Когато слушах безумните коментарии по време на двубоя между Манчестър Юнайтед и Арсенал, разбрах колко е трудно дори и за футболист, който е водач сред голмайсторите във Висшата лига на Англия да накара публика и специалисти да се отърсят от Рууниманията и да погледнат малко по-трезво на нещата. Да, точно дербито на 17 кръг на Премиършип изведе на преден план някои неща, които отдавна се виждат, но сега няма как да ги пропуснем. Не само, че това беше най-големият двубой в Европа през изминалия кръг, а и срещата твърде много ми заприлича на един друг голям мач - този на Юнайтед с Байерн от четвъртфиналите на миналогодишното издание на Шампионската лига. Добре, че не завърши по същия начин.

Пословична е непреклонността на Сър Алекс в работата си с футболистите, както и твърдата ръка с която управлява. Излишно е да говорим, че това е нещо изключително важно за постигане на успех в съвременния футбол. Но когато включим и думата инат в работата, това вече не е добре. Защото точно това видяхме в понеделник вечер-шотландски инат. Удивителното е, че в мач за първото място с директния съперник мениджърът не пуска голмайстора на първенството. Още по-удивително е, че на негово място пуска нападател, който има точно толкова голове, колкото и последния в защитата на Юнайтед?

Да се върнем към мача с Байерн. Благодарение на куция Рууни тогава, Юнайтед игра с човек по-малко и Сър Алекс с лека ръка пропиля шанса отборът му да играе на полуфинал, а може би и на финал в Шампионската лига. Защо казвам това? Защото срещу Арсенал се получи абсолютно същото. Просто Рууни не беше на терена, особено през второто полувреме. И до последно си задавах въпроса: защо не го сменя? Заради обезумялата по Рууни публика ли, заради новия му астрономически договор или заради пропиляната дузпа? А в същото време човекът, който е водач сред голмайсторите в лигата седеше на пейката и си хапеше устните. Защото добре знаеше, както впрочем и непредубедените зрители, че щеше да направи много повече неща на терена, отколкото направи Уейн.

Днес таблоидите пригласят дружно: „Само Сър Алекс може да остави Бербатов на пейката" и хвалят шотландеца за гениалността му. Трагикомично бих казал. Още повече, че на определен етап от мача Арсенал беше пред отбелязване на гол. Ако „артилеристите" бяха вкарали и изравнили, при липсата на нападател в тима на „червените дяволи" кой щеше да вкара гола? Защото хайде да не се лъжем - попадението на Парк беше повече от случайно.

Трагикомично е положението и защото таблоидите дават оценка малко над средната за Рууни. Още по-трагикомични бяха телевизионните коментарии след мача, че Рууни е спечелил единоборства и въздушни двубои. Аз обаче ще преместя английските таблоиди настрана и ще погледна към непредубедения Eurosport, където какво да видя - оценката на Рууни е най-ниска от всички играчи на Юнайтед! И не само това. Уейн получава оценка по-ниска от Самир Насри, Кошчелни и безобразника в отбора на Арсенал Андрей Аршавин, за когото разбрахме, че е на терена, едва когато получи жълт картон.

Да се чуди човек откъде идва това разминаване. Да, но ето за това е добрата стара статистика, при която няма как да шикалкавиш. И според която, Рууни не е спечелило нито едно единоборство през втората част, нито един въздушен двубой по време на мача, най-малко е играл с топката от всички на терена през второто полувреме, а през първото полувреме е победител в 4 единоборства от общо 14! Представяте ли си един защитник да има подобен процент успеваемост? Просто ще стане любимец на противниковите нападатели. И започвам да си мисля, че ако Бербо бе играл по начина по който го направи снощи Рууни, със сигурност щеше да бъде подложен на словесна канонада и да бъде унищожен.

Както и да е. Юнайтед постигна много важна победа. Най-удивителното е обаче, колко са слаби Арсенал и как може със толкова слаб отбор да си на второ място в най-силният шампионат на планетата. Но в неделя е срещата с Челси. И за да не го боли главата след сблъсъка с шампиона, най-добре е Сър Алекс да намери статистиката от снощния мач и да я попрочете. И да помисли кой заслужава повече да излезе като титуляр на терена.