Анди Митен, журналист на реномирания спортен портал The Athletic, разказа за разговора си с Омар Берада, по време на който е научил за резултатите от първата година на французина като изпълнителен директор на Манчестър Юнайтед, трудностите, с които се е сблъсквал, и много други.

 ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 

За първи път срещнах Омар Берада в средата на 2000-те, когато работеше в Барселона. По това време той бе високо ценен заради способността си да превръща популярността на каталунците в печалба. Въпреки че по това време клубът все още значително отстъпваше в търговско отношение на Манчестър Юнайтед и Реал Мадрид. Репутацията му бе толкова силна, че през 2011 г. бе поканен в Манчестър Сити. Последният път, когато видя Барса на живо, бе на финала на Шампионска лига през 2011 г. на "Уембли" - срещу Юнайтед - преди да се премести в Англия.

В Сити Берада бързо се утвърди както в търговската, така и във футболната сфера. А през януари 2024 г. Манчестър Юнайтед му предложи поста изпълнителен директор - и той прие без колебание.

Срещнахме се в офиса му на "Олд Трафорд“, където работи в просторен офис с отворен план. Разговаряхме 70 минути – първото му голямо интервю, откакто пое поста. Чувствах се депресиран като фен на Юнайтед след загубата на финала на Лига Европа от Тотнъм в Билбао. Но напуснах стаята с надежда. Берада е напълно наясно колко труден ще бъде пътят, но има визията и огромния футболен опит, за да разбере как изглежда успехът.

По-долу са основните моменти от нашия разговор и моят кратък анализ на думите му.

Защо вярва в Рубен Аморим

Берада обясни логиката зад поканата на Рубен Аморим още през ноември – решението е било на "технически специалисти“, защото "това не е точно моята зона на отговорност“.

Той призна, че смяната на мениджър по средата на сезона винаги е рисковано. Но клубът го видя като инвестиция в бъдещето: "Искахме да дадем време на Рубен да разбере по-добре отбора, клуба и самата Висша лига.

Сега, през лятото на 2025 г., вече сме обсъдили всички теми - от какво се нуждае отборът, какъв е планът ни за две или три години, за да изградим отбор, способен да спечели Висшата лига.

Имаме ясна пътна карта. Ако Рубен бе започнал едва на 1 юли 2025 г., нямаше да имаме опита и знанията, които той е натрупал през тези седем или осем месеца. Да, той страдаше във Висшата лига, както и отборът. Но това е, което според мен ще бъде основата за бъдещия пробив".

Попитах го дали това му напомня за ситуацията с Пеп Гуардиола, който също имаше труден първи сезон в Сити, след като пристигна през 2016 г. - пет години след самия Берада.

"Да, абсолютно“, отговаря Берада. "Пеп остана верен на принципите си и благодарение на всичко, което бе спечелил преди това, имаше голям авторитет. Беше му позволено да има първи сезон, който не бе на неговото ниво. Клубът го подкрепи през това лято, отборът започна да печели - и така бе положена основата на печеливш цикъл, който продължава до този сезон".

"Най-лошото е зад гърба ни“

Миналият сезон новините от "Олд Трафорд" бяха предимно мрачни - масивни съкращения на персонал, 18 загуби във Висшата лига, обща депресия в клуба. Настроението остана мрачно.

Берада описа първите си 11 месеца начело като вихрушка и призна, че не е очаквал толкова катастрофален сезон във Висшата лига. Но в същото време е убеден, че най-лошото е отминало и нещата ще започнат да се променят.

"Вече приехме всички краткосрочни трудности този сезон. А от това лято най-лошото ще е зад гърба ни“, казва той.

"Стабилизираме ръководството, треньорския щаб, заедно с техническия екип около него.

По отношение на футбола, всичко също стана по-ясно - разбираме кои играчи искаме да поканим, какъв футбол трябва да играем, как ще интегрираме завършилите академията, къде ще инвестираме, за да открием талантите на бъдещето.

Седейки тук в момента, всъщност съм много оптимистично настроен. Разбира се, трябва да вземем много правилни решения. И ще правим грешки - това е неизбежно. Но ще се опитаме да сведем до минимум тези грешки. Защото целта ни е да изградим нещо стабилно и дългосрочно. Не е ли така?“.

"Можем да спечелим титлата до 2028 г.“

Една от основните забележителности на Берада се превърна в Проект 150 - набор от цели, които клубът трябва да постигне до 150-годишнината си през 2028 г.

Това обхваща както цели, несвързани с футбола - като например реализиране на финансова печалба - така и спортни. Берада иска женският отбор на Юнайтед да спечели първата си титла в Женската Суперлига през следващите три години, а мъжкият отбор да спечели Висшата лига.

Реалистично ли е това изобщо? "Разбира се“, отговаря той уверено. "Да, току-що завършихме петнадесети и това може да звучи фантастично. Но защо да не се стремим към това? Защо да не направим всичко възможно?“.

Берада говори от опит. През 2004 г., когато той пристигна в Барселона, клубът се намираше в криза. Каталунците завършиха втори след Валенсия, бяха елиминирани от Купата на Испания на четвъртфиналите и вместо в Шампионска лига, бяха принудени да играят в Купата на УЕФА - където загубиха от Селтик в четвъртия кръг.

Ситуацията на "Камп Ноу“ също изглеждаше безнадеждна тогава. Но в рамките на две години Барса стана шампион на Испания и Европа. Именно тази трансформация дава на Берарда надежда за възраждане на Юнайтед.

"Наистина вярвам, че можем да го направим“, казва Берада. "Имаме два или три летни трансферни прозореца, за да сформираме отбор, който може да се бори за титлата във Висшата лига. Ако успеем да го направим по-рано, ще бъдем доволни. Но това не означава, че не се опитваме да спечелим дотогава".

Защо Куня е в стил Кантона

Берада увери, че Юнайтед ще бъде активен на трансферния пазар това лято. Както се очакваше обаче, той не даде обещания относно конкретни суми или имена.

Той подчерта, че има пълно разбирателство между старши треньора Рубен Аморим и директора по футбола Джейсън Уилкокс, както и ясна визия за формирането на състава. Същевременно Берада призна, че някои играчи все пак ще напуснат клуба, за да подредят финансите.

"Благодарение на намаляването на разходите тази година, подготвихме почвата за качествена работа“, обясни той. "Уверен съм, че след трансферния прозорец ще имаме състав, който е много по-силен от този, който имаме сега.“

Берада изрази и голямо възхищение от Матеус Куня, който се присъедини от Улвърхамптън за 62,5 милиона паунда. Според изпълнителния директор, той притежава черти, напомнящи на една от легендите на клуба.

"Той е играч, когото феновете определено ще харесат“, каза той. "Може да се говори за техниката му, за факта, че може да играе на три позиции - той е атакуващ плеймейкър, способен както да вкарва, така и да асистира. Кара хората да скачат от местата си. Има известна самоувереност, която определено ще резонира с публиката. Смея да твърдя, че в стила му има нещо от Ерик Кантона.

Това бе много важен трансфер. И ще направим всичко възможно, за да финализираме още няколко трансфера възможно най-скоро. Въпреки че понякога, ако нещата се проточат, това е заради преговори. Искаме да получим най-добрата стойност, така че бързината не винаги е най-доброто решение".

Извинения към служителите и феновете

Сезонът беше неуспешен не само на терена, но и извън него.

Клубът претърпя два кръга съкращения на персонал: през септември (около 250 души бяха уволнени) и още един веднага след края на сезона. На първата среща с персонала Берада ги увери, че ще има само едно съкращение. По-късно той призна, че е сгрешил и публично се извини.

"Тогава просто нямахме представа колко критични са финансите на клуба“, обясни той. "Има толкова много неща, които трябва да бъдат контролирани. Не става въпрос само за финансовия феърплей, но и за паричния поток и способността да работим за собствени средства – това изискват от нас.

Ние сме голям клуб и трябва да можем да работим печелившо. Точно както сме правили в миналото: и да печелим трофеи едновременно. Напълно възможно е да бъдем постоянно успешни както на терена, така и извън него".

Съкращенията са само едно от тъмните петна на миналия сезон за Юнайтед. Друго противоречиво решение бе да се премахнат намалените цени на билетите в средата на сезона. Това означаваше, че младите хора и пенсионерите бяха принудени да плащат 66 паунда за билети. Освен това много от дългогодишните притежатели на сезонни карти за Южната трибуна бяха преместени, за да направят място за ВИП места.

Когато посочих на Берарда, че политиката от 66 паунда е провал и е причинила повече вреда, отколкото полза, той отговори:

"Признавам, че прилагането на това решение бе неуспешно. Вдигам ръка - моя е вината. Ако се върнем към самата същност на решението - делът на хората, които наистина бяха засегнати от него, бе много малък. Но го обяснихме лошо. И го направихме твърде бързо - и по средата на сезона. Това бе урок и ще направим всичко, за да не се повтаря нещо подобно.

След това работим активно със Съвета на феновете - и трябва да кажа, че разговорите бяха откровени. Те остро критикуваха някои от нашите идеи, включително тези, които искахме да реализираме, и ние ги изслушахме".

Относно протестите срещу преместването от Южната трибуна, Берада казва:

Разбираме разочарованието им. Но сме уверени, че тези решения бяха взети в най-добрия интерес на клуба, дори и да не бяха популярни.

Кой е той?

Омар Берада е много интелигентен човек. Баща му е бил професор по икономика, а майка му е работила за УНИЦЕФ към ООН. Той говори пет езика и е живял в пет държави.

Той отбелязва, че може да различи "футболните приказливци“ от тези, които наистина заслужават нещо - способност, която определено ще му бъде полезна през следващите години. В същото време разбира важността на спокойствието и хладнокръвието.

Той казва, че има много добри отношения със Сър Джим Ратклиф, съсобственик на клуба и основател на INEOS:

"Комуникираме доста често. С него знаеш точно какво да очакваш".

Роден в Париж, Берада е израснал в Рабат, Мароко. Той обича футбола, особено мароканския национален отбор и Барселона. Първият му футболен спомен е Световното първенство през 1986 г.:

"След това Мароко завърши наравно с Англия (0:0), а след това победи Португалия с 3:1 и за първи път в историята на африканските отбори продължиха от групата. Това беше момент на национална гордост. И тогава най-накрая се влюбих във футбола".

Семейството му живее в САЩ от деветгодишна възраст (по-късно той се завръща там, за да учи инженерство). Живял е също в Брюксел и Барселона. Преди да поеме ръководството на Юнайтед, той чете много за клуба - и продължава да го прави. Познанията му за историята на отбора, интересът му към тактиката и анализа - всичко това личи в думите му.

Това е още една причина, поради която той вярва в Рубен Аморим и не е съгласен с идеята, че е твърде фиксиран върху един-единствен модел на игра.

"Искаме да видим атрактивен, атакуващ футбол. Но помислете за Йохан Кройф - той също играеше 3-4-3 и никой не каза, че това е дефанзивен стил. Така че не бих се вкопчвал в схемата, по-добре е да погледнем идентичността на отбора и стила на игра, който Рубен се опитва да наложи.“