Откакто Манчестър Сити реши да обжалва решението, с което беше признат за виновен по 114 от общо 115 нарушения на правилата на Висшата лига, темата сякаш потъна в мълчание в очакване на новите съдебни заключения. На терена обаче вече се забелязват сериозни признаци на нестабилност. Филип Оклер вижда в тях симптомите на истинска криза, която може да се окаже много по-дълбока от обикновен спортен спад.

Изминаха месец и половина, откакто Манчестър Сити беше признат за виновен по 114 от 115-те обвинения, отправени от Висшата лига. Вече пет седмици независима комисия разглежда обжалването на клуба, но от обсъжданията ѝ не е изтекла никаква информация.

След първоначалния шок английският футбол сякаш се настани в чакалнята и започна да се държи така, сякаш нищо не се е случило. В същото време почти всички очакват жалбата на Манчестър Сити да бъде отхвърлена, тъй като аргументите на клуба вече са били отхвърлени от разследващата комисия. Според автора най-малкото наказание, което може да очаква клубът от "Етихад“, е отнемане на точки, което би могло да доведе до изпадане.

Графикът на процедурата вече е известен. Изслушванията по обжалването трябва да приключат до 24 декември, а окончателното решение ще бъде съобщено на страните преди края на януари 2027 г. Единствената неизвестна остава колко време би отнело евентуално допълнително обжалване пред Висшия съд. Това е единствената възможност за Манчестър Сити, тъй като Спортният арбитражен съд в Лозана няма правомощия да се намесва в този казус съгласно правилника на Висшата лига.

Има и един важен детайл: комисията, която трябва да определи санкциите за клуба, ако вината му бъде потвърдена след обжалването, не е длъжна да изчаква окончателното решение, за да започне обсъжданията си. Следователно няма основание да се смята, че случаят непременно ще се проточи толкова дълго, че да отрови и сезона 2027/28, както вече се случва с настоящата кампания.

Никой не говори за това, но Манчестър Сити действително трепери

Още по-странно е мълчанието на коментаторите, които отразяват мачовете на Манчестър Сити. Те избягват да споменават опасностите, надвиснали над клуба извън терена, сякаш случващото се далеч от футболните игрища няма никакво влияние върху ежедневието на отбора на Енцо Мареска. Проблемът е толкова огромен, че сякаш вече никой не забелязва очертанията му.

Сега обаче ситуацията може да се промени. Феноменалният старт на Сити във Висшата лига със седем победи от седем мача беше обясняван отчасти с своеобразен бунт на футболистите на Мареска. Това беше начин играчите да покажат пренебрежение към всички, които предричаха разпадане на клуба след решението на независимата комисия.

Вятърът обаче вече духа в друга посока. Манчестър Сити допусна трето поредно поражение във Висшата лига, този път при гостуването на Нотингам Форест. Преди това тимът загуби от Астън Вила и изненадващия Брайтън.

Отборът на Мареска все още разполага с един от най-силните и най-широки състави в първенството. Продължава да създава впечатляващи комбинации и не е загубил огромния си технически потенциал. Проблемът обаче е съвсем различен, когато трябва да понася натиска на противника.

Още от началото на сезона беше ясно, че Сити е по-уязвим в защита. Новакът Ипсуич вече беше отбелязал два гола на Джанлуиджи Донарума в средата на октомври, а Съндърланд, който също изпитваше сериозни затруднения, беше вкарал три попадения месец по-рано.

Офанзивната мощ на Райън Шерки и компания дълго време прикриваше тези слабости. С всяка изминала седмица обаче става все по-очевидно, че не става дума за случайни грешки, а за липса на увереност, обхванала цялата защитна линия на Сити – както колективно, така и индивидуално.

Донарума, Гехи и съмнението, което завладява футболистите

Случаят с Джанлуиджи Донарума е показателен. Средно 1,3 допуснати гола на мач е прекалено много, особено в сравнение с показателя му от 0,85 през миналия сезон. Бившият вратар на Пари Сен Жермен със сигурност не е единственият виновник за проблемите в отбраната, но от седмици допуска необичайни грешки както при позиционирането си, така и при намесите си.

През настоящия сезон италианецът е спасил едва 62 процента от точните удари срещу своя отбор, докато през кампанията 2025/26 този показател е бил 72 процента. Това го поставя на 14-о място в класацията. Далеч пред него са Джеймс Трафорд от Лийдс със 82 процента и Давид Рая от Арсенал с 81 процента.

Марк Гехи е друг футболист, чието представяне очевидно е пострадало. Бившият защитник на Кристъл Палас, който наскоро отпадна от състава на националния отбор на Англия поради здравословен проблем, допуска необичайно много грешки в концентрацията. Това е в рязък контраст с качествата, които демонстрираше на "Селхърст Парк“ и които го превърнаха в един от най-надеждните защитници в първенството.

Йошко Гвардиол също допуска скъпи грешки, макар че в мача с Нотингам Форест беше използван извън обичайната си позиция – по десния фланг. Именно негова загуба на топката срещу Жоао Куня доведе до първото попадение на домакините през уикенда.

Самият Мареска все още изглежда не е намерил оптималната четворка в защита, на която да разчита постоянно, особено по фланговете. Футболистите му си задават въпроси, на които дори той не може да даде отговор.

Какви са тези въпроси, не е трудно да се предположи. Несигурността около краткосрочното и дългосрочното бъдеще на Манчестър Сити неизбежно се отразява на футболисти, които искат да се борят за най-високите отличия в Англия и Европа. Те със сигурност не са избрали клуба, за да играят в Чемпиъншип или дори в по-долните нива на английския футбол.

Същите въпроси си задават техните агенти, индивидуалните им спонсори, а вероятно и селекционерите на националните отбори. Някои играчи са способни да оставят подобни притеснения извън съблекалнята и да се концентрират единствено върху футбола. Не всички обаче успяват да го направят и това вече се забелязва на терена.

Това ще стане още по-очевидно, ако негативната серия продължи и след паузата за националните отбори. На 29 ноември Манчестър Сити гостува на Арсенал в двубой, който може да се окаже истински тест за състоянието на отбора.

Вече не е прекалено рано да се говори за криза. Тя е реална, а изходът от нея изглежда все по-неизбежен. Големият въпрос е колко дълго още ще може да бъде пренебрегвана.