Futbol TV ви предлага и втората част от интересното и обширно интервю на живата легенда Сър Алекс Фъргюсън. Мениджърът на „червените дяволи" даде едно от рядките си напоследък медийни изявления пред авторитения в. „Таймс"...

Ако през миналият сезон Кристиано Роналдо бе считан от публиката на „червенте дяволи" за герой, то след дългата сага с неговия трансфер в Реал той се превърна в предател в очите на феновете. Въпреки свойте 42 гола през 2007/08 г., с постъпките си Роналндо започна да губи доверието на почитателите на Юнайтед. Мнозина смятат, че португалецът играе само за пари и явно не го интересува с коя фланелка ще играе или към кой клуб принадлежи. Въпреки всичко Сър Алекс отсече: „Сагата свърши вече. Край!". Фърги може би разбира до една степен причините за постъпките на Роналдо, но не се разколеба да захване темата за Сеп Блатер (който твърдеше, че договорът на Роналдо на „Олд Трафорд" наподобява робство) и да подразни малко кралския клуб.

„Мисля си, че Сеп Блатер е в опасност...или просто е стигнал до там, че да бъде подиграван във вътрешният свят на футбола. Не знам дали вече е на възраст, или има и странични причини, но странни неща се случват на хора с власт. Напоследък ръси толкава недоразумения, че е в опасност да загуби доверието на световната футболна аудитория..."

Но все пак не бяхте ли по-разочарован от поведението на Реал? „Това беше по-различно, защото го очаквах. Нямаше елемент на изненада. Когато продадохме Габриел Хайнце миналата година знаех, че така ще се получи. Роналдо и Хайнце бяха много близки, и от Реал го знаеха това. Не мисля, че те се интересуваха толкова от Хайнце (макар че е много добър футболист. Хайнце беше първата стъпка към привличането на Кристиано Роналдо. Най-грозното беше, че Реал винаги са могли да взимат който си пожелаят, особено по време на Генерал Франко. Но, откакто настъпи демокрацията в Испания, вече не е така."

Ако Роналдо трябва да подръжава на някой, Фъргюсън ще предпочита този някой да е Ерик Кантона. Не става въпрос за агресивността на французина, или за неговите световно известни удари и саморазправи по терена, а за лоялността му към клуба.

„Британските фенове изпитват очарование от лоялността на един футболист към клуба му. Особено ако става въпрос за чужденец. Затова Кантона е все още на почит в Манчестър. Не само, че Ерик играеше и живееше в този град, той наистина се свърза с общността тук. Той боготвореше отбора, феновете и футболистите при нас. Ако някога е имало футболист, създаден за Юнайтед, това е Ерик Кантона. Мисля, че той цял живот е търсил своя дом, своя отбор. Доста страни беше обиколил докато не дойде при нас. Но като дойде, той си каза "Това е моето място". Гари Невил ми е казвал, че понякога са се събирали за да ходят по дискотеки без да ми казват. Разбирали са се скришно, без да казват къде и кога ще е фиестата. После на тренировка Кантона се е провиквал "Добре, няма проблеми...в 9 часа там съм" и всички са му съскали "Тихо бе, шефа идва!". Той просто е бил толкова щастлив да излиза със съотборниците си, че дори не му е пукало дали аз ще разбера. Той не беше голям пияница. Една бира, една чаша вино...той не отиваше за алкохола. Той просто обичаше да излиза с приятели. Нещо което никога не е изпитвал в Франция."

Когато Кантона те погледне или ти подаде ръка е различно, странно и необичайно. Кантона си е Кантона. Но все пак, въпреки че двамата са много различни, може би най-незабележимото качество на Роналдо е неговата смелост на терена. „Смелост? Естествено! Смелостта в футбола, както и в живота, има много форми. Но смелостта да продължиш, независимо колко пъти те ритат и спъват изцяло принадлежи на Роналдо. Малко са футболистите с тази смелост. Всички големи футболисти са я имали - Бест, Чарлтън, Кантона...викат си ‘Ще опазя топката. Може да ме контузят, но топката е моя!'"

Като стана въпрос за Сър Боби Чарлтън се сещам ситуацията от финала в Москва. Питър Киниън, шефът на Челси, който отдавна се смята за голям привърженик на Манчестър, но се прехвърли в „синия" клуб през 2004 г. Когато му подадоха медала за второто място Киниън си го сложи под луксозното модно сако. Чарлтън пък отказа да носи медала за Манчестър.

„Чарлтън каза "Чакай малко, тази вечер не е за мен!"", разказа Сър Алекс. „"Тази вечер е за футболистите! Те играха на терена, а не аз." Ако си го беше сложил на никой нямаше да му направи впечатление. Все пак след 50 години от Бебетата на Бъзби, той има всяко право да го направи. Но той мислеше за футболистите, за клуба. Ето това е Сър Боби Чарлтън."

Но все пак напускането на Киниън към „Стамфорд Бридж", носейки куп вътрешна информация за Юнайтед, не беше ли голям удар под кръста за Манчестър? „Ни най-малко! Напротив, Дейвид Гил (неговият заместник) е едно от най-хубвите неща които се случиха при нас последните години."

Точно Гил ще се заеме с трудната задача да намери заместник на Сър Алекс Фъргюсън. Фърги заяви, че след края на следващия сезон ще напусне поста си в клуба, и въпреки че тази мисъл все още го плаши, Фърги е сигурен, че промяната ще мине леко и без препядствия.

„Няма да има проблеми. Основата е налице. Моралът е налице. Аз не контролирам всичко. Смешното е, че колкото повече остарявам, толкова повече се плаша от пенсиониране. Но ще дойде времето когато ще си събера нещата и някой друг ще трябва да ме замести."

Доста важно е кой ще е този ‘някой'...

„Да, наистина е важно. Трябва да е някой наистина великолепен човек. Тази работа не е лесна. "

Великолепен като вас ли?

„Не. Тази работа не може да се върши с една рецепта, по един и същи начин от различен човек. Но това е хубаво че е така..."

Само трябва някой да го обясни това на милионите привърженици на Юнайтед по целия свят...

• Сър Алекс: При нас бързо се става герой (Първа част на интервюто)
  

Робърт Чалмърс, „Таймс"

Превод от английски език: Аспарух Франгов