FUTBOL TV продължава да анализира завършилият шампионат във Висшата лига на Англия. След като видяхме кои футболисти и отбори не оправдаха надеждите, сега е ред да обърнем внимание на тези играчи и колективи, които накараха хората да говорят за тях.

Нюкасъл Юнайтед

В края на първото десетилетие на нашия век английската Висша лига остана с един интересен отбор по-малко. Нюкасъл претърпя финансови загуби, продаде играчите си, изпадна в Чемпиъншип, често сменяше мениджърите си, липсваше твърда и постоянна административна политика. Всъщност, отпадането елита оказа положително въздействие върху клуба. Вторият по сила шампионат се превърна в един вид пречиствателен филтър, а новите попълнения съществено укрепиха отбора.

Вторият сезон във Висшата лига на Англия бе повече от чудесен. „Свраките" дълго време претендираха за попадане в Шампионска лига, на равна нога се бореха с грандовете, а срещите с Манчестър Юнайтед на „Спортс Директ Арена" и с Челси на „Стамфорд Бридж" ще останат задълго в паметта на феновете. Алън Пардю бе определен за треньор на годината, половин дузина играчи попаднаха в различни символични отбори.

Суонзи Сити

Значително разнообразие на английската футболна система придават отборите от Уелс, които до този момент тревожеха англичаните само в турнирите за купите. От създаването на Висшата лига нито един тим от страната на драконите не успя да пробие в елита, където да получи възможност за по-голямо развитие и увеличаване на спортната си и финансова мощ. Миналият май обаче Суонзи успя да победи в плейофите на Чемпиъншип за попълване на Висшата лига и стана един от малкото отбори постигнали победи на новия „Уембли", старият „Уембли" и „Милениум". Мнозина предричаха завръщане във втория ешелон, а потвърждение за това дойде лошият старт - загуба с 0:4 от бъдещия шампион, а първата победа бе наистина дългоочаквана - на 17 септември уелсците разгромиха УБА. До края на шампионата „лебедите" демонстрираха един от най-привлекателният футбол, с ярко изразен атакуващ стил, а миксът от високи и ниски играчи в нападение позволяваше на Брендан Роджърс да извършва успешни ротации, използвайки успешно силните страни на всеки един футболист. Суонзи се превърна в истинско украшение на Висшата лига на Англия.

Яя Туре (Манчестър Сити)

За Туре говорихме достатъчно в първата част на нашия анализ на сезона във Висшата лига на Англия. Сега само ще допълним, че ивоариецът проведе най-добрата си кампания в професионалната си кариера и е една от причините Манчестър Сити да триумфира с титлата.

Скот Паркър (Тотнъм)

Това, което писахме за Яя Туре, може да кажем и за Скот Паркър, но в по-малки мащаби. Признатият за най-добър футболист от средната линия изигра 29 мача на високо ниво, демонстрирайки шедьовър след шедьовър, а звездният му част настъпи, когато Стюарт Пиърс го назначи за капитан на „Трите лъва" в мача с Холандия.

Хатем Бен Арфа (Нюкасъл Юнайтед)

Миналата година французинът не се отличаваше със стабилност, но след като излекува травмите, атакуващият полузащитник на „свраките" започна да показва страхотен дрибъл, отлична скорост и прекрасни голове, които помогнаха на тима на Пардю да се придвижи нагоре в турнирната таблица. Стигна се дори до там, че Лоран Блан върна Хатем в националния отбор на Франция.

Грант Холт (Норич)

Кой е очаквал, че 31-годишният футболист на Норич ще преживее своя ренесанс именно сега, във Висшата лига на Англия? Когато неотдавна „специалисти" са предупредили Холт да спре да се занимава с футбол и да отиде да продава вестници, Грант не е послушал съветите, а на всичкото отгоре успя да убеди ръководството на Норич да го закупи за 470 000 паунда от Шросбъри. Без опит на високо ниво Холт се превърна в най-мощното оръжие на „канарчетат", а с 15-те си отбелязани гола помогна на отбора си да завърши сезона на 12-то място.

Пол Ламбърт (Норич)

Шотландският специалист се занимава с треньорска дейност от пет години, но за три сезона успя да преведе Норич от Първа Лига във Висшата лига на Англия. Нов треньорски феномен ли се появява на Острова? Може би. „Канарчетата" отстъпваха в кадрово и финансово отношение на всички отбори от елита и въпреки цялата сложност на първенството на Премиършип, доказаха, че нямат намерение да се разделят с елитния си статут. Което показва само едно: Ламбърт е научил своите възпитаници да бъдат изключително работоспособни и най-важното - да бъдат един задружен колектив. Самият шотландец ще бъде запомнен с използването на схемата на игра 4-1-2-1-2, която в хода на играта незабележимо променяше на 4-4-2, създавайки постоянно неприятности на противника.

Леон Бритън (Суонзи Сити)

Изненадани ли сте от избора? Дребничкият, 29-годишен полузащитник на тима от Южен Уелс дори няма отбелязан гол през сезона, около името му не се шуми много - много и даже завърши кампанията само с три жълти картона. Откъде тогава бившият стажант на Арсенал е откритие на сезона? Много просто. Ако погледнем към статистиката му, ще видим нещо много интересно. Оказва се, че някогашният футболист на Уест Хем и Шефилд Юнайтед е не само двигателят на Суонзи, но образно казано този мотор работи без никаква грешка, прекъсвания, а коефициентът му на полезно действие е почти 100!

Почти през целия сезон Бритън игра заедно с Ален в опорната зона на „лебедите", имайки задачата да подсигурява нападателите, независимо от схемата на игра, с която излизаха уелсците. Трябва да кажем, че Леон се справи блестящо със задълженията си и макар да не намери място в нито една класация, FUTBOL TV не остана безучастен към изявите му и забеляза неговите постижения. Според статистиката, оказва се, че Бритън има най-точен пас от всички футболисти от топ 5 на първенствата в Европа. Точно така. Справка: Шави в 26 мача е постигнал точност от 92,4 %, докато при нашият герой тя е 93,5 % ..в 35 мача! Дали Венгер не съжалява, че някога позволи на Уест Хем да закупи само за 400 000 паунда талантливия футболист?