иъм Росеньор се задържа едва 106 дни като мениджър на Челси, но още след 48 часа пролича, че 41-годишният специалист не е подготвен за задачата, която му беше поверена.

Съмненията всъщност съществуваха още от самото начало – заради ограничен опит на най-високо ниво и донякъде наивната вяра на собствениците от BlueCo, че Росеньор може безпроблемно да премине от ролята си в партньорския Страсбург към управление на съблекалня, изпълнена със звезди на "Стамфорд Бридж“, след уволнението на Енцо Мареска.

Само ден след като изгледа първата си тренировка, Росеньор реши да не се намесва в избора на състава и дори не зае място на резервната скамейка при загубата с 1:2 като гост на Фулъм, избирайки дистанциран подход. Вместо това той наблюдава двубоя от трибуните на "Крейвън Котидж“ редом до съсобственика Бехдад Егбали.

Това се превърна само в началото на серия от неточни решения. Част от последвалите бяха още по-видими и поставиха под съмнение увереността му — като необичайното му изказване, че играчите му "уважават топката“, докато обграждат съдията Пол Тиърни, или стремежът да подчертае ранния си опит с твърдението, че е "тренирал училищен отбор още на 11 години“. Към това се добави и решението да подаде тактическа бележка на Алехандро Гарначо в 85-ата минута при общ резултат 2:8 срещу Пари Сен Жермен — ход, възприет по-скоро като символичен, отколкото ефективен.

С натрупването на подобни епизоди, съчетани с честото използване на корпоративна терминология като "синхрон“ и "процес“, Росеньор постепенно се превърна в обект на критики и ирония. Дори част от бившите му съотборници започнаха да коментират публичния му образ с доза скептицизъм. Според ESPN самият той е бил засегнат от реакциите и е потърсил разговор с някои от тях, като един от събеседниците му признал, че е изненадан треньор на клуб от ранга на Челси да се влияе толкова от външния шум.

Първият му пропуск срещу Фулъм се оказа показателен неслучайно. Той ясно открои липсата на опит и неспособността на Лиъм Росеньор да оцени мащаба на позицията, която заема. Начело на Челси – клуб, воден в последните години от фигури като Жозе Моуриньо, Карло Анчелоти, Антонио Конте и Томас Тухел – всяко действие и всяка дума попадат под много по-силен обществен и медиен натиск.

Росеньор пое отбора в серия от четири поредни мача без победа, но вместо да наложи бързо контрол и да изпрати ясен сигнал към съблекалнята и феновете, той избра по-пасивен подход. Докато привържениците открито изразяваха недоволството си към собствениците, новият мениджър остана встрани – решение, което не помогна за утвърждаването на авторитет.

Въпреки демонстрираната увереност, реалните резултати не подкрепиха думите му. Само три месеца по-късно серия от седем загуби в осем мача, включително пет поредни поражения във Висшата лига без отбелязан гол, доведе до неговото освобождаване. При подобно развитие трудно може да се говори за доверие от страна на играчите към младия наставник.

Под негово ръководство Челси не успя да постигне победа срещу нито един от водещите си конкуренти. Тимът допусна три поражения от Арсенал, тежка загуба от Пари Сен Жермен в Шампионската лига, както и неуспехи срещу Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед.

Допълнително напрежение създаде и казусът с Енцо Фернандес, който бе вътрешно наказан заради изказвания, свързани с евентуален трансфер в Реал Мадрид. В същото време Марк Кукурея направи сходни позитивни коментари по адрес на Барселона и дори постави под въпрос уволнението на Енцо Мареска, но не понесе санкции. Липсата на последователност в решенията постави под съмнение вътрешната дисциплина.

Самият Росеньор обясни, че санкцията срещу Фернандес е "решение на клуба“, с което индиректно подсказа, че тя е взета на по-високо управленско ниво. Това допълнително разклати позициите му както в съблекалнята, така и сред феновете. В крайна сметка структурата, в която той прие да работи, се оказа един от съществените фактори за неуспеха.

Визията на BlueCo, реализирана чрез спортните директори Пол Уинстанли и Лорънс Стюарт, разглежда старши треньора по-скоро като елемент от по-широка управленска система, отколкото като водеща фигура с пълен контрол върху спортно-техническите процеси.

Именно затова назначенията на Мареска и Росеньор бяха направени с профил на наставници, които да се впишат в тази система. След като спечели два трофея и класира отбора за Шампионска лига още в първия си сезон, Мареска поиска по-голямо влияние върху селекцията. Това доведе до бързата му раздяла с клуба, след като открито разкритикува модела на управление на BlueCo.

Играчите също бързо усетиха, че той не е реалният лидер на отбора, а по-скоро фигура, назначена в рамките на сложна управленска структура. Именно същите тези ръководни нива сега са под засилен натиск от страна на собствениците след неуспешния избор.

Според източници проваленият експеримент – който може да остави Челси извън Шампионската лига – вече поставя под съмнение модела на BlueCo на най-високо управленско равнище. Все по-вероятно изглежда клубът да потърси по-опитен мениджър, способен да внесе стабилност и авторитет.

Сред обсъжданите варианти се открояват имена като Шаби Алонсо, Сеск Фабрегас и Андони Ираола. Като алтернативна опция се разглежда и Франк Лампард, който вече има два периода начело на клуба и наскоро изведе Ковънтри до промоция във Висшата лига.

След като сами подкопаха значението на мениджърската роля с назначението на Росеньор – очевидно неподготвен за подобно ниво – в Челси са изправени пред сериозен проблем с доверието към собствените си решения.

Но големият въпрос е: кой ще седне на горещия мениджърски стол, защото няма място за повече експерименти.