Днес се навършват 65 години от една от най-кървавите и мрачни трагедии в историята на футбола.  Трагедия на едно златно поколение, водено от великия шотландец Сър Александър Матю Бъзби, по-известен като Сър Мат Бъсби. Трагедия, която и до днес е способна да просълзи верните фенове на  Манчестър Юнайтед  и която отне живота на общо 23-ма души. Въпреки че тази история е изпълнена с много успехи и радостни  моменти,  в нея щастлив край няма. Именно затова реших да я разкажа отзад напред.

Действието се развива на 29-ти май 1968-ма година. Италианският рефер Кончето Лю Болу дава първия съдийски сигнал пред  92 000 фена, заели местата си на величествения Уембли. Манчестър Юнайтед  се изправя срещу Бенфика във финала на Купата на европейските шампиони за сезон 1967/1968.“Червените дяволи“,  водени от сър Мат Бъзби, за пръв път стигат до финал в този турнир. В отбора се отличават легенди като Сър Боби Чарлтън, Джордж Бест и Бил Фолкс.

След равностойно първо полувреме и агресивна игра, двата отбора се прибират при нулево равенство на почивката. През второто полувреме Сър Боби Чарлтън дава аванс на отбора от Манчестър, но в 79-тата минута героят електричар на Бенфика - Джейми Граса изравнява. До края на мача вратарят на Юнайтед спира няколко опасни опита за гол на Еузебио  и така се стига до продължения. Вероятно се питате защо за бога Джейми Граса е героят електричар.

Ще се наложи да се върнем година назад до сезон 1966/1967-ма.На базата на Бенфика е инсталирана нова хидромасажна вана, в която са намират 7 играча от първия отбор, сред които и Джейми Граса. Късо съединение във ваната  отнема живота на защитника Лучиано Фернандез на едва 26 години. Други трима губят съзнание, а Граса, Еузебио и Сантана успяват да излязат от ваната с изгаряния. Малцина знаят, че Джейми Граса е работил като електричар преди да стане професионален футболист. Той  успява да изключи захранването и да изкара останалите си съотборници от ваната - убиец почти невредими. Бенфика доиграва сезона с черни траурни екипи, с които печели първенството на Португалия.

През същата година Манчестър Юнайтед също става шампион в местното първенство, печелейки 5-та титла на Англия и общо 7- ми трофей под наставничеството на Сър Мат Бъзби. Периодът на шотландеца на чело на отбора от Манчестър се отличава с налагането на множество млади футболисти от академията. Именно от там идва и прозвището "бебетата на Бъзби“. В мач срещу Ливърпул от 1951-ва година, местен журналист използва този прякор във връзка с дебюта на поредните непълнолетни играчи, получили доверие от треньора. Качеството на таланта в академията било толкова голямо, че Манчестър Юнайтед печели всяко от първите 5 издания на младежката купа на ФА в периода 1952-1957.

През сезон 1957/1958 "бебетата на Бъзби“, изградени от млади английски надежди и амбиции за требъл, са на върха на своето развитие . Единственият трофей, който все още липсва от тяхната витрина е този на КЕШ. Отборът на Манчестър Юнайтед заминава за Югославия, където предстои да се изправи в ¼ финален двубой срещу Цървена Звезда. Никой не подозира, че този двубой ще е последен за 8 от играчите на "червените дяволи“. 

Самолетът  на "Бритиш Еъруейс“, нает специално от клуба, каца в Мюнхен, за да зареди гориво. Пилотите на два пъти се отказват да излетят, заради проблем с налягането на двигателя. Започва обилен снеговалеж и полетът за Манчестър се очаква да бъде отложен. Изненадващо, 15 минути по-късно пътниците са извикани за трети опит за излитане. Част от играчите, притеснени от ситуацията, се преместват в края на самолета, вярвайки, че там е по-безопасно. И до днес ехтят думите на Били Уилън, който казва "Това може и да е смърт, но аз съм готов.“. Никой не е готов за това, което следва. Малко след  15 часа на 6-ти февруари 1958-ма година, самолетът поднася и излиза от пистата, катастрофира в близките постройки и избухва в пламъци. Били Уилън и още 22-ма души, сред които играчи, журналисти и служители  на клуба, завинаги напускат този свят. От 38-те души на борда оцеляват 15, сред които и треньорът Сър Мат Бъзби ,Сър Боби Чарлтън и Бил Фоукс.

За секунди амбициите за требъл са заменени от огромна тъга и въпросителна пред бъдещето на клуба. Сър Мат Бъсби не е готов да се примири със съдбата си и веднага след като се възстановява физически, започва реконструкцията на отбора. Повежда своите "бебета“ към това, което вселената реши да им отнеме в един злощастен зимен ден в Мюнхен. Следват  титла за купата на ФА през 1963 и две титли в първенството през 1965 и 1967-ма.

И ето ни отново в продълженията на финала на КЕШ от 1968-ма. Там, откъдето историята започна. Само 9 минути са нужни на играчите на Манчестър Юнайтед да сломят Бенфика и да пратят Уембли  в екстаз. Джордж Бест отбелязва за 2-1. Следват голове на Браян Кид,а второто попадение в мача на Сър Боби Чарлтън решава напълно изхода му.  Крайният резултат е 4-1, а Манчестър Юнайтед печели първата си Купа на европейските шампиони.

По невидимите правила на живота често големите успехи са съпътствани от голяма болка. Сър Боби Чарлтън и Бил Фоукс изиграват целия двубой и имат основна заслуга за победата. След него те не празнуват със своите съотборници, а се прибират в стаите си. За тях щастлив край няма. Болката от загубата на техните приятели и съотборници в катастрофата преди 10 години е непреодолима.

Сър Мат Бъзби води клуба от 1945-та до 1969-та година и записва името си като една от най-значимите фигури в историята на Манчестър Юнайтед. Смелостта и непримиримостта, които той предава на своите млади играчи, бележи цяла една епоха във фолклора на "червените дяволи“.  "Бебетата на Бъзби“ няма да бъдат забравени не само заради сполетялата ги ужасяваща трагедия, а защото те са пример и модел за подражание за всеки футболист, който някога ще облече червената фланелка.

ХРИСТО ХРИСТОВ