Правителството на Великобритания предприе съответните мерки, с които ще бъдат разсекретени материалите по трагедията в Хилзбъро. Комисарят по информацията Кристофър Греъм заяви, че процедурата ще е в интерес на цялата общественост, която вече е узряла това да бъде направено. Както е известно, през последните две години журналистите от ВВС , позовавайки се на Закона за достъп до обществената информация, постоянно правят запитвания относно трагедията, която промени изцяло английския футбол.

Както е известно, на 15 април 1989 в 3 ч. следобед на стадиона Хилзбъро в Шефилд, Англия, започва футболната среща между Ливърпул и Нотингам Форест. По това време стотици фенове все още са пред вратите на стадиона. Полицията решава да отвори изход С. Когато това става, огромна тълпа нахлува в стадиона и се насочва към централно разположените сектори 3 и 4. Феновете най-отпред са притиснати към 4-метровата ограда, но освен тях никой друг не забелязва какво се случва. По това време между отделните сектори е имало здрави стоманени прегради, превенция на хулигански прояви. В 3:06 съдията спира мача, след като хората панически започват да прескачат оградите и да нахлуват на игрището. Единственият изход е към игрището. Малка част от оградата рухва и през пролуката се излива поток от задъхващи се хора, ранени и мъртви, докато други продължават да прескачат оградите. Полицията и бърза помощ не смогват да помогнат на ранените. Въпреки това голяма част от полицията прави кордон, като блокира 3/4 от игрището, за да не могат феновете на Ливърпул да достигнат тези на Нотингам. Парадоксално, фенове на Нотингам, опитали се да излязат на тревата, за да окажат помощ, са спряни. 94 души загиват на стадиона, двама почиват от раните си по-късно в болница. 700 души са ранени.

Трагедията предизвика много спорове навремето, включително в правителството на тогавашния премиер-министър Маргарет Тачър. Предполага се, че засекретените материали се отнасят именно за заседанията на кабинета на „Желязната Лейди".

Комисар Греъм съобщи също така, че съгласно нормативните актове, подобни файлове могат да бъдат пазени в тайна не по-малко от 30 години, но случаят в Хилзбъро е особен и поради това, правителството е решило да предостави материалите на обществеността по-рано от законовия срок.