Както всяка година, и сегашното лято се оказа сезонът на равносметките във футбола, търсенето на грешките и как трябва да се работи, за да не се повторят те. Това е също така времето на новите попълнения в отборите, когато средствата за масова информация са залети от слухове и спекулации около един или друг футболист. Това е и времето на очакванията - кой как ще се представи през новия сезон, какви са надеждите на феновете и по-важното: близо ли са до реалността. Futbol TV ще се опита да отговори на един много актуален въпрос, свързан с бъдещето на един от най-популярните английски клубове в света.

Накъде отива Ливърпул? Този въпрос не го задавам аз, а феновете на клуба от „Анфийлд". Той върви в комплект с още един въпрос, чиито отговор поддръжниците на „червените" искат да знаят възможно най-скоро: „Как да се измъкнем от блатото?". И навярно най-големите им мечти са свързани с деня в който чуят новината, че Том Хикс и Джордж Джилет не са вече собственици на Ливърпул.

Преди месеци ако някой ме бе попитал как виждам бъдещето на "мърсисайдци", със сигурност щях да отвърна, че запалянковците на отбора трябва да се приготвят за продължителният студ, който ще скове "Анфийлд" и, че спасението този път не е в самите давещи се. По-късно, по средата на лятото и на фона на апокалиптичната картина край река Мърси, се появи нещо от което всички имаха нужда - обезпеченият от мощен инвестиционен фонд китайски милиардер Кени Хуан предложи да заплати 237 милиона паунда на Royal Bank of Scotland и да сложи ръка на клуба.

За всички е повече от ясно, че това бе страхотен натиск върху американските собственици Хикс и Джилет, които чрез посредници се опитват да продадат клуба срещу 600 милиона паунда. Но и за наивниците става ясно, че няма кой да даде толкова пари за едно банкрутирало предприятие. Натискът бе жесток, защото освен, че дойдоха с готови пари, китайците крояха и амбициозни планове, да направят Ливърпул най-силния отбор в света. Те казаха две прости неща - мениджърът ще разполага с неограничен бюджет за нови футболисти, а също така ще започне незабавно изграждането на нов 60 000 стадион. А азиатските бизнесмени дори да изпълнеха наполовина намеренията си, може би щяха да извършат истинска революция на Острова. Тази революция не само щеше възроди колабиращия Ливърпул, но и би застрашила господството на Юнайтед и Челси.

Всичко това стана на фона на яростта на RBS от факта, че Хикс и Джилет отказаха да приемат инвестиции в размер на 113 милиона паунда от Rhone Group през пролетта, което щеше да облекчи текущия дълг.

Какво се случи след това обаче? Очевидно е, че неудобната двойка започна да шикалкави и увърта, само защото предлаганата цена не ги устройваше лично тях, в следствие на което китайците казаха едно кратко „Благодаря" и си тръгнаха, пожелавайки светло бъдеще на Ливърпул.

Топката, която за кратко бе в гордите американците започна сама да им се изплъзва. Защото съгласно договора си с RBS, те имат срок до 6 октомври да си изплатят дълга от 237 милиона към финансовата институция и ако не го направят, на следващия ден ги очаква глоба от 60 милиона паунда, а това не е все едно да напишеш чек за 50 паунда. А след това банката може и да реши да сложи ръка върху клуба - има пълното право да го направи и никой не може да я спре. Както и да продаде един или друг играч. А след това и самият клуб, т.е. само името му, защото няма да има какво да продава. Което не е никак малко все пак, защото ако трябва да сме честни, Ливърпул е наистина световна марка: та артикулите с това име се продават повече отколкото тези на Реал Мадрид, Челси и Милан, отстъпвайки само на Юнайтед.

Няма как да не останат нечути думите на д-р Тейлър, директор на Football Industry Group от Ливърпулския университет: „Клубът е систематично изнасилван от собствениците си и ситуацията в която е въвлечен Ливърпул е повече от бедствена".

Едва ли обаче двамата американци ще се вслушат в думите на професора, а най-малко и ще се трогнат от предупреждението.

Едва ли и ще отговорят и на въпроса, който зададе Джеймс Маккена - говорител на Съюза на привържениците на Духа на Шенкли: „Феновете се нуждаят от информация какво става в заседателната зала. Искаме да знаем и защо си тръгна Хуан".

Защото в крайна сметка повече от ясно е, че алчните американци не купиха клуба за да отговарят на въпросите на феновете, а за да печелят пари от него. Най-лошото е, че отказват да признаят, че Ливърпул е на дъното. А след 6 октомври може и да не изплува.