През април 1973 г. четирима футболисти на Челси се оказват в необичайна за професионалната им кариера ситуация. Вместо да облекат сините екипи и да излязат на тренировъчния терен, те получават съвсем различна задача – да позират с професионални модели на една от най-модерните улици в Лондон. Разкроени панталони, гащеризони, огромни яки, ярки щампи и широки вратовръзки заменят футболната екипировка. Резултатът е поредица от снимки, на които трудно може да се различи кой е футболист и кой принадлежи към някоя от популярните рокгрупи на британската столица.

Това не е случайна модна фотосесия, а любопитен епизод от времето, когато Челси е много повече от футболен клуб. В началото на 70-те години отборът се превръща в част от културния живот на Лондон, а футболистите му се движат в среда, в която спортът, музиката, киното и модата все по-често се преплитат.

На 18 април 1973 г. на Кингс Роуд отваря врати бутикът Mr Freedom. За рекламата на новата колекция е избрана проста, но ефектна идея – красиви момичета, забележителни мъже и атмосферата на един от най-модерните квартали в британската столица. А когато наблизо се намира Челси, решението изглежда съвсем естествено. За фотосесията са поканени няколко футболисти на клуба.

Алан Хъдсън – футболистът, който изглеждаше като рокзвезда

От Челси пристигат Алан Хъдсън, Иън Хътчинсън, Стив Кембър и Бил Гарнър. Четиримата трябва да представят новата колекция на дизайнерката Норма Грей, а облеклата им са далеч от всичко, което обикновено свързваме с професионалните футболисти.

Особено впечатляваща е визията на Хъдсън. Полузащитникът е облечен в бял гащеризон с разкроени крачоли и раирана риза. До него застават две манекенки – Ренате и Ика. Едната носи къса рокля, а другата е облечена в модел на големи точки. Хъдсън заема централното място, скръства ръце и позира с увереността на човек, за когото подобни ангажименти са част от ежедневието.

Днес подобен тоалет би изглеждал като костюм от филм за 70-те години или като сценично облекло на група от епохата на диско музиката. Тогава обаче това е последният вик на модата, а Хъдсън се вписва повече от убедително в ролята.

И останалите трима футболисти не остават по-назад. Хътчинсън, Кембър и Гарнър получават цялостни модни визии с разкроени панталони, огромни яки, ярки щампи и широки вратовръзки. Около тях позират професионални модели с рокли, гащеризони и обувки на платформи.

На общите кадри компанията изглежда по-скоро като музикална група, която се готви да обяви турне из Великобритания, отколкото като футболисти, които след няколко дни отново ще трябва да се борят за точки в английския елит.

Челси – футболният клуб, който беше част от модерния Лондон

За да се разбере защо тази фотосесия изглежда толкова естествена, трябва да се върнем към атмосферата на тогавашния Кингс Роуд. В началото на 70-те години улицата е сред центровете на британската младежка култура. Бутици, музика, дизайнери, актьори, фотографи и модели оформят среда, в която модата и развлеченията са част от ежедневието.

А съвсем наблизо се намира Стамфорд Бридж.

Футболистите на Челси не са изолирани от тази среда. Напротив – те са част от нея. Срещите с представители на артистичните и модните среди са нещо обичайно, а някои от играчите постепенно се превръщат в знаменитости и извън футбола.

Питър Осгуд е разпознаваемо име далеч отвъд спортните среди. Алан Хъдсън също притежава необходимото излъчване, за да се впише в образа на младия лондонски моден диктатор. В съблекалнята могат да се появят холивудски актьори, а по трибуните да седят филмови звезди.

Това е важна част от идентичността на Челси през онзи период. Клубът не просто представлява един квартал на Лондон, а постепенно се превръща в символ на неговия начин на живот. Футболистите му са разпознаваеми лица, които се чувстват еднакво комфортно на терена, в модните бутици и сред популярните личности на британската столица.

Затова предложението четирима играчи да позират с манекенки на Кингс Роуд едва ли е предизвикало особено учудване. В друг клуб подобна идея може би би изглеждала необичайна, но за тогавашния Челси тя е напълно в духа на времето.

Mr Freedom – бутикът, който олицетворяваше модната революция

Самият Mr Freedom е идеалното място за подобна фотосесия. Бутикът се превръща в едно от най-ярките имена в британската мода в началото на 70-те години. Дрехите му се отличават с огромни изображения, комиксови мотиви, необичайни щампи и смели цветови комбинации.

Това не е място за хора, които искат да останат незабелязани. Напротив – философията на магазина е свързана с индивидуалността, провокацията и желанието човек да изрази себе си чрез облеклото.

Сред известните личности, които през годините пазаруват от Mr Freedom, са Мик Джагър и Елтън Джон. Това само по себе си показва каква публика привлича магазинът и колко близо е до света на музиката и шоубизнеса.

На този фон футболистите на Челси са напълно логичен избор за рекламната кампания. Те притежават популярността, самочувствието и присъствието, необходими за подобна фотосесия. А дрехите от колекцията сякаш са създадени именно за хора, които не се страхуват да привличат погледите.

Фотосесията, която улови духа на една епоха

Най-интересното в запазените кадри е тяхната непринуденост. На една от снимките Хъдсън е застанал между две момичета, които се облягат на раменете му. На друга цялата компания се разхожда по улицата. Манекенките се смеят, някои прегръщат футболистите, а Гарнър дори имитира телефонен разговор с ръка.

Хътчинсън изглежда така, сякаш вече е леко уморен от кариерата си на манекен, докато Кембър сякаш напълно е приел случващото се. Няма усещане за строго режисирана рекламна продукция, а по-скоро за спонтанна среща между футболисти, модели и представители на модния свят.

Именно това прави снимките толкова интересни днес. Те не показват просто четирима играчи, облечени в дрехи от една колекция. Улавят момент, в който футболът е тясно свързан с градската култура и популярната музика, а футболистите могат да бъдат разпознавани като стилни и влиятелни обществени фигури.

Когато футболистите не се нуждаеха от маркетингов план

Съвременните футболисти също участват в модни кампании, рекламират известни марки и изграждат публичния си образ далеч извън стадиона. Днес обаче подобни проекти обикновено са внимателно планирани – с договори, стилисти, професионални снимачни екипи, маркетингови стратегии и публикации в социалните мрежи.

През 1973 г. всичко изглежда значително по-просто. Отваря се нов бутик на Кингс Роуд, наблизо има футболен клуб и някой решава да покани четирима негови играчи. Те обличат разкроени панталони, гащеризони и широки ризи, застават до професионални модели и позират пред фотографите.

Няма нужда от сложна концепция. Няма нужда от специално изграждане на имидж. Челси вече е част от света, който Mr Freedom иска да представи.

Може би именно затова тези снимки продължават да бъдат толкова любопитни. Те напомнят за време, когато футболистите не бяха просто спортисти, а естествена част от културния живот на своя град. А играчите на Челси от 1973 г. изглеждат така, сякаш са излезли от рокгрупа, която между два концерта намира време да изиграе и един мач на Стамфорд Бридж.