Арсенал влезе в летния трансферен прозорец с амбицията да добави още една суперзвезда към атаката си. Винисиус Жуниор и Хулиан Алварес бяха сред имената, които се свързваха с лондончани, но нито един от двамата не пристигна на "Емиратс“. Вместо това Микел Артета получи Кристос Цолис – футболист с далеч по-скромна репутация, но с потенциал, който вече започва да впечатлява сериозно.

Гръцкият национал бе привлечен от Брюж срещу 40 милиона евро и още в първите си мачове показа защо Арсенал е решил да инвестира толкова сериозно в него. 24-годишният Цолис започна като титуляр и в трите срещи на Арсенал във Висшата лига, а в дербито с Челси изигра важна роля за победата с 2:1. Именно неговото подаване доведе до изравнителния гол на Кай Хаверц. Още преди началото на шампионата той впечатли и с две асистенции при успеха над Манчестър Сити за "Къмюнити Шийлд“.

Това начало е особено важно за Артета, защото Цолис не трябваше да бъде единствената голяма промяна в атаката. Арсенал искаше да привлече доказана звезда, която да вдигне нивото на нападението, но плановете не се реализираха. Винисиус Жуниор остана в Реал Мадрид, след като поднови договора си с клуба, а вариантът с Хулиан Алварес също не доведе до трансфер.

И точно тук започва интересната част. Цолис постепенно престава да изглежда като резервен план и започва да прилича на самостоятелно трансферно попадение.

Президентът на Брюж Барт Верхаге разкри колко силно са били впечатлени хората от Арсенал от новото си попълнение. След жребия за Шампионската лига представители на лондончани му казали: "Какъв играч сте ни дали“. Те били впечатлени не само от футболните му качества, но и от отношението му, физическата му подготовка и представянето му по време на тестовете. При друг разговор от клуба отново подчертали: "Какъв играч“, като отбелязали, че Цолис е бил начело във всички физически тестове.

Тези думи не са случайни. Цолис пристигна в Англия без статута на Винисиус или Алварес, но зад него стои кариера, в която развитието му постепенно набира скорост. Той прекара три сезона в Норич, но не успя да разгърне потенциала си. След това последваха периоди под наем във Фортуна Дюселдорф и Твенте, преди крилото да намери правилната среда в Брюж.

В Белгия всичко се промени. Цолис се превърна в един от най-важните футболисти на отбора, отбеляза 33 гола в 74 мача и през миналия сезон бе избран за най-добър професионален футболист в Белгия. Именно това развитие убеди Арсенал да плати 40 милиона евро за него и да му предложи петгодишен договор.

Трансферът придоби още по-голямо значение след промените в атаката на Арсенал. След напускането на Леандро Тросар и Габриел Мартинели Артета се нуждаеше от нова опция по левия фланг. Цолис бе привлечен именно за да подсили тази зона, но първоначалната идея бе той да бъде допълнен от още една голяма офанзивна звезда.

Това така и не се случи. Арсенал не успя да привлече Морган Роджърс, който избра Челси за рекордните 117 милиона паунда, а преследването на Винисиус и Алварес също завърши без успех. В крайна сметка Артета трябваше да се довери на Цолис като едно от основните си решения в атака.

И засега гръцкото крило отговаря по най-добрия възможен начин.

Разбира се, няколко мача не са достатъчни, за да бъде поставен Цолис до Винисиус като качество и влияние. Бразилецът вече е световна звезда, докато гръцкият национал тепърва започва да доказва себе си на най-високо ниво. Но именно това прави ситуацията толкова интересна за Арсенал. Лондончани не получиха желаната суперзвезда, но могат да са намерили футболист, който има всички предпоставки сам да се превърне в такава.

Най-важното за Артета е, че Цолис изглежда готов за предизвикателството. Той не просто получава игрови минути, а вече оказва влияние върху резултатите. И ако продължи да се развива със същото темпо, въпросът на "Емиратс“ може постепенно да се промени – от "Защо не взехме Винисиус?“ към "Как успяхме да намерим Цолис?“.

Винисиус Жуниор остава недостижимата звезда, която Арсенал не успя да привлече. Но футболът има особен навик да превръща провалените трансфери в началото на други истории. А Цолис вече даде достатъчно поводи да се смята, че неговата история в Лондон може да бъде много повече от тази на резервния вариант.