Най-после завърши една от големите трансферни епопеи в съвременния футбол - преминаването на Фабрегас в Барселона. Можеше да се получи красива история, с обикновен житейски сюжет и почти така стана, но краят е друг.... Някога, Барселона се отърва от своя възпитаник Франсеск, но Арсен Венгер видя в него много повече, отколкото тогавашните треньори на каталунците - французинът ясно показа на прохождащия юноша, че смята да разчита на него и Фабрегас не се поколеба да долети в Лондон - без страх от батковците и чичковците в Арсенал и като цяло във Висшата лига на Англия.

Знаем как тийнейджърът започна своята кариера, но с годините, блестящото начало започна да се сменя с въпроса: защо по-слаби от мен футболисти печелят трофеи, а аз съм без купа?

Този важен въпрос Фабрегас си го задава вече три сезона и хубавата история с пристигането на момъка в Лондон се превърна постепенно в дамски сериал, а на пишещите братя им дойде до втръсване всичко да се върти около капитана на Арсенал и очакваното му завръщане в Барселона.

В крайна сметка, това което се случи вчера бе очаквано, но по-важното е, че цялата тази епопея показа лошите черти на Сеск, а и на Арсенал. Не, няма да говоря за Барселона, който изнуди „артилеристите" да се разделят със своя капитан срещу 2/3 от цената му - една сделка е сделка, когато има купувач и продавач и никой никого не изнудва. Говоря, че Фабрегас напусна подло - не като негов капитан, а освен това и шефовете на клуба от „Емирейтс" се държаха по най-меркантилния и безумен начин в ситуацията.

Истината е, че Арсенал загуби своя капитан още преди година, а точно тогава можеше да се раздели с него достойно, а не да ставаме свидетели на една година мъка - на практика, „артилеристите" бяха без Фабрегас през миналогодишната кампания на отбора и не само защото испанският национал бе извън строя през определен период от време заради контузиите, а също така и някак си не му вървеше нито пасът, а още по-малко ударът, с който преди това изправяше „Емирейтс" на крака. През тази една година Фабрегас бе пълно олицетворение на отбора си - силни мачове срещу страшни съперници и в същото време абсолютна невзрачност срещу средняци и липса на морал.

И нека да си дойдем на истинската дума - така ли постъпва лидер на един отбор? Капитан? Цяла година във всички интервюта, които даде, той открито говореше, че иска да напусне Арсенал. За цяла година Фабрегас целуна емблемата на Барселона повече пъти, отколкото на клуба, чийто цветове защитаваше. Цяла година, той се усмихна по-малко пъти, отколкото го видяхме вчера на снимките с фланелката на „блауграна" - ухилен до уши, сякаш току-що се е освободил от плен или робство. А какво щеше да се случи с Фабрегас, ако Венгер не го бе намерил? И смея да твърдя, че Сеск не е възпитаник на Барселона, защото, за да се превърне в диамант с най-високи карати - заслугата е на Арсенал. И не мога да си представя, че Видич, Фърдинанд, Джерард или Тери биха се държали по този начин с бившия си клуб. На всичкото отгоре, Фабрегас си откупи трансфера - да, отказа се от неустойката, която трябваше да получи, а тези пари му бяха в джоба!

Още ли уважавани от мен фенове на Арсенал обичате бившия си капитан? Защото, ако такова нещо направи някой от лидерите на Юнайтед, той веднага ще бъде изхвърлен от сърцата на привържениците на отбора - примери много и единия е с Рууни миналата година, когато почти беше станал персона нон грата в Манчестър.

Но истината е, че Сеск нямаше избор - той искаше да печели купи и за това са си виновни само Арсенал и никой друг - в Челси или Юнайтед нямаше как да отиде. Оставаше Испания, а вярвал ли е някой на миналогодишните спекулации, че полузащитникът ще облече фланелката на Кралския клуб...

В крайна сметка, Фабрегас стана част от Барселона. Гуардиола каза, че без Сеск, това няма да е новата Барселона - приказки за наивници, защото на практика, каталунците нямат такава нужда от него - виждаме Дел Боске какво прави - залага на Бускетс, Шави, Алонсо и Иниеста. Фабрегас е наистина някъде там, но резерва или с някоя примитивна роля, а лично аз не виждам в скоро време Иниеста или Бускетс да се изпарят от „Камп Ноу".

А може би, уважавани от мен фенове на Арсенал, вие не споделяте моите крайни виждания по въпроса? Тогава не тъжете повече, не ругайте и не обвинявайте, а пожелайте на бившия си капитан по-малко да търка пейката в новия си клуб. Благодарете му за всичко, което направи за „артилеристите" и му пожелайте късмет, защото ще има нужда от него - докато името му и капитанската лента останаха в Лондон, в Барселона, той е един обикновен новобранец, който ще се бори за титулярното си място.