Астън Вила започна двубоя с Арсенал с огромна мотивация след кошмарното 0:4 от Брайтън в първия кръг. Унай Емери имаше нужда от реакция от своите футболисти и през първото полувреме я получи. Домакините бяха по-остри, по-агресивни и по-често стигаха до опасните зони, докато Арсенал трудно намираше пространства в добре организираната защита на съперника.

Още в началото двата отбора си размениха опасни атаки. Арсенал успя да задържи топката в последната третина, а Майлс Луис-Скели отправи удар от границата на наказателното поле. Малко по-късно обаче Астън Вила отговори чрез Емилиано Буендиа, който изпита реакцията на Давид Рая с далечен изстрел.

След това инициативата постепенно премина към домакините. Вила атакуваше по-настоятелно и изглеждаше по-близо до откриването на резултата. Хемингс също имаше възможност преди почивката, но не успя да насочи удара си от ъгъла на наказателното поле достатъчно точно към далечния ъгъл. В началото на второто полувреме Матсен отново потърси близкия ъгъл, но и този опит не доведе до гол.

Проблемът за Астън Вила беше, че подобно темпо трудно може да бъде поддържано от сериозно променен състав. След като Арсенал поведе, остротата в играта на домакините изчезна. Самият Емери призна, че футболистите му са изпълнили предварителния план, макар резултатът да е бил болезнен.

Арсенал от своя страна показа точно онова, което отличава отборите с шампионски амбиции. Лондончани не играха най-добрия си футбол, но не се поддадоха на напрежението и изчакаха своя момент. До 54-ата минута атаките им рядко носеха реална опасност, но след това един статичен момент промени всичко.

Мартин Йодегор изпълни свободен удар близо до наказателното поле и стреля опасно до близката греда. Само няколко минути по-късно Арсенал нанесе решаващия удар. Москера намери Еберечи Езе, който с второто си докосване пусна топката в пространството за включването на Рикардо Калафьори. Италианецът се хвърли на шпагат и успя да я насочи към центъра на вратарското поле, където Букайо Сака, въпреки натиска на защитниците, я изпрати в мрежата.

Това беше моментът, който реши мача. Астън Вила имаше своите възможности, но не ги използва. Арсенал получи по-малко шансове, но беше безмилостно ефективен.

След гола отборът на Микел Артета показа и другото си лице – прагматичното. Арсенал не позволи на домакините да се върнат в мача, контролираше темпото и използваше всяка възможност да атакува свободните пространства. При една от контраатаките Кай Хаверц дори можеше да удвои преднината, но вратарят Сузуки се намеси отлично.

За Арсенал това беше трета поредна победа без допуснат гол. Лондончани вече изглеждат като отбор, който може да печели и когато не доминира през целия мач. А това качество може да се окаже решаващо в битката за титлата.

За Астън Вила ситуацията е далеч по-тревожна. След два кръга тимът на Унай Емери няма отбелязан гол и вече е допуснал пет попадения. След 0:4 от Брайтън последва 0:1 от Арсенал, а домакинското поражение от шампиона показа колко тежко може да бъде наследството от лятната селекция.

Вила загуби огромна част от ядрото си. Морган Роджърс, Оли Уоткинс, Юри Тилеманс, Езри Конса и Емилиано Мартинес вече не са част от състава, а тяхната замяна няма как да стане мигновено. В последните години Емери успяваше да извлече максимума от добре сработен състав, но сега трябва практически да започне изграждането на нов отбор.

Проблемът не е само в индивидуалната класа на новите футболисти. Химията, автоматизмите и разбирането на треньорските изисквания се изграждат с време. А Вила вече плати висока цена за липсата на такава сработеност.

Арсенал, напротив, продължава без грешка. Тимът победи Манчестър Сити за Суперкупата, след което се справи с Ковънтри и Астън Вила, като в тези три срещи отбеляза седем гола и не допусна нито един.

Разбира се, истинските изпитания тепърва предстоят. Следващият голям тест за Арсенал ще бъде дербито с Челси на "Емирейтс“. Отборът на Хаби Алонсо също започна сезона с две победи и има амбиции да се върне в Шампионска лига. Затова сблъсъкът ще бъде сериозна проверка както за Артета, така и за новия мениджър на Челси.

Засега обаче Арсенал показва нещо много важно – способност да печели трудни мачове дори когато съперникът е по-опасен в отделни периоди. Астън Вила пък получи поредното болезнено доказателство, че след лято на огромни промени търпението ще бъде задължително.

Арсенал не беше блестящ, но беше достатъчно зрял, хладнокръвен и ефективен. Астън Вила беше по-остър при 0:0, но остана без награда. Именно тази разлика често разделя претендента за титлата от отбор, който все още търси себе си.