Изминалият кръг във Висша лига донесе няколко ключови сюжетни линии. Игор Тудор осъзна колко трудна мисия е поел в Тотнъм, Брайтън най-накрая сложи край на негативната си серия, а Уест Хем направи нова крачка към спасението.

Тотнъм продължава да изглежда уязвим и без ясен план, а задачата пред Тудор става все по-сложна с всеки изминал мач. В същото време Брайтън показа характер и спечели важна победа, която може да се окаже повратна точка за сезона им.

Уест Хем също демонстрира стабилизация в ключов момент от кампанията. Лондончани започват да играят като отбор, осъзнал сериозността на ситуацията, и постепенно се отдалечават от зоната на изпадащите.

Кръгът показа още веднъж колко непредсказуема остава битката както в дъното, така и в горната част на таблицата, а следващите седмици обещават още напрежение и драматични обрати.

За всичко това и не само – в обзора на 27-ми кръг на Висшата лига на Англия.

Тотнъм е в сериозна криза

Попадението на Виктор Дьокереш срещу Тотнъм само подчерта проблемите на "шпорите“. Представянето не беше толкова катастрофално, колкото при загубата с 1:4 от Арсенал през ноември, но отборът отново изглеждаше беззъб в атака, без енергия, без креативност и без стабилност.

Реалността е тревожна – Тотнъм се намира в сериозна опасност. С оглед на програмата и моментната форма на съперници като Уест Хем и Нотингам Форест, които показват подем, е трудно да се види откъде ще дойдат нужните точки за оцеляване.

Лондончани нямат победа във Висшата лига през 2026 година и изглежда сякаш са забравили как се печели. Огромният брой контузени също играе своята роля, но това не променя факта, че отборът е в свободно падане.

Какъв е ходът на Тудор?

Мениджърът Игор Тудор вече осъзнава колко тежка задача е поел. Възможно е единственият му реален ход да бъде да пусне заедно в атака Доминик Соланке и Рандал Коло Муани, да залага на повече центрирания и да се надява, че двамата ще осигурят достатъчно голове, за да измъкнат отбора.

Това може и да не отговаря на традиционния "стил на Тотнъм“, но със сигурност е по-добър вариант от изпадане от Висшата лига.

Ситуацията на "шпорите“ остава повече от тревожна, а следващите седмици могат да се окажат решаващи за бъдещето на клуба в елита.

Значението на Салах в Ливърпул намалява?

Мохамед Салах за пореден път през сезона остана почти незабележим с екипа на Ливърпул. Именно след неговата смяна отборът вдигна оборотите в края на срещата.

17-годишният Рио Нгумоа, който се появи на мястото на египтянина, внесе свежест по фланга и създаде сериозни проблеми на Неко Уилямс. Центриране на младока доведе до отменен гол на Алексис Мак Алистър, а малко по-късно аржентинецът все пак реализира победното попадение в 97-ата минута.

Това бе поредно силно включване от пейката за юношата, привлечен от Челси едва на 15-годишна възраст. За Салах обаче денят бе по-скоро разочароващ.

Мениджърът на мърсисайдци Арне Слот не скри възхищението си от младия талант:

"Той има невероятен потенциал. Няма как на 17 години да получаваш толкова минути във Висшата лига, и то в Ливърпул, ако не си изключително талантлив. Виждаме как прогресира все повече и затова все по-често го използваме.“

Въпросът, който постепенно започва да се задава, е дали ролята на Салах в отбора няма да намалее, ако Нгумоа продължи да впечатлява с подобни изяви.

Холанд – повече от голова машина

Ерлинг Холанд не се разписа, но бе ключова фигура за Манчестър Сити. Прецизното му центриране доведе до попадението на Нико О'Райли и се превърна в седмата му асистенция във Висша лига този сезон – повече има единствено Бруну Фернандеш.

Освен в офанзивен план, норвежецът впечатли и с работата си в защита. Мениджърът Хосеп Гуардиола не скри задоволството си:

"Статистиката е невероятна. Понякога го критикувам, но днес му казах: ‘Без теб тази победа беше невъзможна'. Предпочитам да не се налага да се връща толкова назад, но той го прави за отбора. Съотборниците му го прегръщат и му благодарят. Днес Ерлинг беше великолепен.“

Имаше период, в който се смяташе, че Холанд може да не пасне напълно на стила на Гуардиола. Сега обаче той е сред любимците на испанския специалист. Причината не е само в головете, а в професионализма, работоспособността и отдадеността на отбора.

Днешният Холанд е символ не просто на голов инстинкт, а на футболист, който поставя колектива над всичко – качество, което би впечатлило всеки треньор.

Кой ще бъде дубльорът на Кейн?

Ако селекционерът на Англия Томас Тухел обмисля кой да бъде резервата на Хари Кейн на предстоящото Световно първенство, то случилото се на "Вила Парк“ със сигурност е привлякло вниманието му.

Оли Уоткинс и Доминик Калвърт-Люин започнаха като титуляри и на практика водеха пряка битка за ролята на алтернатива на Кейн в националния тим.

Нападателят на Астън Вила срещна сериозни трудности срещу защитата на Лийдс Юнайтед и не успя да се възползва от създадените положения. За разлика от него Калвърт-Люин изглеждаше по-уверен, използваше физиката си и интелигентните си движения, за да създава напрежение в отбраната на съперника.

Нито един от двамата не се разписа, но друг английски нападател остави следа – Тами Ейбрахам, който се появи като резерва и изравни резултата в края на срещата. След няколко сезона извън Висшата лига той явно иска да напомни за качествата си.

Ейбрахам вече открито заяви желанието си да попадне в състава за турнира в Северна Америка, но към момента Калвърт-Люин изглежда най-вероятният избор за дубльор на Кейн.

Езе прави Арсенал по-малко предсказуем

През сезона често изглеждаше, че мениджърът на Арсенал Микел Артета не знае как най-добре да използва Еберечи Езе – нестандартен импровизатор, който трудно може да бъде поставен в конкретна позиция или тактически шаблон.

Именно в това се крие и парадоксът – Езе е пълната противоположност на структурирания, дисциплиниран и често предсказуем стил, който Арсенал изгради през последните години. Но разочарованията в последните седмици може би карат Артета да преосмисли подхода си.

Езе не е перфектен, но носи нещо различно – въображение, непредсказуемост и индивидуална класа. Съперниците се притесняват от него, защото може да напредва с топката през центъра, да променя ритъма и да използва богат арсенал от финтове, с които изненадва защитниците.

За разлика от футболисти като Леандро Тросар, Мартин Йодегор, Габриел Мартинели и Нони Мадуеке, които действат по-структурирано, Езе играе в собствен ритъм и създава моменти от нищото.

Може би е време Артета да загърби естествената си предпазливост и да позволи на единствения истински "художник“ в състава да твори свободно.

Уест Хем най-после показа характер

Нулевото равенство срещу Борнемут, при което Уест Хем отправи 20 удара без да отбележи, остави усещане за пропуснат шанс. Въпреки това "чуковете“ показаха нещо, което им липсваше в последните седмици – характер, колективен дух и желание за битка.

"Трябва да се измъкнем от тази ситуация“, заяви капитанът Джаръд Боуен по повод борбата за оцеляване. "Не става дума само за качество, а за характер – за хора, които ще се хванат един друг за яката, когато е нужно. В съблекалнята е хубаво да знаеш, че всички се подкрепяме.“

Мениджърът на Борнемут Андони Ираола призна, че тимът му не е успял да се справи с темпото на домакините от самото начало.

Уест Хем вече започва да изглежда като отбор, който осъзнава, че води битка за оцеляване във Висша лига. Две сухи мрежи в последните три мача и само една загуба в последните шест кръга са сериозен знак за стабилизация.

Предстои обаче тежка програма – срещи с Ливърпул, Манчестър Сити и Астън Вила в рамките на четири кръга.

Качеството може да се окаже решаващият фактор, но ако "чуковете“ продължат да показват същия характер, именно това може да наклони везните в тяхна полза в борбата за спасение.

На Хюрцелер трябва да се даде време

След серия от шест поредни мача без победа във Висша лига – включително тежко поражение от Ливърпул за ФА Къп – Фабиан Хюрцелер отчаяно се нуждаеше от успех. Той дойде срещу Брентфорд и донесе глътка въздух за Брайтън.

Футболът обаче е безмилостен и натискът върху едва 32-годишния специалист е напълно очакван. Мнозина забравят колко малко опит имат повечето хора на тази възраст – а още по-малко в среда като Висшата лига, където стресът и очакванията са огромни.

Хюрцелер едновременно изгражда игрови модел, опознава себе си като лидер и ръководи състав, в който има футболисти по-възрастни от него. Освен това той трябва да адаптира идеите си към постоянно променящите се изисквания на един изключително конкурентен шампионат.

Прогресът рядко е праволинеен, особено в толкова сложна среда. Но досегашната работа на германеца показва достатъчно потенциал, за да му бъде дадено време – време да се развие, да израсне и да утвърди визията си в Брайтън.