Капитанското проклятие на Арсенал отново е в действие - бившият лидер на "артилеристите" от последните години Пиер-Емерик Обамеянг бе отстранен от мачове и лишен от статут на капитан от Микел Артета след поредица от нарушения, а в последния ден за трансфери клубът се раздели със звездата си, която пък намери утеха в Барселона.

Много фенове на Арсенал смятат, че капитанската лента на "артилеристите" е прокълната. Играчите, които я получават, след известно време искат трансфер в друг клуб, изпадат в конфликт с треньори или фенове, или са обхванати от серия от наранявания.

Пиер-Емерик Обамеянг стана 10-ият играч, който получи капитанската лента след легендарния Патрик Виейра, но не успя да разсее мита за проклятието.

Поредицата от краткотрайни лидери говори за несигурността, която измъчва Арсенал през последните години, а мениджърът Микел Артета постоянно се дразни при повдигане на темата, тъй като самият той е един от капитаните, които не успяха да се доближат дори до харизмата на Виейра. В случая с Артета и вероятно Пер Мертезакер обаче нямаше и следа от претенциите, предявени към Обамеянг, защото тези играчи бяха възможно най-отдадени на клуба, но така и не успяха да изпълнят напълно своите капитански задължения поради редовни контузии.

Що се отнася до другите капитани, накратко ще припомним основните. Тиери Анри зачеркна всичко, за да потърси ново предизвикателство в Барселона. Една част от феновете на Арсенал така и не простиха на французина, но и не малка част продължават с благоговение да споменават името му. Така или иначе Тиери, в разцвета на силите си, изостави клуба, в който направи име, напусна отбора, на който бе капитан, раздели се с трибуните, които постоянно пееха името му.

Всъщност, истинските проблеми с капитанската позиция на "артилеристите" започнаха, когато Арсен Венгер реши да прехвърли лентата на друг французин Вилиям Галас. Тогава, през август 2007 г., това решение бе много непопулярно сред феновете, а в съблекалнята капитанската роля на Галас беше възприета с недоумение. Арсенал започна силно сезона, но всичко се разпадна след фаталното равенство срещу Бирмингам Сити през февруари, когато Галас реагира яростно на грешката при дузпата на Гаел Клиши в последната минута. След мача капитанът организира седящ протест в централния кръг. Поведението му бе сериозно критикувано, а Йенс Леман сравни Галас с "капризно дете“.  В този момент Венгер не взе лентата на Галас, но през ноември 2008 г. го направи след поредната порция критики към французина от съотборниците му.

При избора на нов капитан Венгер заложи на младостта, като се довери на 21-годишния Сеск Фабрегас. Испанецът олицетворяваше новия фокус на клуба към младежта и изглежда се наслаждаваше на отговорността, която дойде с лентата - представянето му през 2009/10 бе впечатляващо, тъй като завърши сезона с 15 гола и 13 асистенции, спечелвайки място в Отбора на сезона. За съжаление на Арсенал, с всеки сезон Фабрегас ставаше все по-разочарован от способността на отбора да печели трофеи, а това се предаваше и на останалите играчи. На всичкото отгоре връзката с Барселона се оказа твърде силна. Напускането му през 2011 г. бе много разочароващо за феновете, които за пореден път се изправиха срещу липсата на лоялност от страна на капитана към клуба.

Историята се повтори, когато Венгер избра Робин ван Перси за капитан. Нидерландецът успя да се справи с хроничните контузии и направи най-добрия си сезон като капитан в лига 2011/12, когато отбеляза 30 гола и спечели приза Играч на годината в Англия. Но скоро стана ясно, че страшилището за вратарите не желае да подпише нов договор и на Арсенал не му оставаше друг избор, освен да се възползва от продажбата на Ван Перси на Манчестър Юнайтед, преди нападателят да си тръгне безплатно. Само по себе си решението на Робин да отиде в Манчестър Юнайтед и публикуването на необмисленото изявление бяха посрещнати с предвидима ярост от феновете - те отново бяха предадени от този, когото обичаха най-много. А горенето на фланелките на Ван Перси бе само един нюанс към цялата история.

Няма как да знаем, дали Венгер е направил изводи за грешните си избори на лидер на отбора. Французинът е известен със своя инат и може би не е изпитвал особени притеснения от постоянното настъпване на греблото. Факт е обаче, че Арсен (Арсенал) се насочи към капитаните, към които не можем да имаме претенции за лоялност и харизма, но имаше големи въпроси относно полезността им за отбора поради постоянни контузии. Първият, който беше покрит с "проклятието на капитанската лента", бе белгиецът Томас Вермален. Решението на Венгер да го направи капитан през 2012/13 изглеждаше логично, тъй като белгиецът бе един от най-добрите на Арсенал по онова време, но веднага след като получи капитанската позиция, Вермален беше ударен от поредица от контузии, които бавно и неумолимо изпратиха Томас сред резервите. Вермален остана капитан на клуба, но така и не се върна в най-добрата си форма и замина за Барселона през 2014 г., като направи само 21 участия в последния си сезон на "Емирейтс". В този случай при феновете нямаше негодувание, а само недоумение от това как един от най-надеждните защитници на лигата за 2012 г. се превърна в посредствена резерва веднага след като получи капитанската лента от Венгер.

Микел Артета помогна на Арсенал през трудния период след пристигането си от Евертън през 2011 г., но капитанството му, подобно на това на Вермален, бе опетнено от контузии. Испанецът направи само 11 участия през 2014/15 заради контузия в прасеца и въпреки че подписа нов договор за сезона, записа само два участия в следващата кампания. Той направи последното си участие като резерва в последния мач от сезона, преди да отхвърли предложението да се присъедини към треньорския щаб на Венгер.

Феновете на Арсенал точно се почесваха по главите, когато Венгер реши да предаде капитанската лента на Пер Мертезакер през лятото на 2016 г., въпреки че германецът се възстановяваше от сериозна контузия в коляното. Да, Пер бе любимец на феновете и верен слуга на клуба и просто към него нямаше въпроси за лоялност и наличието на лични качества, необходими за капитана. Но Мертезакер по принцип бе склонен към контузии и наградата под формата на "проклетата“ капитанска лента, според много фенове, бе излишна за германския защитник. Пер, за две години като капитан на Арсенал се появи на терена само 14 пъти. Тези мачове включват финала на ФА Къп през 2017 г., когато "артилеристите" победиха Челси, но година по-късно Мертезакер се оттегли, за да се присъедини към клубната академия.

Лоран Кошчелни, подобно на Пер Мертезакер, също бе склонен към травми, но поне успя да се върне във форма и да помогне на отбора на Унай Емери да стигне до финала на Лига Европа. За близо 10 години от престоя си в клуба французинът беше образцов професионалист, но щом получи капитанската лента, "проклятието“ обхвана и него. Той реагира гневно на нежеланието на клуба да го пусне през юли, отказвайки да участва в американското турне и в крайна сметка си осигури трансфер в Бордо въпреки настояването на Емери, че има нужда от Лоран за новия сезон.

Напускането на Кошчелни всъщност проправи пътя на Гранит Джака към капитанската лента. Новият капитан обаче не издържа дълго като лидер, дискредитирайки статута, който получи от Унай Емери и съотборниците си. Гневът на швейцареца по време на мача с Кристъл Палас го вкара в конфликт с феновете на Арсенал и моментално сложи кръст на статута му на лидер и капитан на отбора. Всъщност гневната реакция на Гранит на смяната си само показва, че той от самото начало не е бил идеалният вариант за капитан на отбора.

А дали такъв бе и заменилият го Пиер-Емерик Обамеянг? Габонецът редовно вкарваше, но нито имаше нужните лидерски качества, нито се радваше на авторитет в съблекалнята. А да припомним и за капризите му преди да подпише новия договор, което показва и за липсата на лоялност от страна на африканеца, който бе готов да тръгне по стъпките на Фабрегас и Ван Перси още преди две години. Но най-големите въпроси към Обамеянг възникнаха по отношение на дисциплината му, която рязко се влоши след подписването на новия договор. Достатъчно е да припомним постоянните му закъснения за тренировките, за нарушенията на ковид-мерките през февруари 2021 година, както и за скандала преди мача с Тотнъм през март. Последната му проява бе закъснението от пътуването до Франция и недоволството от смяната в мача с Евертън. Вероятно ще остане тайна какво каза Обаменяг на Артета тогава, но тази среща се оказа последна за африканеца за Арсенал, а клубът и Микел взеха окончателното решение за нападателя. Впрочем, безотговорността на габонеца пролича и преди старта на Купата на африканските нации. Пиер-Емерик бе един от малкото африкански легионери, получили разрешение рано да се присъединят към националните си отбори, но футболистът реши да се отправи на парти в Дубай, пренебрегвайки всякакви рискове преди големия турнир. И в резултат се зарази с ковид, а състоянието му се влоши и го извади от участие в първенството.

Кой ще бъде следващият капитан на Арсенал? Лаказет вече е получавал лентата от Артета, но към Александър има немалко въпроси, включително и подобни като тези към Обамеянг. Може би Кийрън Тиърни, който е известен със себераздаването си, но шотландецът има проблем с травмите и е възможно "проклятието" да му се стовари на главата с капитанството на Артета. Има и опция с връщане на лентата на Джака, което би било смешно, но на какво ли не сме се нагледали в съвременния футбол.

Така или иначе Артета скоро ще трябва да вземе решение и ще бъде интересно какво ще бъде то. Както и това, дали силата на "проклятието" няма да намалее.

Едно е ясно - критериите, по които ще се ръководи Артета в своя избор: "Очаквам всеки човек в този футболен клуб да покаже страст и да даде 100%, за да покаже, че клубът е по-важен от личните интереси. Може да се приемат културните различия на различните играчи, техния манталитет, но ако няма страст и уважение към клуба, тогава няма за какво да говорим".