През миналата седмица се състоя един знаменит мач, по-скоро тактически дуел между двама велики специалисти, който обаче остана извън фокуса на общественото внимание заради решаващите сблъсъци в последния кръг на Шампионска лига.

С известно закъснение FUTBOL TV се връща към тази среща, защото си заслужава да бъдат отбелязани две важни неща в нея.

Мачът Челси - Манчестър Сити обещаваше да се стане красива тактическа надпревара между Маурицио Сари и Хосеп Гуардиола, още повече, че и двата тима играят в еднакъв стил - използване на висока преса, обичат позиционните атаки, както и дългото владеене на топката за създаване на опасни положения пред чуждите врати.

Всички знаем как завърши дербито, обидното е, че в общественото пространство се изказаха мнения, че Челси е спечелил с луд късмет и е изтеглил печеливш билет от лотарията. Ако гледаме само статистиката и общата картина на срещата - може би впечатлението е такова. Но навлизайки в детайлите на срещата, тогава нещата придобиват друг смисъл.

Защото само лаик би помислил, че специалисти като Сари и Гуардиола ще разчитат на случайността или ще хвърлят боб, за да спечелят някой мач.

И двамата мениджъра заложиха на привичните за тях схеми 4-3-3, но никой не започна с чист нападател в центъра на атаката. Тактическо надиграване или принудителни решения? Сити не можеше да разчита на Агуеро, а Жезуш не се намира в добра форма, докато при Челси и Мората, и Жиру не се намираха в подходящата кондиция за дербито. Така двамата мениджъра се принудиха да започнат с Азар и Стърлинг в центъра на нападенията си, т.е. отказът от изявен нападател бе продиктуван от желанието на терена да излязат най-силните към този момент.

Така "сините" започнаха с Вилиан, Азар и Педро в нападение, а "гражданите" с Марез, Стърлинг и Сане. Като цяло - наситена полузащита, активни фулбекове и лъжливи деветки.

И тук свършват приликите.

Сари от самото начало на мача се отказа от дългото владеене на топката и кратките пасове, т.е. италианецът реши да не се състезава със Сити в това, с което Пеп направи име. В същото време обаче Маурицио заложи на гъвкаво нападение и взаимозаменяеми нападатели, които по време на двубоя не само си сменяха местата и яростно пресираха, но и дълбоко се оттегляха към наказателното поле при отбрана. Де факто, Сари използваше схема 4-5-1, тъй като Педро и Вилиан през цялото време играха на линията на полузащитата, бранейки фланговете от постоянните опити на гостите да се придвижат към вратата на Кепа.

Тук е първият минус за шампиона, за който отсъствието на нападател се оказа фатално. Да, Челси се изтегли назад, а Сити владееше топката и атакуваше, но вместо удари по вратата, трите крила на гостите си подаваха топката един на друг и резултатът от това е един точен удар от страна на Сане, Стърлинг и Марез и нито една ситуация 1:1 около вратата на домакините. Доминирането на шампиона се изрази единствено в 13 корнера и безкрайни изстрели, от които само 4 в очертанията на вратата, при това безопасни. Гуардиола смени местата на Стърлинг и Марез след 20-та минута с надеждата индивидуалните качества на Рахим да надделеят над Алонсо, но испанецът устоя и този ход на Пеп не повиши интензитета на атаките на отбора му.

Вторият минус за Сити се получи при първия гол. Впрочем, той падна при първия удар на Челси за 45 минути игра! "Канте е опорен полузащитник, той не може да атакува, не става за игра бокс-ту - бокс" - това слушаме от началото на сезона. Оказа се обаче, че Канте напълно знаеше как да играе от едната до другата вратарска линия. Да, световният шампион през по-голямата част от времето само преследваше играчите на съперника, но когато Азар подаваше в 450-та минута, никой не пазеше Канте. Защото той е Канте и не може да играе бокс-ту-бокс.

Сари - Гуардиола 1:0

Третият минус на гостите е липсата на реакция на Гуардиола на случилото се през първото полувреме. И обратно - Сари великолепно реагира, измествайки акцента на играта на десния фланг, където ключова роля изигра Сесар Аспиликуета. Испанецът бе главният футболист при началото на атаките, където активно му помагаше Канте (о, той не става за това) и спускащият се назад Педро. Решенията на Аспиликуета винаги бяха верни и ефективни, а действията му в отбрана просто задушиха едни от най-взривоопасните футболисти в света - Сане и Стърлинг: 13 отнети топки, 7 пресечени топки, два блокирани удара и 100% спечелени единоборства в собственото поле.

Вторият гол на Челси сложи точка на мача. В Сити не останаха сили и търпение да обърне хода на срещата, а и самите футболисти на шампиона вече не вярваха, че за 15 минути ще направят това, което не сториха за 78 минути игра.

В крайна сметка Челси победи Сити с 2:0, опровергавайки букмейкърите за фаворита в дербито. А двата големи извода, които следва да бъдат направени са, че шампионите не са непобедими, при това те могат да загубят от по-слаб съперник ("Тяхното ниво е по-високо, ние трябва да продължим да работим, за да намалим дистанцията", Сари). Оттук обаче следва и вторият извод, а именно, че Сити може да бъде повален, но само при положение, че съперникът разполага с добър мениджър, който не разчита на лотария, а на познаване на слабите страни на "гражданите" (в случая на липса на нападател) и на умелото съчетаване на пресметливост, рационализъм и зрелищност.