В The Guardian се появи интересен материал, чийто автор Дейвид Хитнър се опитва да обясни кое различава Димитър Бербатов от останалите футболисти и какво означава за Фулъм пристигането на българина на „Крейвън Котидж". FUTBOL TV предоставя пълният превод на вниманието на нашите читатели.

Димитър Бербатов има талант, но въпреки това друго качество го издига на по-високо ниво. И то е лекотата, с която прави нещата. Не защото не се опитва, както говорят противниците му, а по-скоро изглежда, че го прави. Нападателят на Фулъм е герой, избягващ конфронтациите. Играч, който се плъзга из месомелачката на Премиършип по свои собствени правила. За него тичащите и раздаващите се на 110 процента са губещи. Той е само за истинските ценители.

Във всеки фен има част, която обича Бербатов, дори и в тези от Тотнъм, които се почувстваха предадени през 2008 г. , когато той ги изостави и отиде в Манчестър Юнайтед срещу рекордна сума. И точно сега едва ли има привърженик на Фулъм, който не го обича. Ако покупката на българина за 5 милиона паунда в последния момент накара публиката да сънува, то реалността в този момент изглежда дори по-добра.

Фулъм е без загуба в 6-те мача, в които Бербатов започна в стартовата единадесеторка и с негова помощ „котиджърсите" станаха вторият най-резултатен отбор след Манчестър Юнайтед. Димитър помогна с 5 гола, но по-важното е, че той вкара стил и авнтюра в тима.

Беше очевидно при равенството 3:3 с Арсенал в събота, когато Фулъм се върна от 0:2, за да поведе с 3:2, преди да допусне изравняване. Бербатов, отново изобретателен, имаше докосването, при което всичко се получава. Той не спираше да тормози съперниците си. Играчите на Арсенал не смееха да се хвърлят в краката му, за да не изглеждат глупаво, а вратарят Вито Маноне не посмя дори да помръдне при дузпата на Бербатов. Ударът беше предшестван от чупка на тялото, нападателят отбеляза с безгрижие. Това беше вторият му гол за този следобед!

Самоувереността на Бербатов отдавна е преминала линията на арогантността, но докато меденият му месец във Фулъм е в разгара си, никой не го е грижа. Старае се в тренировките, пробва да се интегрира в съблекалнята, където Младен Петрич е големият му приятел, смее се на шегите.

От една страна, Бербатов изглежда лесна мишена. Тъмните очила са задължителна част от неговия стил извън терена, който напомня на човек, тръгнал на разходка из Сен Тропе. От друга страна - е по-разумно да се подхожда разумно към българина. Често се казваше, че в съблекалнята на Фулъм няма звезди, но това се промени с идването на българина. 31-годишният футболист може да остане най-голямата покупка в историята на клуба. Той пък отговаря по леко саркастичен начин. Качете го на пиедестал и той ще се възползва.

Бербатов често създава впечатлението, че е твърде нависоко, за да говори с някого. Отбягва пресата - молбата ми за интервю събира прах от времената в Тотнъм, а и отношението му към Twitter е презрително. Вратарят на Фулъм Дейвид Стокдейл наскоро го установи благодарение на фалшив профил на Бербатов. "Седя в автобуса точно зад него, това не е истина", написа вратарят. Стокдейл беше помолен да убеди Бербатов да се включи в тази социална мрежа. "Не, той не се интересува", беше отговорът.

Бербатов е "тих", откакто се присъедини към Фулъм, според неговия съотборник Крис Беърд. "Той е тих човек, но важното е, когато излиза на терена, той е толкова умен! Опитът му наистина много ни помага, особено на по-младите играчи. Той е от топ класа. Даваш му топката и знаеш, че ще направи нещо специално", каза Беърд.

Една история от престоя му в Тотнъм обобщава способностите му, но и неговото отношение. Джейми О'Хара, сега в Уулвърхемптън, си спомня момент от тренировка с Бербатов. Митко се оказва с гръб към него, на около 40 метра. "Аз се разкрещях да получа топката", разказва Джейми, "Бербатов обърна рамо и без да гледа, я постави на крака ми. След тренировката дойде при мен и каза: "Знам къде си и няма нужда да викаш".

От Спърс лодж през Карингтън до Мотспър парк - Бербатов е рутинно задълбочен в тренировките. Едно от най-озадачаващите неща в Юнайтед се оказа неспособността му да пренася постоянно този блясък на самите мачове.

Някои го считаха дори за примадона. Труден и дръпнат. Талантът му никога не беше поставян под съмнение, но го критикуваха, че не се вписва в колективния характер на Юнайтед. Това, че той се задържа 4 години в клуба, изненада мнозина, но също така отразява информираността на Сър Алекс като мениджър, който има винаги точна преценка как нещата да вървят напред. Тя говореше в началото, че Бербатов е Ерик Кантона, но тази надежда се оказа напразна. Сър Фъргюсън предпочете Майкъл Оуен до себе си на скамейката за финала в Шампионската лига срещу Барселона - това беше дивашки удар по Бербатов. Така финалният му сезон на "Олд Трафорд" премина в периферията. Една от най-запомнящите се картинки на неговия край беше на мача с Лийдс за Купата на Лигата, когато пристъпваше в центъра като последните дни на Бекенбауер. Бербатов може да прави нещата само по неговия си начин. Дори Фъргюсън не успя да го подчини!

Решителността на Бербатов беше очевидна в Тотнъм. Дяволът с лице на ангел, както е известен в Леверкузен (това никога нямаше да му бъде казано тук), винаги виждаше „шпорите" като стъпало към елитен клуб и затова начинът на напускане остави горчив привкус. Започнаха да го смятат за мрачен и човек със сложен характер. Един служител беше казал, че единственото, което виждал от Бербатов, е да яде в столовата с пластмасови нож и вилица.

И какво от това? Бербатов не се интересува какво мислят хората дори за неговата мързеливост, попречила на кариерата му. Критиците са обслужващият персонал, непушачите, общителните! Те не го схващат! Кофи с пот не оценяват представянето. Схвана го Мартин Йол, мениджърът на Фулъм, който работеше с Бербатов в Тотнъм. "Какво искате? Играч без качества, който работи усилено? Или играч с качества, който, надяваме се, ще работи здраво!".

Йол впрегна таланта на Брайън Руис зад Бербатов срещу Арсенал и костариканецът спря дъха. Трябва да се признае на мениджъра. Забравете фалшивите номер 9, това беше цяло фалшиво нападение, но се получи много добре и не на последно място заради чудесния усет на Бербатов. Това е още началото и настроението е осезаемо.