрелва с въпроси: "колко гола е вкарал следващият ни съперник от центрирания?". Преди мача с "шпорите" Мойс поиска данни за "зоните, в които Бейл получава топката на практика, а не където става това според мнението на анализаторите".

Но статистиката не е единственият елемент от стратегията на Дейвид Мойс. Тя е само един от инструментите, с чиято помощ той успява да достигне предела в играта на скромния във финансов план Евертън. Единствената причина шотландецът да премести тренировъчната база е това, че на новото място теренът е абсолютно един и същ с този на "Гудисън Парк".

Мойс няма конкретна схема и стил за построяване на играта. Това е най-непредсказуемият треньор от Висшата лига. За разлика от Венгер например. Дейвид строи отбора си според следващия съперник. Той анализира с дни играта на следващия съперник, а след това прави всичко възможно, за да му попречи да играе. Преди мачовете със Сити например, той следи зоните, където Давид Силва получава топката и просто поставя там свой футболист.

Тази година Евертън отново ще бъде по-напред от Ливърпул. Това е много интересно на фона на приказките на Бенитес от 2007 година. Тогавашният мениджър на "червените" нарече "карамелите" малък клуб. Who's laudhing now?

Автор на статията: Саймън Купър (Finacial Times)