Осем кръга преди края на сезона във Висшата лига на Англия, всякакви сайтове и медии все по-често ни засипват с анкети от рода: „Кой ще стане шампион?", което няма как да не заостри и нашето внимание. Игнорирайки факта, че съм привърженик на Манчестър Юнайтед, мога смело да кажа, че от всички кандидати за титлата, най-близо до нея е именно отбора на Сър Алекс. Да, същият, който в голяма част от срещите си показа много посредствен футбол, почти през целия сезон средната линия на тима просто я нямаше, а защитата допусна най-много голове от отборите, които в момента се намират в топ 4.

Каква е причината тогава, точно този тим да е лидер в класирането? Някой много елементарно ще свърже нещата с много късмет, но това не е точно така. И преди е казано, но аз пак ще го повторя, че най-забележителната характеристика на Манчестър Юнайтед е силата на неговото „кърваво" мислене. Независимо от това какви проблеми има отборът, от Сър Алекс Фъргюсън надолу, целият клуб просто няма ни най-малка представа и идея в съзнанието си, че може да бъде победен.

Срещу Болтън, с човек по-малко и в ситуация, при която Арсенал търсеше победния си гол срещу УБА, изглежда беше дошъл решаващият момент в борбата за титлата. Когато Еванс беше заслужено изгонен, Юнайтед отказа да се задоволи с едната точка и сякаш се събуди. Въпреки върховата форма на Ернандес, „червените дяволи" се сплотиха именно около Бербатов, който замени мексиканеца, отборът се вдигна на щурм, а българинът каза последната си дума в срещата, с което за пореден път през настоящия сезон спаси своя тим. Лидерът в лигата, като домакин взе феноменалните 43 точки от 45 възможни, допускайки само девет гола в този процес, а Сър Фъргюсън има голям проблем, но той най-вероятно е щастлив от него - шотландецът разполага с двама нападатели, които надпреварвайки се да вкарват голове, си партнират успешно с Рууни.

На пръв поглед елементарната среща с Уондърърс се оказа една от най-възловите за Юнайтед от началото на шампионата. Ако „червените дяволи" не бяха успели да победят Болтън, а Челси спечелеше двата си мача в запас, то „сините" можеха да се приближат само на една точка при евентуална победа на „Олд Трафорд" след няколко седмици. Сега обаче нещата не изглеждат по този начин и хората на Анчелоти продължават да изостават с 9 точки.

Що се касае до основния конкурент за титлата Арсенал, аз мисля, че те са по-безобидни (моите уважения към феновете на този отбор, който е част от лицето на английския футбол). Разликата на тима воден от Венгер с Юнайтед е тази, че ако „червените дяволи" бяха отстранени от три състезания в рамките на три седмици и останеха да се борят само за титлата във Висшата лига, те просто щяха да излязат срещу УБА, да играят на „кръв" и да си вземат победата - нещо, което кой знае защо липсва в Арсенал и в никакъв случай не можем да твърдим за „артилеристите", че са кръвожадни.

И накрая, нека погледнем какво предстои. Съгласен съм, че програмата на тима воден от Сър Алекс не е лека, но един по-внимателен поглед върху нея би трябвало да подейства много окуражаващо за феновете на Юнайтед. Не успявайки да победят УБА като гост, на „артилеристите" предстоят тежки мачове на чужд терен срещу Болтън, Тотнъм и Стоук Сити, както и домакинства на Ливърпул и Манчестър Юнайтед. Но хората на Сър Алекс вече са с предимство, защото някои от тежките мачове са назад. А твърдо мога да кажа ( а това съм сигурен, че е мнение и на феновете на клуба от „Емирейтс"), че неспособността на Арсенал да се възползва от грешките на „червените дяволи" срещу Уулвс, Ливърпул и Челси, могат да струват твърде скъпо на Арсенал. Не искам да отписвам лондончани, но фактите не лъжат. А те показват, че кръвожаден и хладнокръвен Юнайтед приближава към титлата.