Арсенал започна защитата на шампионската си титла по начин, който кара все повече хора в Англия да вярват, че лондончани няма да предадат трона си. Победата с 2:1 над Челси беше третият пореден успех от началото на сезона и изпрати ясно послание към конкурентите: този Арсенал вече не изглежда като отбор, който просто иска да спечели титлата, а като шампион, който знае как да я защити.

Именно това е голямата промяна при Микел Артета. След години на преследване на върха Арсенал вече не играе с усещането, че трябва постоянно да доказва мястото си сред английския елит. Футболистите имат увереността на действащ шампион и това се усеща най-вече в моментите, когато мачът започне да се развива срещу тях.

Срещу Челси Арсенал получи ранен удар, но не се разклати. Вместо да изпадне в паника, отборът увеличи натиска, наложи своя ритъм и обърна резултата. Кай Хаверц и Мартин Йодегор донесоха пълния обрат, а в края Давид Рая направи важна намеса, за да запази преднината.

Това не е просто победа. Това е характеристика на шампионски отбор.

Арсенал вече демонстрира способност да печели по различни начини. Може да контролира мача чрез притежание на топката, да пресира високо, да комбинира бързо в предни позиции, но също така да използва статични положения и физическата си мощ. Именно това разнообразие превръща тима на Артета в толкова труден съперник.

Защитниците вече не знаят откъде ще дойде следващата опасност. Ако затворят центъра, Арсенал може да атакува по фланговете. Ако се приберат дълбоко, домакините могат да използват статични положения. Ако опитат да излязат високо, качеството на футболистите в последната третина може да ги накаже.

А индивидуалната форма на някои от лидерите допълнително увеличава оптимизма. Мартин Йодегор изглежда все по-уверен и влиятелен, Букайо Сака отново показва защо е сред най-важните футболисти в състава, а Давид Рая постепенно се превръща в една от фундаменталните фигури на отбора.

Новите попълнения също променят картината. Артета вече разполага не само с качествен титулярен състав, но и с по-голяма дълбочина. Това може да се окаже решаващо в онзи период от сезона, когато натрупаните мачове започнат да се усещат в краката, а контузиите и умората започнат да разделят претендентите за титлата.

Именно опитът от предишната битка за върха може да бъде най-голямото оръжие на Арсенал. Лондончани вече знаят какво означава да играеш под напрежение седмица след седмица. Знаят какво е да преследваш титлата, да губиш точки и след това да се изправяш отново. Този опит няма да спечели мачовете вместо тях, но може да промени поведението им в най-тежките моменти.

Разбира се, никой не трябва да отписва конкуренцията. Манчестър Сити притежава огромен опит и ресурс, Ливърпул също има амбиции, а Челси показа, че може да бъде изключително неприятен съперник. Самият двубой между Челси и Арсенал доказа колко малки могат да бъдат разликите между водещите отбори.

Но именно тук Арсенал изглежда по-различно.

Преди отборът имаше потенциал. Сега има и самочувствие. Преди имаше талант. Сега има и опит. Преди Артета изграждаше отбор, който един ден да стане шампион. Сега той ръководи шампион, който трябва да докаже, че може да остане на върха.

Три победи от три мача сами по себе си не печелят титлата. Сезонът е прекалено дълъг, за да се правят крайни заключения през септември. Ще дойдат тежките зимни месеци, европейските мачове, контузиите, наказанията и неизбежните периоди на спад.

Но именно в началото на сезона Арсенал вече направи нещо много важно – убеди останалите, че няма да се откаже доброволно от короната.

И може би най-голямата разлика е, че този път никой не гледа на Арсенал като на вечния претендент, който трябва да бъде проверен в битката за титлата. Англия започва да гледа на лондончани като на отбора, който всички останали трябва да свалят от върха.

Шампионът вече не преследва короната. Той я защитава. И засега го прави като отбор, който няма никакво намерение да я връща.