Английската Висша лига преживя сезон, който има всички шансове да влезе в историята. Всеки един или друг шампионат така или иначе е забележителен, всеки един си има своите герои и антигерои, но именно този, сегашния - 2009/10 стана повратен за първенството на Англия. Тази година падна Голямата четворка.

Голямата четворка

Юнайтед, Челси, Арсенал и Ливърпул няколко поредни години разигравайки свой шампионат в шампионата, носеха на английския футбол хиляди нови поклонници, които изживяваха успехите и неуспехите на любимците си, поглъщаха жадно от телевизионния екран всичко което се случваше на терена и не на последно място редяха състави, а с тях и надежди за добро представяне. Гонитбата в най-силното първенство на земята караше всички да се въоръжават, постоянно да растат и искат при себе си най-големите звезди: Роналдо, Дрогба, Фабрегас, Рууни, Джерард, Торес, Лампард, Робин ван Перси.... - квартетът от английските лидери сияеше от звезди и продължава да сияе от звезди от най-голям калибър, привличайки вниманието на целия свят. Какво се случи през този сезон обаче?

Най-важните трофеи останаха в Манчестър Юнайтед и Челси. „Червените дяволи" спечелиха Купата на Лигата - турнир към който се отнасяха преди години пренебрежително аристократично, но бе въпрос на чест на полуфинала да се хвърлят в люта битка срещу своите градски съперници и в крайна сметка достигнаха до финал. Юнайтед загубиха Тевес и Роналдо, а за сметка на това не привлякоха футболист близо до тяхната класа, предпочитайки да запазят финансовите си ресурси може би за това лято. В резултат видяхме новия Рууни, който стана футболист на годината. Видяхме, че не всичко се получи при отбора на Сър Алекс, но все пак хората му вкараха 18 гола повече отколкото миналия сезон когато станаха шампиони. Видяхме и новия Дарън Флетчър с неговия забележителен прогрес, както и прогреса на Нани. За класата и представянето на „червените дяволи" говори факта, че останаха на точка от Челси в класирането, което в никакъв случай не ги прави по-слаби от „сините", които трепереха до последно за титлата и които може би нямаше да празнуват миналата седмица, ако капитанът на Ливърпул Джерард не бе автор на едно от най-унизителните голови подавания на сезона. Тук трябва да отбележим и ролята на Сър Алекс, който през по-голяма част не можеше да разчита на 2-3-4 основни защитници едновременно и дори в Шампионската лига излезе срещу Волфсбург само с един защитник, но успя да победи шампиона на Германия.

„Сините" от Челси спечелиха първенството, както и Купата на Англия. Лондончани продължиха с прогреса си, чието начало бе поставено от Хидинг, но продължено и реализирано от Анчелоти. В резултат - за първи път в своята история „аристократите" правят дубъл, а 103 -те гола, които отбелязаха засенчиха лошото поведение на Ашли Коул и Джон Тери. В крайна сметка сплотеността на тима в трудните моменти помогна на отбора да не изпадне в криза, но и тук голяма роля изигра мениджърът Карло Анчелоти, който със своята тактичност и уравновесеност внесе нужното спокойствие и успокои духовете. И ако не бе ранното отпадане от Шампионската лига, можем да кажем, че това бе един идеален, първи сезон за италианския специалист.

Арсенал на даден етап от първенството беше кандидат за титлата и то напълно сериозно застрашаваше своите конкуренти, но в крайна сметка вече пета година тима на Арсен Венгер е без титла, което няма как да не изнервя феновете на отбора. Лондончани отбелязаха три гола по-малко от Юнайтед, но допуснаха цели девет загуби и в крайна сметка останаха на десет точки от тях. Напълно заслужено. Защото загубиха всичките си мачове срещу лидерите, но „артилеристите" може би платиха данък на травмите, които съпровождаха тима. Триото Фабрегас - Аршавин - ван Перси изглежда напълно застрашително, но постоянно един от тримата бе контузен, а в крайна сметка не се намери равностойна замяна от резервите. Сега пред клуба стои задачата да бъде задържан капитана Фабрегас и задължително да се купи класен вратар.

Тотнъм ! Това е отборът, който извърши революцията във Висшата лига и постигна най-голям прогрес в сравнение с миналия сезон. „Шпорите" заработиха 19 точки повече от миналата година и вкараха с 22 гола повече, което ги изкачи с четири места по-високо от предишния сезон и в крайна сметка хората на Хари Реднап заслужиха четвъртата си позиция и класиране за Шампионската лига. Като прибавим и потенциалните шестима участници в Световното първенство, наистина успеха е заслужен и не е плод на случайността. С основание би трябвало да се притесняват лидерите, след като за седмица „шпорите" биха последователно Арсенал и Челси напълно заслужено.

Втората четворка

Тук можем да причислим следващите в класирането - Манчестър Сити, Астън Вила, Ливърпул и Евертън. Два отбора заслужават особено внимание. Единият е Ливърпул , който отпадна от Голямата четворка напълно заслужено. Количеството на новите придобивки на Бенитес не доведе до нарастване на качеството и отборът четвърта поредна година е без трофей. Травмите на Джерард и Торес, заминаването на Алонсо и относителната неефективност на фланговете пратиха „мърсисайдци" на седмо място в класирането, а отборът бе победен включително от такива, които се подвизаваха до вчера и в по-долните дивизии. Реномето на суперклуб бе загубено, особено след онзи пас на Джерард към Дрогба, което бе черешката на унижението. В момента феновете на „червените" са изправени пред угрозата за дълго време да нямат възможността да видят своите не само сред лидерите и да ги застрашават по някакъв начин, но и да бъдат свидетели как тимът се превърща бавно в обикновен средняк, още повече, че задълженията на клуба нарастват стремглаво и никак не е ясно бъдещето. Както каза футболният специалист Джейми Джексън - Армагедон за отбора от „Анфийлд" е много близко и всичко ще се реши през това лято.

Другият отбор е този на Манчестър Сити или образно казано „шумните съседи" според думите на Сър Алекс. Оказа се, че все още многото пари не могат да направят един отбор шампион или поне не незабавно. Амбициозният проект на арабските собственици не се получи и в крайна сметка тимът остана пети. Но хората на Манчини допуснаха само седем загуби и след Челси, Юнайтед и Арсенал отбелязаха най-много голове във Висшата лига. А и все пак нека припомним, че „гражданите" победиха на „Стамфорд Бридж" не кой да е шампиона и то по категоричен начин. Дали успеха пък не ги чака зад ъгъла?

Астън Вила и Евертън най-важното което направиха е, че накараха лидерите да се съобразяват с тях и върнаха тези запалянковци, на които им бе омръзнала вечната хегемония на Голямата четворка. Вила почти спечели Карлинг Къп, почти се класира за финала за Купата на Англия и малко не достигна да играе в Шампионската лига.

Евертън почти достигна своя градски съперник, допусна две загуби по-малко и както са тръгнали нещата най-вероятно е да го задмине в следващия сезон. Многото контузии през сезона не позволиха на „карамелите" да направят нещо повече около интригата за първите места и обясняват защо тимът отстъпи от миналогодишното си пето място.

Златната среда

Тук са отборите, които се отличават от първите осем, твърде рано си осигуриха своята безопасност, но в никакъв случай не можем да причислим към аутсайдерите в първенството.

Чудесното класиране на Бирмингам Сити е плод на добрата работа на мениджъра Алекс Маклийш, който независимо от проблемите за собствеността върху клуба, класира отбора на девето място - най-доброто от 1959 година насам.

Когато кажем Блекбърн , веднага си казваме - Големият Сам в малкият Роувърс, където си тежи на мястото. Кой смее да подценява синьо - белите, след като объркаха сметките на Сър Алекс за титлата?

Стоук Сити в сравнение с миналата година се изкачиха едно място нагоре и няма нищо по-нормално в това, след като под добрата работа на Тони Пулис, най-старият футболен клуб във Висшата лига допусна 4 загуби по-малко от миналия сезон. Знаменита остава победата на „Уайт Хард Лейн" с 1:0, а още по-знаменита загубата от Челси с 0:7.

Фулъм проведе блестяща европейска кампания и леко разочароваща вътрешна такава. Целта пред отбора бе оставане в елита - Рой Ходжсън и неговите футболисти го направиха твърде рано, след което обърнаха внимание на отбори като Ювентус, Волфсбург и Хамбург. Преди това обаче биха Юнайтед с 3:0.

Очакванията към Съндърланд бяха по-големи след направените разходи през миналото лято. И все пак сезонът бе специален за „черните котки" не само заради плажната топка и 24-те гола на Дарън Бент, но отбелязаните най-много голове от отборите в Златната среда; едва не победиха Юнайтед на „Олд Трафорд" и на тяхна сметка е най-бързият гол във Висшата лига (41 секунда в мача срещу Болтън).

Последната четворка

Болтън има какво да доказва още и е отбор с потенциал за златната среда. Срещу лидерите игра силно и мобилизирано, издънките дойдоха срещу отбори от неговата черга.

Уулвърхямптъ н оцеля. Поне това обеща Маккарти и го направи. Не по най-добрият начин, но ефективно.

Уигън също оцеля, но не може да пропуснем победите над Арсенал, Ливърпул и Челси - те ще останат във клубната история завинаги.

Уест Хем оцеля трудно, а Дзола си тръгна скандално. „Чуковете" обаче се спасиха не заради нещо друго, а заради това, че Бърнли сдаде багажа, а Хъл Сити се оказаха беззъби. С 35 точки обикновено се изпада.

Изпадналите

Бърнли изкара един сезон в елита и се завръща обратно в Чемпиъншип. След доброто начало никой не разбра защо сдадоха багажа. Но поне ще се разказва за победата над Юнайтед с 1:0.

Хъл Сити се спаси миналия сезон за сметка на Нюкясъл, но тази година кампанията бе бедстваща - само шест победи от 38 мача и напълно заслужено беззъбите „тигри" поеха надолу.

За Портсмут сезона няма как да не бъде сравнен с катастрофа - пет собственика, двама мениджъри, девет отнети точки, 138 милиона паунда дълг и принудителна администрация. На фона на всичко това финалът на „Уембли" изглежда като оазис, а работата на Аврам Грант заслужава адмирации.

Най-добър мач : Манчестър Юнайтед - Манчестър Сити 4:3 - фантастична драма, много голове и много злоба.

Цитат на сезона : „Ние ще завършим на четвърто място, не се притеснявайте", Рафа Бенитес или Роберто Манчини - който си изберете.

Новите звезди : Нани и Малуда

Провалът на сезона : Ливърпул

Пробивът на сезона : Тотнъм

Лошите момчета : Джон Тери. Не е лесно да бъдеш по-непопулярен от Ашли Коул. Но Тери успя.

Добрите момчета : Аврам Грант. Малко вероятно е да бъде възпят като герой, но със своя стоицизъм, хумор и не на последно място треньорски умения блестеше сред отчаянието обзело Портсмут.

След 20 години ще се говори за ...разпадането на Ливърпул под управлението на Том Хикс и Джордж Джилет.

Това което научихме : Че Голямата четворка не бива се поставя на толкова голям пиедестал.

И най-накрая нека обобщим. Новото време представено на Албиона от Тотнъм, Манчестър Сити и частично от Астън Вила, позволява да се надяваме, че ще се разшири компанията на претендентите. Мощта на Голямата четворка не само не разруши Висшата лига както се случи в други първенства, а напротив - принуди останалите клубове да станат по-силни. Оттам и шампионата на Англия ще привлича още повече инвеститори и ще бъде още по-интересен. Борбата ще става все по-непредсказуема, а оттам и интересът на запалянковците по-голям......

НИКОЛАЙ ГАВАЗОВ