Изминалият сезон във Висшата лига на Англия ще бъде запомнен с това, че завърши по най-вълнуващия начин - непредсказуемо и драматично, а крайното класиране на някои от отборите бе оформено в заключителните минути на последните двубои от изминалата им кампания. Всичко, което се случи през годината в най-силното първенство на планетата обяснява защо английският шампионат си остава номер едно по популярност в света и защо милиони хора от Африка до Азия и от Америка до Европа предпочитат магията на английския футбол. В своята нова рубрика „След сезона", FUTBOL TV ще се върне с няколко месеца назад във времето и ще се опита да обобщи какво се случи в най-непредсказуемото първенство на планетата.

Поглеждайки към таблицата за крайното класиране, отборите могат да бъдат условно подредени в три групи: борещи се за своето оцеляване (някои не успяха да запазят елитният си статут), средняците и лидерите. Разбира се, нещата са относителни, защото какво да кажем например за УБА, който „дръпна" едва в заключителната фаза на първенството, отдалечавайки се от периферията на опасната зона или за един Болтън, който спечели само три точки в последните си шест мача...а ако имаше още шест кръга до края, дали отбора на Мартин Петров нямаше да изпадне?

Много от феновете определят като неудачници представителите на първата група, но аз бих изразил своето несъгласие с тях, защото какъв неудачник може да бъде например Бирмингам, който спечели Купата на Лигата и през следващия сезон ще играе в Лига Европа? Или шумът, който предизвика Блекпул? С мениджър като Холуей и капитана си Чарли Адам? По-скоро можем да кажем, че положението на бирмингамци е обидно, а позицията на „мандарините" събужда горчивина.

Ако някой отбор заслужаваше най-много да изпадне според показаните резултати, това е Уест

 Хем. Да, „чуковете" в чиито състав са играчи като Грийн, Ъпсън, Паркър, Пикион и Ба! Още повече, че отборът от Западен Лондон афишира своите цели преди сезона - класиране в зона „Европа", което накара ръководството на тима да потърси специалист, способен да осъществи амбициозния план, което на практика се оказа слабото място на „чуковете", тъй като Аврам Грант до последно не съумя да развие потенциала на играчите си, които постигнаха само седем победи и допуснаха 70 гола в мрежата си. Лондончани бяха единственият тим, който пое към Чемпиъншип преди последния кръг във Висшата лига на Англия! Показателното за липсата на характер в тима и невъзможността израелският специалист да мотивира играчите си е, че Уест Хем постигна печален рекорд - загуби девет от срещите си, в които повеждаше в резултата! Нещо подобно се случи с цялостната кампания на тима - „чуковете" стартираха с четири поредни загуби и до нова година не успяха да намерятсебе си. С покупката на Ба през зимата, хората на Аврам Грант записаха изведнъж четири победи, три равенства и три загуби, изкачиха се на 15-то място в класирането и по всичко изглеждаше, че лондончани ще оцелеят. Завършекът на кампанията за Уест Хем обаче беше фрапиращ - седем загуби в осем мача и всъщност показва, защо догодина „чуковете" ще бъдат в Чемпиъншип.

Приказката за Блекпул продължи само година и ако трябва да определим с една дума представянето на отбора, който победи два пъти Ливърпул и на два пъти повеждаше на шампиона, тя ще бъде - горчивина. Защото още в началото специалистите предричаха сигурно изпадане на отбора и неспособност да се противопостави на останалите си конкуренти, но хората на Холуей показаха впечатляващ и открит футбол, за да се окажат в крайна рекордьор по отбелязани голове (55) от всички отбори, които досега са изпадали от Висшата лига. Но „мандарините" са и тима с най-много допуснати попадения (78) през сезона, което всъщност говори за едно - липсата на дисциплина и вратарския пост се оказаха слабото звено, което върна отбора обратно в Чемпиъншип. До Нова година Блекпул имаше седем победи, а след това само три, като лично за мен големият провал дойде в края на април, когато от три поредни домакинства бяха спечелени само две точки, а „Рубикон"-а се оказа двубоя от 16 април, когато „мандарините" претърпяха домакинска загуба с 1:3 от Уигън.

Едва ли преди началото на сезона някой слагашеБирмингам в списъка на кандидатите заизпадане, особено след като хората на Маклийш финишираха девети през миналия сезон и

 си изградиха репутацията на отбор, който трудно допуска голове. През тази година обаче, с 37 отбелязани попадения, атаката на Сити се оказа най-лошата във Висшата лига и това всъщност бе слабото място на тима, в резултат на което, тима записа 15 равенства, но само 8 победи, като в шест домакински мача футболистите не успяха да отбележат гол! Провалът за Бирмингам дойде и от необичайния спад, който се получи на финала на първенството, където в последните си шест мача „сините" взеха само една точка, а възловият двубой бе този срещу Уулвс на 1 май, когато четири кръга преди края, като домакин, Сити не успя да победи своя конкурент.

Представянето на Уулвърхемптън може да бъде сравнено с това на Блекпул - другата луда банда и в този смисъл Уулвс преживя труден и вълнуващ сезон, а мнозина специалисти твърдят, че спасението е плод повече на късмет - включително тук се включва и гола на Хънт в 87-та минута за загубата с 2:3 в последния мач срещу Блекбърн, с който стана ясно, че тима остава в елита (по същото време Тотнъм и Бирмингам играеха при 1:1). Точно домакинствата обаче спасиха тима на Мик Маккарти от изпадане и на няколко пъти неговите хора станаха център на внимание: от „Молиню" победени си тръгнаха Юнайтед, Манчестър Сити, Челси, а Тотнъм завърши наравно, на „Анфийлд" пък Ливърпул преклони глава - тези резултати не могат да бъдат плод на случайността и показват, че когато „вълците" успеят да се мобилизират, спокойно могат да прегризят гърлото на някой гранд, включително и на шампиона. Въпреки, че регистрира най-много загуби (20) от всички отбори във Висшата лига, Уулвс записа и 11 победи - толкова, колкото Нюкасъл и Фулъм например. И ако през първата част на сезона тима се намираше на последното място, то през втората част на кампанията си хората на Маккарти се мобилизираха, намалиха брака в играта си и напълно заслужено се измъкнаха от зоната, която щеше да ги изпрати в Чемпиъншип.

Уигън постигна 9 победи, 15 равенства и 14 загуби и не оправда очакванията преди началото на  сезона за спокойно живуркане в средата на таблицата. Още в първите два мача, отбора на Роберто Мартинес записа общ резултат 0:10 и за всички стана ясно, че тима има проблеми. Като изключим факта, че в 8-я кръг „латиксите" заемаха 12-то място в класирането, през по-голямата част от кампанията си те прекараха в зоната на изпадащите и до последно бяха сред основните кандидати да играят догодина в по-долната дивизия. В последните си четири мача обаче, хората на Роберто Мартинес заработиха осем точки, които всъщност помогнаха на отбора да запази елитния си статут.

За Блекбърн сезонът може да бъде разделен на две - времето на Алърдайс, когато Роувърс записа седем победи и това на Стив Кийн, когато тима успяха да вземе трите точки едва в четири мача и за малко не изпадна от елита. При Големият Сам отбора уверено и спокойно се движеше в средата на таблицата - между седмото и десетото място, стоеше стабилно и имаше превъзходни шансове да атакува Топ 6. На индийските собственици обаче не им харесваше стила на игра, който демонстрираше техния отбор и съвсем изненадващо за мнозина, босовете взеха спорното решение да уволнят Алърдайс, което Сър Алекс определи като „нелепо". При Кийн, Роувърс в продължение на три месеца не успя да запише победа и заради тежката си програма, заедно с Уигън и Уест Хем бе сред фаворитите догодина да играе в Чемпиъншип. В последните си четири мача обаче Блекбърн спечели осем точки, като спасението дойде едва в последния кръг след победата с 3:2 над Уулвс. Слабото място в тима се оказа Кийн, както и индийските собственици, които с безумното си решение да уволнят „Големия Сам" едва ни пратиха Роувърс в по-долната дивизия. Впрочем, ако босовете не променят нещо през лятото, то през следващия сезон оцеляването на Блекбърн в елита ще бъде много трудно.