Фернандо Торес, който се превърна в главен нарушител на спокойствието през зимния трансферен прозорец, в поредния си мач за своя нов отбор отново не показа, че похарчените за него 50 милиона паунда са добра инвестиция. Напротив, днес в медийното пространство на Острова, което има способността някак си да улавя настроенията и да предсказва събитията, се появи информацията, че руският собственик на Челси Роман Абрамович обмисля възможността да продаде през лятото испанският национал, който продължава да не впечатлява и да не се вписва по никакъв начин в схемата на отбора. Лично моето мнение е, че едва ли ще се стигне до там и на Фернандо ще се даде шанса да изиграе целият следващ сезон - все пак той подписа договор не за пет седмици, а за пет години. Другото ми лично мнение е, че той никога не е бил толкова добър футболист, колкото е описван в медиите.

Последните срещи на Челси се превръщат в истински кошмар за Торес, като най-ярко това се видя в мача със Сити и Уигън. Срещу „латиксите" бившият играч на Ливърпул замени Анелка и имаше на разположение 31 минути, за да направи нещо и въпреки, че изпълненията му бяха по-добри от предишните и показа трудолюбие, на практика отново не успя да вкара гол. Всъщност, застраши опасно само един път стража на Уигън Ал Хабси, който в последната част от секундата успя да отклони удара на Ел Ниньо. Очевидно е, че все още нещо липсва на номер 9, който впрочем удари с лакът стража на Уигън при гола на Малуда.

Нещо подобно се получи и срещу Сити. Седемдесет минути с Торес на терена „сините" не успяха да застрашат вратата на Джо Харт, въпреки, че владееха инициативата. Последните двадесет минути без Ел Ниньо минаха като на един дъх и съперникът бе победен с общите усилия на Анелка, Дрогба, Рамирес и Давид Луис. Изводите оставям да ги направите сами за себе си, но следва въпроса: Нужен ли е Фернандо на този отбор, който си има свой лидер, има си и свой голмайстор,които с появата си на терена сякаш зареждат с поредната доза адреналин съотборниците си?

Може пък активността на „сините" от влизането в игра на Дрогба или взаимодействието му с Анелка да е случайно. Може би...но тази картина се наблюдава от първия мач на испанския национал за новия си отбор и продължава до вчерашния мач с Уигън - на практика, с Торес Челси играе без нападател, а смешното е, че Анчелоти се превръща в заложник на тези 50 милиона паунда, който бяха похарчени през януари - засега недалновидно. Истина също така е, че покупката на Фернандо беше повече желана от Абрамович (или неговите деца), отколкото от Анчелоти.

В много отношения трансферът на Торес прилича с този на Шевченко, който влезе в разрез с принципите на Моуриньо да купува не готови звезди, а играчи, които имат способността да прогресират. Но ако тогава отбора прие благоприятно украинеца, сега с испанеца нещата не стоят точно така и полузащитниците на „сините" допълнително усложняват задачата на Торес и в няколко ситуации се видя добре как той е игнориран от тях, за сметка на Дрогба и Анелка. Челси е един от най-закритите и кастови тимове във Висшата лига на Англия, в който са тримата сенатори - Тери, Лампард и Дрогба, които печелят най-много и не обичат да дават обяснения никому. След тях идват Чех, Анелка, Коул, Есиен и в един момент се появява и Торес, който по размера с възнаграждението си съперничи на тримата големи. И едва ли останалите футболисти възприемат положително отправянето на резервната скамейка на Дрогба или Анелка след идването на Фернандо. Нека си припомним само, как след гола на Давид Луис във вратата на Юнайтед, всички се завтекоха да поздравяват, намиращия се на резервната скамейка Дрогба!

Тук следва въпросът, какво е бъдещето на Торес в Челси. И веднага бих казал, че то е свързано с милионите похарчени за него и отново ще повторя, че Анчелоти е заложник на този трансфер. Италианският специалист ще продължи да експериментира, но при всички положения, Татко Карло няма да може да разчита на тримата си нападатели едновременно.

Лошото е, че това ще доведе до тактическа криза в „сините", защото който помни добрите времена на Торес на „Анфийлд", неговата плодотворност стана факт, когато играеше като самотен нападател, във взаимодействие с Джерард и получаваше 100% от всички пасове. За съжаление, това не може да се получи на „Стамфорд Бридж" и го показа мача срещу Юнайтед, в който Анчелоти игра по схема 4-4-2, в която Анелка партнира на испанеца, който обаче отново не направи нищо. Срещу Фулъм схемата беше 4-3-2-1, с Торес в средата и Анелка и Малуда по фланговете, но ясно си личеше в този мач липсата на взаимодействие между тримата.

Тогава? Възможно ли е един отбор да се промени заради един играч? При всички положения, системата трябва да бъде ремонтирана. И ако Дрогба се заседи още един сезон на „Стамфорд Бридж" ще трябва да се адаптира към играта или да остане на пейката.

Всеки привърженик на Челси ще каже, че Торес рано или късно ще започне да бележи, въпреки, че 648 минути без гол е много нещо за нападател, който не слиза от страниците на вестниците. Това мнение и аз го споделям - рано или късно Ел Ниньо ще вкара, независимо къде играе и независимо от това, дали е подпомаган от Лампард или Дрогба. Но ако трябва да е последния, Анчелоти е длъжен да накара двамата да играят заедно, в противен случай Челси ще продължава да търси себе си и през следващия сезон, а негативните настроения срещу Торес ще нарастват. Защото ще става все по-невидим и по един отбелязан гол на всеки 700 минути няма да оправдаят онези 50 милиона, които Абрамович извади от джоба си.