Майкъл Карик вече усеща сериозно напрежение около себе си в Манчестър Юнайтед. Началото на сезона далеч не отговаря на очакванията, а резултатите започват да превръщат отделните спорни решения на английския мениджър в една обща картина на несигурност. Само две победи в първите седем мача във всички турнири и едва пет точки след първите пет кръга във Висшата лига са достатъчни, за да започне въпросът не само за резултатите, но и за решенията, които ги предхождат.

Сред критиките към Карик се открояват десет конкретни момента, които показват колко трудно Манчестър Юнайтед намира правилната комбинация между състав, позиции, смени и игрови план.

Всичко започна още в първия кръг при загубата с 0:2 от Хъл Сити. Карик избра 19-годишния Айдън Хевън за титуляр в центъра на защитата, до голяма степен заради факта, че е левичар. Срещу него обаче стоеше Оли Макбърни, който постави сериозни физически изисквания към младия защитник. Хевън не успя да се справи достатъчно добре с предизвикателството, а изборът му впоследствие започна да изглежда като решение, при което теорията не се е получила на практика.

В същия мач Нусер Мазрауи започна като десен бек, въпреки че според критиките не е бил напълно готов за титулярно участие. Така още в първия двубой Карик постави защитата си в ситуация, която не даде необходимата стабилност.

Другото решение, което предизвика сериозни въпроси, беше използването на Патрик Доргу като ляво крило. Датчанинът получи шанс след пълната предсезонна подготовка, но представянето му беше неубедително и той беше заменен още на почивката. При наличието на няколко футболисти, способни да играят на тази позиция, решението Доргу да започне именно там се оказа едно от първите, които не донесоха очаквания ефект.

Още по-интересна е ситуацията с Матейс Куня.

Бразилецът беше използван като централен нападател, докато Брайън Мбемо се върна на дясното крило. На теория това изглеждаше логична конфигурация, но според критиките към Карик двамата не бяха поставени в позициите, в които могат да бъдат най-опасни. През втората половина на миналия сезон Куня се беше представял най-добре отляво, докато Мбемо беше демонстрирал ефективност като нападател.

Карик избра да размести пъзела.

И резултатът не беше убедителен.

Проблемите продължиха и при победата над Евертън. Маркъс Рашфорд беше заменен, след като е почувствал неразположение, но именно изборът на неговия заместник също беше поставен под въпрос. Карик се обърна към Доргу, вместо да използва Бенямин Шешко и да премести Куня обратно вляво.

Това решение можеше да запази по-голяма острота в атака, но мениджърът избра друг вариант.

Само че понякога във футбола не е достатъчно да направиш смяна. Трябва да прецениш и как тя променя целия баланс на отбора.

Такъв беше случаят и с Люк Шоу.

Защитникът беше заменен в самия край на мача с Евертън, само няколко минути след като Юнайтед отново беше повел. Преди това Шоу беше участвал в атаката, довела до гола на Шешко, и беше центрирал за попадението. След неговата смяна Мазрауи не успя да затвори необходимото пространство при последната атака на Евертън, която доведе до изравняването.

Тук вече въпросът не беше просто защо е направена смяната.

Въпросът беше защо точно в този момент.

Ако един отбор току-що е повел и остава съвсем малко време, всяко решение на пейката трябва да бъде изключително прецизно. Юнайтед не успя да затвори мача и това неизбежно насочи вниманието към избора на Карик.

Следващият момент дойде в дербито с Манчестър Сити.

Юнайтед получи огромен шанс, след като Фил Фоудън беше изгонен и тимът имаше повече от 20 минути човек повече. Бенямин Шешко обаче остана на резервната скамейка. Той започна да загрява в началото на второто полувреме, но се появи на терена едва 19 минути по-късно.

До този момент Ерлинг Холанд вече беше отбелязал единствения гол в мача.

В подобна ситуация времето е всичко. Когато съперникът е с човек по-малко, нападателят трябва да бъде използван възможно най-бързо, ако планът е да се натисне противниковата защита. Забавянето на Шешко се превърна в още един аргумент срещу решенията на Карик.

Още по-спорно беше какво се случи след неговото влизане.

Куня се върна зад нападателя, а Бруно Фернандеш беше изтеглен по-назад в халфовата линия. По този начин капитанът на Юнайтед се отдалечи от зоната, в която обикновено е най-опасен – непосредствено около наказателното поле.

Получаваше се парадоксална ситуация.

Юнайтед вече имаше числено предимство, но един от най-опасните си футболисти беше преместен по-далеч от мястото, където може да създава най-голяма опасност.

След това дойде Купата на лигата и загубата с 2:3 от Брайтън.

Карик направи цели осем промени в стартовия състав. Ротацията сама по себе си не е проблем, особено в натоварения календар, но моментът беше рисков. Брайтън вече беше спечелил четири поредни пъти на "Олд Трафорд“, а Юнайтед въпреки това излезе с изключително променен състав.

Решението почти даде резултат.

Юнайтед поведе с 2:0.

Но вместо да затвори мача, отборът допусна три гола и отпадна от турнира.

Това е един от онези двубои, които могат да изглеждат различно в зависимост от гледната точка. От една страна, Карик получи възможност да ротира състава. От друга, осем промени срещу отбор, който вече е показал, че може да създаде огромни проблеми на "Олд Трафорд“, увеличиха риска значително.

Другият спорен въпрос е свързан с Джошуа Зиркзее.

Нидерландецът се появи в три поредни мача, въпреки че през лятото Юнайтед според критиките е търсил възможност да го продаде. При отсъствието на Амад и контузията на Шешко Карик продължи да се обръща към Зиркзее.

Проблемът не е толкова в това, че нидерландецът получава игрово време.

Проблемът е, че Манчестър Юнайтед все още не изглежда да е намерил ясна роля за него.

А когато един отбор търси правилната си атакуваща конфигурация, всяка поредица от решения около нападателите може да се превърне в източник на допълнителна нестабилност.

Последната критика е свързана със защитата.

Карик използва една и съща четворка в мачовете срещу Ипсуич, Евертън и Фулъм – Диого Далот, Хари Магуайър, Лисандро Мартинес и Люк Шоу. В тези срещи Юнайтед е допуснал пет гола, а защитата не е изглеждала достатъчно надеждна.

Тук обаче се появява по-големият проблем.

Ако един и същ защитен квартет не успява да осигури стабилност, повторението на същата конфигурация не гарантира автоматично подобрение. Понякога постоянството изгражда автоматизъм. Друг път просто повтаря една и съща слабост.

Всички тези решения сами по себе си могат да бъдат защитени.

Футболът не е математика, в която всяка грешна смяна или неудачен избор автоматично води до загуба. Но когато подобни моменти се натрупат в рамките на няколко седмици, започва да се оформя тенденция.

А резултатите допълнително я подчертават.

Само пет точки след пет кръга във Висшата лига, загуба от Манчестър Сити, отпадане от Брайтън за Купата на лигата и равенство с Фулъм не оставят много пространство за спокойствие.

Към това се добавиха и въпросите около физическата активност.

Според данните, цитирани в материала, Манчестър Юнайтед е сред последните отбори във Висшата лига по показатели за високoинтензивно движение и спринтове, а срещу Фулъм е пробягал с 6,6 километра по-малко от домакините.

Това вече е тема, която не може да бъде обяснена само с една тактическа грешка.

Карик обаче отхвърли тезата, че физическата подготовка е основната причина за проблемите. След равенството с Фулъм той заяви, че не смята липсата на енергия за обяснение на представянето на отбора.

Куня даде малко по-различна оценка, признавайки, че през второто полувреме Фулъм е показал повече енергия и че Манчестър Юнайтед не може да приема подобна ситуация.

И точно тук се намира същинският проблем на Карик.

Не една грешка.

Не една загуба.

Не една смяна.

А усещането, че Юнайтед все още търси правилния си състав, правилните позиции, правилната интензивност и правилния начин да затваря мачовете.

Когато резултатите са добри, подобни експерименти се приемат като смели решения. Когато резултатите липсват, същите решения започват да изглеждат като доказателства за несигурност.

Карик все още има време да промени тази картина.

Но времето в Манчестър Юнайтед никога не е безкрайно.

А след седем мача без достатъчно победи въпросът вече не е само дали английският мениджър е направил десет грешки.

Въпросът е дали следващите му решения ще покажат, че е намерил правилния път.