31 август 2021 г. е денят, в който звездният португалски нападател Кристиано Роналдо се завърна в Манчестър Юнайтед.

Последното интервю на 37-годишния футболист обаче разкрива факта, че този трансфер в крайна сметка можеше и да не се осъществи, ако не бе намесата на бившия мениджър на "червените дяволи" Сър Алекс Фъргюсън.

"Ако трябва да бъда честен, преминаването в Сити беше много близо. Моят агент говори много с представителите на клуба и дори Гуардиола призна преди две седмици, че са били много запалени да ме привлекат.

Въпреки това, както знаете, имах голяма история в Манчестър Юнайтед. Сърцето ми принадлежи на този отбор, а самият аз чувствах това, което чувствах преди. Това означаваше много за мен. И разбира се Сър Алекс Фъргюсън. Това бе съзнателно решение, продиктувано от сърцето.

Мисля, че разговорът със Сър Фъргюсън бе ключов. Той ми каза: "Не можеш да отидеш в Манчестър Сити". И аз казах: "Добре, шефе". Не бих казал, че Манчестър Сити не бе близо до мен. Но мисля, че взех съзнателно решение. Не съжалявам за нищо.

Бе наистина интересен момент, защото никой не го очакваше. Всичко се промени за 72 часа. Всичко бе планирано, защото не само представители на Ман Сити говориха с мен, но и представители на други клубове. Манчестър Юнайтед не бе един от тях, но в крайна сметка трансферът ми изненада всички, дори и мен".

Въпреки емоциите от завръщането в отбора, който даде път на Роналдо към световното признание, радостта постепенно се превърна в разочарование поради отношението на младите играчи на Юнайтед към опита, натрупан от футболиста.

"Младите играчи сега живеят в друга епоха. Едно от децата ми, което сега е на 12 години, има съвсем различен манталитет, за разлика от мен. Спортният гняв е това, което прави разликата между нас. По-младите гледат на лесните неща, те не страдат по пътя към развитието и в крайна сметка те не се интересуват от играта. Нямам предвид само няколко играчи в Манчестър Юнайтед сега, но във всички отбори.

Новата ера и новите технологии ги разсейват. Сякаш те слушат по различен начин: и ние, и те имаме две уши, но възприемат информацията от едната страна, когато вече е излязла от другата.

Не ме учудва, но в същото време малко ме е срам от тях, защото имат пред очите си най-добрите образци на футболисти, но дори не могат да ги копират. За мен е малко странно, защото си спомням, че когато бях на 18, 19, 20 години, винаги гледах на най-добрите играчи: Рууд Ван Нистелрой, Рио Фърдинанд, Рой Кийн и Райън Гигс. Ето защо имам такъв успех в дългосрочен план. Защото се грижа за тялото си, психиката си, ума си. Виждах тези момчета около мен и се учех от тях.

Не съм от хората, които обичат да дават съвети, защото предпочитам да давам пример. Затова съм пример. Там съм всяка сутрин и правя едно и също. Сигурно съм първият, който идва на тренировка и последният, който се прибира. Мисля, че такива подробности говорят сами за себе си. Както казах, по-младите играчи сега слушат едно, а след две минути забравят и правят каквото им харесва. Затова казвам, обичам да давам пример, някои го следват, но не много отговорно.

Що се отнася до моя съвет, на всички не им пука. Някои може да чуят нещо, но повечето не чуват. Но това не е изненадващо за мен, защото в крайна сметка те няма да имат достатъчно продължителност в кариерата си. Това е невъзможно при такива условия. В моето поколение виждате много играчи да достигат до 36, 37, 38 на високо ниво и мисля, че сред това поколение играчи в крайна сметка ще преброите броя на играчите, които достигат високо ниво на пръсти от едната ръка.

Що се отнася до футболистите, на чиято работа аз лично се възхищавам, мога да кажа само това, което виждам с очите си. В Манчестър Юнайтед си спомням Далот. Той е млад, много голям професионалист и добър пример за другите. Не се съмнявам, че ще постигне много във футбола. Все още имаме няколко млади играчи, но е трудно да откроя някой от тях. Може би Мартинес, Каземиро вече е над 30. Така че, да, бих се спрял на Далот".

В резултат Кристиано започна да има конфликти както в отбора, така и постепенно информационното пространство започна да се изпълва с неприятни за него истории. В същото време португалецът не винаги е чувствал подкрепа, така че той наистина оценява подобни прояви.

"Много хора излязоха да ме подкрепят, за което съм им много благодарен. Рой Кийн бе най-добрият ми капитан някога. Рио Фърдинанд ми помогна много, защото беше мой съсед в базата.

Тези двамата са наистина добри момчета. И не само защото говорят добре за мен, но и защото са футболисти, знаят как мислят играчите и как се държим.

Що се отнася до Уейн Рууни и Гари Невил, те имат право на собствено мнение. Те всъщност не знаят какво се случва вътре в отбора, така че трябва да разчитат до известна степен и на моята гледна точка. Доста лесно е да се критикува, ако не знаят цялата история.

Те не са ми приятели, а просто колеги. Играхме заедно, но не вечеряхме заедно. Това е част от кариерното ми пътуване, така че всеки път продължават да ме критикуват с негативни коментари. Мога да продължа пътуването си и трябва да отида с хора, които ме харесват".

Роналдо смята, че повратната точка, след която започна поредицата от провали в професионалната му кариера в Юнайтед, назначаването за временен мениджър на Ралф Рангник, който трябваше да замени Оле Гунар Солскяер, с когото Кристиано имаше доста близки връзки.

"Ралф Рангник... Разбира се, трябва да го наричаме шеф, защото той пое работата, независимо от всички обстоятелства. Обръщам се към всички треньори, без изключение, които съм имал в кариерата си като шефове, защото ако те поемат тези отговорности, значи трябва да ги наричаме така.

Но в крайна сметка, дълбоко в себе си, никога не съм го смятал за шеф, защото имаше някои моменти, в които никога не бих се съгласил с него. Не, те така и не разбраха какво да правят с този отбор. Те познаваха Юнайтед доста добре отвън, но не знаеха най-важното - историята и вътрешната кухня на отбора. Това ме изненада почти най-много.

Когато уволнявате Оле Гунар Солскяер, трябва да привлечете топ мениджър, а не спортен директор. Разбира се, че беше смешно, тук трябва да сме честни със себе си. Ако дори не си мениджър, как ще бъдеш шеф на Манчестър Юнайтед? Ръководството пое по грешен път, за да подражава на Ливърпул или Манчестър Сити. Юнайтед е на няколко стъпки зад конкуренцията. Те трябва да подобрят и сменят тези мениджъри или директори, президенти. Не знам кой точно има проблем тук.

Хареса ми да работя със Солскяер. Мисля, че той бе най-добрият човек, защото това преживяване е нещо, което ще запазя в сърцето си завинаги. За мен Оле е най-добрият човек, защото има истинско сърце.

Беше му трудно. Определено е трудно да поемеш ролята на мениджър след Сър Алекс Фъргюсън, но мисля, че той определено свърши работата.

Трябваше да му се даде много повече време. Но никога не се съмнявам, че той ще бъде добър треньор в бъдеще. Беше добро преживяване. Беше удоволствие да работя с него дори за кратък период от време".

В заключение португалската суперзвезда прави разочароващо заключение за общото състояние на нещата в собствения си клуб.

"Когато преподписах с Манчестър Юнайтед, мислех, че всичко ще бъде различно. Знаете ли, технологията, инфраструктурата, всичко останало. Но бях изненадан, по лош начин, защото видях, че всичко остава същото, както и преди.  Клубът бе като часовник, който е спрял. Това ме изненада.

В Юнайтед според мен имаше нулев прогрес. За сравнение: Реал и дори Ювентус – те следват останалия свят. Ето защо липсата на технологии, особено по отношение на тренировките, правилното хранене и условията за възстановяване, по-добри от предишните, ме изненада.

В момента Манчестър, в сравнение с тези клубове, мисля, че изостава. Клуб с такава история според мен трябва да е на върха на хранителната верига, но в момента не е, за съжаление. Но се надявам, че през следващите години те ще успеят да достигнат най-високото ниво.

Не знам какво се случи в клуба, но откакто Сър Алекс Фъргюсън напусна, не съм видял никакви промени в клуба. Прогресът беше нулев“, добави накрая португалският нападател.