Съвсем наскоро Крейг Белами напусна поста мениджър на младежкия отбор на Кардиф, обвинен в отправяне на заплахи към начинаещ играч. За да разберем по-добре характера на един от най-добрите уелски футболисти на всички времена, ние предлагаме откъс от автобиографията на Йон Арне Рийзе  “The Running Man", посветена на известната история с щека за голф.  

***

Отборът отиде в Алгарве, за да се презареди преди нашата среща с Барселона от Шампионска лига. Възнамерявахме в продължение на пет дни да преминем през цикъл от леки тренировки, да играем голф, да се отпуснем на слънце и да поговорим. Това бе планът.

Отседнахме в хотел Barringtons Golf and Spa, който се намираше в изключителния курорт Вале до Лобо (Б.ред. Португалия). Попаднах  в една стая с Даниел Агер. В четвъртък се взе решение да обядваме  без мениджъра и треньорите. На такива вечери на играчите е позволено да пият няколко чаши бира, което лично аз никога не съм правил. Но няколко чаши бира наистина не са проблем. Ако някои можеха да се ограничат до това ...

Стивън Джерард се обади на собственика на ресторанта и резервира отделна стая за нас в бар Monty. Барът се намираше в близост до плажа, интериорът му беше черно-бял и имаше караоке. Няколко момчета започнаха да пият още преди да донесат храна. Сред тях беше и Крейг Белами. Скоро на масата се появи микрофон и Белами изрева: "Рийзе ще пее! Рийзе ще пее!".  Той започна да пие ще преди да се сервира храната и продължи по време на цялата вечеря - вече бе доста пиян, а аз бях ядосан.

Скоро Белами се озова до микрофон с караоке: "Рийзе ще пее! Рийзе ще пее!" Вбесен, аз се приближих до него: "Не пея. Млъкни, иначе ще те размажа!".  "Той извика: - Ще те убия, червенокосо копеле!"

Белами се поклони и млъкна, а аз тръгнах да се прибирам със Сами Хюпия, който малко пи и ме взе с такси до хотела. Агер още не искаше да си тръгне, затова му обещах, че ще оставя вратата на стаята отключена. Връщайки се в стаята, почти веднага заспах. Не по-късно от единадесет и половина.

Събудих се в тъмното, когато чух някой да отвори вратата. Очевидно е, че Агер се върна, помислих си аз. Обърнах се, но очите ми бяха сънени и не видях нищо от внезапната ярка светлина. Но нещо ме накара да осъзная, че това не е Агер. И скоро го видях - Крейг Белами в подножието на леглото ми, с щека за голф  в ръка.

Стив Финън, който обитаваше една стая с Белами, също бе там, но той просто стоеше на прага и мълчеше. Белами вдигна щеката над главата си и замахна с всички сили. Опита се да ме удари в пищяла, което ще сложи край на кариерата ми, но успях да премахна крака си навреме.

Изскочих от леглото, събрах чаршафа и го задържах като сънен  матадор.

Белами промърмори: "Никой не се е осмелявал да ме унижи така пред момчетата!".  Той напълно бе излязъл от себе си.

"Не ме интересува - отивам в затвора! Децата ми имат достатъчно пари за училище и всичко останало. Не ме интересува. По дяволите, ще лежа, но ще го направя!".

Отново замахна с щеката и този път удари - с пълна сила бедрото ми. Бях толкова пълен с адреналин, че не почувствах болка, но ме удари силно. Това бе желязо.

Следващият удар отново попадна  в бедрото. Опитах се да държа чаршафа, но той продължи да напада. Можеше сериозно да ме нарани. В същото време знаех, че мога да надвия Белами, ако е необходимо, защото  бях по-голям и по-силен.

Финън стоеше до вратата. Може би той бе там, за да спре Белами, ако той напълно загуби контрол, но бе нисък и слаб. Нямаше никакъв шанс срещу него. В същото време знаех, че ако отговоря на атаката на Белами, кариерата ми в Ливърпул ще приключи.

Опитах се да го успокоя. "Хвърли щеката и нека да се бием с юмруците си. Хайде! Това е правилният бой". Тогава той просто се изправи и ме погледна. После каза: "Утре в девет сутринта ще приключим с това." И излезе.

Много неща се случиха през тази нощ. Не знаех почти нищо за партито, защото рано си бях легнал. Но когато погледнах през прозореца, за да разбера какъв е шумът отвън, видях светлините на полицейската кола и Йежи Дудек, който бе натоварен там с белезници. Той пееше и удряше по покрива на колата.

Обадих се на лекаря и го помолих да ме прегледа. Бедрата ми вече бяха станали черни и сини от кръвонасяданията. След като ми оказа помощ, лекарят се обади на  Рафа Бенитес. Той побърза да се качи и шокът му бе осезаем, когато влезе в стаята. Очевидно бе, че не знае какво да каже. Просто подхвърли всички участници в партито да се срещнат утре, за да се оправят. След това си тръгна, но първо поиска доклад от Джерард за това какво се бе объркало тази нощ.

На сутринта станах, взех душ и погледнах нараняванията в огледалото. В девет без пет излязох от стаята. Агер искаше да дойде с мен. Съгласих се. Намерих вратата на Белами и почуках. Нямаше отговор. Беше девет часа. Бях готов. Почуках отново, но никой не се отвори.

Десет минути чакахме навън. След това с Агер отидохме на закуска. Слуховете за случилото се през нощта очевидно се разпространиха. Момчетата седяха и се смееха. След малко се появи Белами. Той дори не ме погледна. Взе храна и седна. Няма звук. Нищо подобно. Дудек пристигна с драскотини по лицето си. Момчетата започнаха да се смеят още повече.

Хихикането продължи и на тренировката. Никак не ми хареса, че всички просто се смеят. Та ставаше въпрос за това, че един от нашите съотборници ме нападна и можеше да съсипе кариерата ми. Защо никой не говори за това? Но не, явно те смятат случилото се между мен и Белами за лична работа.  Не разбирах това.

Исках да го нокаутирам. Щях да бъда оправдан, ако бях скочил върху него, но щях да приключа с Ливърпул, а и уважавах Бенитес и отбора. Щяхме да играем важен мач. Имаше достатъчно вълнение и без това. Белами се извини, но само когато го накара мениджърът. По-късно му наложиха глоба от 80 000 паунда. Не получих никакво наказание, противно на докладите на някои журналисти.

Барселона поведе на "Камп Ноу", Деко с удар с глава изправи на крака  90 хиляди фенове на трибуните. Те ни притискаха и имах чувството, че можем да се разпаднем. Франк Райкаард бе събрал впечатляващ тим. Той имаше не само най-добрият играч в света Роналдиньо, но и млад талант на име Лионел Меси.

Две минути преди почивката Белами изравни резултата. Той отпразнува това, като изтича до ъгъла на знамето, където направи люлеещо се движение, сякаш държеше щека за голф в ръцете си. Помислих, че е дяволско  неуважително. Това прязнуване показа искреността на неговите извинения.

След това, в средата на второто полувреме, Дирк Каут влезе в наказателното поле след пас на Джерард, но бе твърде близо до вратаря. Рафа Маркес се опита да изчисти топката, но тя стигна до Белами. Вместо да стреля, той видя, че съм свободен и никой не ме пази. Даже удар със слабия ми крак успя да прати  топката в мрежата. Белами изтича и ми се хвърли, за да отпразнува гола. Бяхме еуфорични, но всичко беше просто - в такива моменти не мислите за нищо.

***

С Белами доказахме, че имаме възможността да използваме трудностите, за да постигнем успех. Ние се справихме с натиска в един от най-големите мачове на отбора, в които трябваше да играем. Но никога не можем да бъдем приятели.

Решението ми в хотелската стая се оказа разумно. Искам да кажа, че и двамата бяхме  бащи. Но негодуването остана вътре в мен. Трябваше да се защитя. По-късно Джерард ми каза: "Ако бях на твое място, не мисля, че щях да се въздържа".