Ако през 1986 година някой ми беше казал, че Алекс Фъргюсън (тогава още не беше Сър) ще си тръгне от Юнайтед след 27 години и с 13 титли зад гърба си, щях да приема това с насмешка. А и не само аз. Запомнете тази дата - 8 май 2013 година. Сър Алекс обяви, че се оттегля от треньорската кариера. Когато новината се появи във вторник вечер - не повярвах. Както и милионите фенове на Юнайтед и тези, които не симпатизират на "червените дяволи". На следващия ден всичко се оказа истина. 71-годишният шотландец вече няма да бъде мениджър.

1986-2013. Това не е само период от живота на легендарния шотландец в Манчестър Юнайтед, а нещо повече: това е период от живота на този Манчестър Юнайтед и тази английска Висша лига, която познаваме в момента. Утре нищо няма да бъда така, както е сега. Отива си една епоха. Някои може би ще го разберат след време, а други никога няма да го осъзнаят.

38 трофея, 1 604 мача, 965 победи, 360 равенства и 279 загуби...

Защо днес, сега... Защо не след две-три години?

Великите спортисти и треньори често си отиват ненадейно. В края на краищата, те през целия си живота са се учили да се борят с обстоятелствата и много често в техните действия не откриваме смисъл, и сме готови да ги критикуваме и осмиваме, докато не ни дарят с поредния трофей, заради който след това ги аплодираме. Всъщност, вчерашната шокираща новина не бива да ни прави тъжни. Може би така е по-добре. Защото Сър Алекс си отива стъпил на върха. И това е факт!

Много често тялото и здравия разум отказват по-рано, от което започват да страдат постиженията и поставените цели. Остарелият в Англия Свен-Йоран Ериксон още известно време мъчеше запалянковците на националния отбор на Мексико, а докторите на Кливлънд и Бостън след всеки мач събираха частите на Шакил О'Нийл. А какво да кажем за Венгер, който навремето направи истинска революция в Арсенал, но сега името му с насмешка се свързва с маниакалната страст да купува футболни недоразумения, отколкото с успехи на футболния терен.

За своите 71 години шотландецът не е заплашен от позор: той е все така бодър, здрав и готов за битки. Настроен е да спори със съдиите и с колегите, които не му харесват. Преди повече от четвърт век легендарният треньор получи възможността да впише името си в историята и го направи - умно, красиво и грамотно, подчинявайки историята на себе си, на своя талант и своята харизма.

Да си тръгнеш когато си на върха - това е силна постъпка на човек създал своя империя. Морална постъпка на човек, обичащ най-великия спорт на земята. Разумна постъпка на човек, оставящ след себе си благоприятна почва за работа на своя наследник.

Феноменът на футболното дълголетие на шотландеца няма как да бъде измерен и той не се състои само в сухите цифри, защото нещата са много по-многообразни - тук са всички титли, постижения, победни моменти и загуби, знаменити мачове и негови изказвания. Феноменът на Сър Алекс е и в неговото прекрасно чувство за време. Той винаги е знаел кога точно да проведе поредната смяна на поколенията, а максимата: "Няма по-велик от клуба" е поредната черта, която го отличава от останалите. Именно поради това Сър Алекс реши, че точно сега трябва да смени треньорската пейка с VIP-ложата на стадиона - там, където ще бъде пазител на клубните традиции при новия мениджър, оставайки идеолог и дух на великия клуб.

38 трофея, 1 604 мача, 965 победи, 360 равенства и 279 загуби...

Казват, че си отива един велик треньор. Нека бъде така. Довиждане епоха. И благодарим ти за всичко Сър Алекс! Така си тръгват само победителите.