Рупърт Мърдок имал проблем. Наближавала 1969 година и австралиецът, закупувайки смъкналия се на дъното вестник The Sun с намерението да го превърне в таблоид, се сблъскал с огромен проблем: заради недостатъчно количество преси първите вестници трябвало да бъдат отпечатани и изпратени на разпространителите по цяла Британия много след като прозвучат финалните сигнали във вечерните мачове. За футболните фенове, които трябвало да станат основна част от аудиторията на вестника, това било много лоша новина.

По онова време на The Sun се гледало с присмех и пренебрежение и повечето в бранша само чакали кога изданието ще обяви фалит, но никой не предполагал как ще се преобърнат нещата за по-малко от 12 месеца. Нещо повече, никой не очаквал, че изданието ще постави началото на нещо, което дотогава не било познато.

В опит да запълни пробойната Мърдок и първият редактор Лари Ламб намерили просто решение: трансферните слухове трябвало да запълнят празните места в първите екземпляри на вестниците, докато дойдат репортажите и интервютата след мачовете.

Австралиецът най-после успял да намери печатна машина на север, а това позволило изданието да влезе в крак с правилата и модата и навреме да отпечатва интервютата и репортажите от мачовете. Хората обаче започнали да се оплакват, че им липсват трансферните слухове. Заваляли много писма до редакцията, а в ефира на различни радиостанции се отправяли призиви да бъдат върнати трансферните слухове. В крайна сметка Мърдок решил да удовлетвори молбите на читателите и се върнал към спекулациите около един или друг играч.

Така се родило чудовището. То е живо и до днес.

Основните участници в процеса, които по понятни причини, решиха да останат анонимни, разказаха за трансферната кухня и за това, как от сместа между правдивата информация и дезинформация се раждат слухове.

Агент: Мисля, че цялата прелест на трансферните слухове води своето начало от една проста идея: във футбола нямаш много шансове да спечелиш каквото и да е. За това за много фенове новината, че твоят клуб се стреми да проведе гръмък трансфер, означава повишаване на шансовете за победа.

Журналист от таблоида: Сега интересът не познава граници. Ако погледнете количеството читатели онлайн, ще видите, че трансферните слухове постоянно са на първо място в новините. Незначителен трансферен слух с участието на голям клуб моментално оглавява чарта.

Играч от Висшата лига: Как започва всичко? Да допуснем, че искам да сменя клуба. Ако съм достатъчно добър за Висшата лига, без съмнение мога да разчитам на трансфер. Но аз не мога просто да отида в офиса на ръководителя и да му сложа писмото на масата. Всичко е много по-трудно.

Ръководител на клуба: Писмената молба е най-лошото нещо за играча и за неговия агент. Всеки контракт съдържа в себе си годишен бонус за лоялност, за това клубът е длъжен да му плаща бонус до края на договора, но това моментално губи юридическа стойност, ако се появи такава молба. Разбира се, нито играчът, нито агентът искат да загубят тези пари. Именно тук започва "танца".

Журналист от таблоида: Половината от това, което правя с трансферните слухове е да бъда в течение на събитията. На кого завършва контракта в голям клуб? Или каква позиция трябва да бъде усилена в този отбор? Тогава ти избираш агентите на интересуващите те играчи и звъниш. Например Тотнъм. Когато те не бяха в Шампионска лига, много от нас си разбиха телефоните, за да се опитват да разберат какво се случва с Модрич и Бейл. Тези истории са половината на айсберга. Ругата половина са намеци на агенти, играчи и клубове.

Играч: Когато искам да сменя клуба, аз върша едни действия. Ако чуя за интерес от друг клуб, правя друго. Има голям смисъл да започнеш сам да действаш. Най-простият начин е да се обадиш на агента си и да му кажеш: "Направи това за мен". Ти също така можеш да поговориш със съотборниците си, а те на свой ред да разговарят със своите агенти. Понякога можеш да си поприказваш с някой, на когото му се доверяваш и за когото знаеш, че има връзки с журналистите, в структурите на клуба, например с някой скаут. Но във футбола никога нищо не е сигурно. Веднъж, при разговор с човек на когото имах доверие, аз намекнах за интерес от друг отбор. Мислех си, че той ще поговори с един от своите контакти. Вместо това, на следващия ден аз седях пред боса в офиса, който ме предупреди, че даже не бива да си мисля за преход в друг отбор.

Ръководител на клуба: Трансферният пазар е достатъчно гнусен свят, в който не винаги е това, което виждате. Играчи, агенти и клубовете постоянно правят всичко възможно, така че да извлекат максимална полза за себе си и нищо друго не ги интересува.

Играч: Ето ви още един пример. Мой съотборник искаше да смени отбора. Той избра ден, който бе почивен за него, предупреди местен журналист, че е отстранен от тренировки с първия отбор и работи с "младежите". Те се погрижиха в храстите да има фотограф. Историята веднага стигна до няколко човека, а след няколко дни ми каза в съблекалнята, че клуб от Висшата лига се интересува от него.

Журналист от The Sunday: Има най-различни случаи. Един от моите осведомители се намираше с добри отношения с играч от националния, който редовно вкарваше във Висшата лига. След няколко седмици моят контакт ми каза, че негов приятел е разказал за интерес към него от страна на Манчестър Сити. Не, той е добър, но не толкова. Въпросът е, защо той каза това? За да се свърже агентът му със Сити? За да се осъществи контакт? Ти просто започваш да гониш мечтата си. Но, ако успееш да посееш зърното на интереса в Сити, а освен това и нужният вестник излезе с нужната информация, аз мисля, че е достатъчно нужният човек да прочете това и тогава...

Журналист от таблоида: На практика играчите никога не звънят и не правят никакви намеци за своето бъдеще. Агентите също много рядко звънят, за да кажат: "Моето момче иска в Ливърпул". Това за позвъняванията са измислици на евтини или жълти издания, чиито читатели приемат всяка информация, която им сервираш. Редовно общувам с тесен кръг агенти. И най-доброто, което мога да изкопча от тях е да чуя преразказа на чута вече история от други лица. Разбира се, никой от техните клиенти не фигурира в тези истории. Агентите пазят пълно мълчание, когато се наложи. В тези разговори няма умисъл: просто агентите обичат да обсъждат слухове.

Журналист от The Sunday: Разберете, че футболът е голямо село. Мога съвсем спокойно да позвъня на 15-20 мениджъра. По принцип, те знаят абсолютно всичко, което се случва в другите клубове. Да, има няколко клуба, които се опитват да обвият всичко в секретност, но и това не помага. Затруднява изтичането на информация, но изтичане има. Ако ти окажеш услуга на такъв човек, можеш да бъдеш сигурен, че ще получиш нещо в замяна. Една сутрин ми звъни един от мениджърите и ми каза: "Слушай, искам този вратар, но дочух, че той се готви да отиде някъде. Можеш ли да разбереш за къде?". Помогнах му, а след това той ми каза за готвен голям трансфер в съседен клуб и така бяхме първи с новината. Разбира се, аз споделих информацията с двама мои колеги от други издания, но с редовната уговорка - информацията при тях да излезе, след като се появи при нас.

Журналист от таблоида: Нямате си идея колко много човека взимат участие в един трансфер! Мениджър, ръководители, спортният директор, агент и играч! И всеки един разказва за това на още 4-5 човека. Това е като шеста степен на свобода, но във футбола тези степени са само две.

Ръководител на клуба: Разбира се, това работи в няколко направления. В реда на нещата е агентите да използват контактите си в пресата. Клубовете също често се възползват от това, ако искат да се избавят или да получат играч. В процеса на гръмките трансферни саги клубовете могат умишлено да изнесат част от информацията на журналистите, ако това е полезно за тях. Но това е контролирана информация и изключително в интерес на клубовете.

Журналист от таблоида: В ситуацията със Самир Насри всичките три клуба (Арсенал, Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед) даваха вътрешна информация на журналистите. Един от клубовете от първата четворка, който е известен със своята секретност в тази посока (Б.ред. Арсенал или Юнайтед) в много дълъг период от вре постоянно съобщаваше за своите сделки, едва ли не седмици преди фактическото подписване с играчите. Но понякога такива съобщения по различни причини се оказваха неверни. Един от неотдавнашните януарски трансфери, за които с увереност ми съобщи клуб, още сутринта в деня на сделката се оказа дезинформация. Много забавен бе случаят с наема на Дейвид Бекъм в Тотнъм. "Шпорите" дадоха ясен отказа, а след два дни Хари Реднап заяви: "Да, искам да подпиша с него, ние проведохме преговори". Това бе абсолютна лъжа, но няма как да се сърдим на Хари, защото е напълно в реда на нещата и с определена цел. Няма как да се сърдим и на прес-аташето, той говореше това, което знаеше.

Агент: Някои клубове съобщават информация за своите цели още през март или април заради увеличаване на продажбите или цените на билетите за следващия сезон. Други увеличават цените на абонаментите през юни, пускат слухове и задържат истинските трансфери до последно, с което се опитват да намалят недоволството от новите цени. Това е редовна практика при един от големите клубове и знам, че става по личното разпореждане на техен високопоставен ръководител.

Ръководител на клуб: Вижте какво, не всичко е антагонизъм и постоянна вражда. В много случаи, когато даден клуб е недоволен от размера на предложената сума за трансфер на свой играч, даден ръководител, мениджър или един от директорите може да позвъни на свой колега в друг клуб и да каже: "Виж какво, искам 10 милиона за това момче, но тези ми предлагат само 7. Можеш ли да позвъниш на приятеля си от вестника и да му кажеш, че мислиш да предложиш 9 милиона за това момче?". В такъв случай вероятността да получиш 10 милиона от този единствен клуб, който наистина се интересува от играча е 90%. Разбира се, по-лесно е, ако кандидатите са два или повече. Тогава можеш да си играеш с цените, но разбира се, не бива да преиграваш. Най-лесно е, ако успееш да изкопчиш информация за тавана на намеренията на отсрещната страна. Тогава сравняваш и правиш така, че да пробуташ играча при клуба, който е готов да предложи по-голямата цена. И тук желанието на играча няма роля. Въпрос на убеждаване е.

Журналист от таблоида: Когато става дума за нещо голямо, всичко става по-трудно. В голяма част от случаите, например, Роналдо в Реал, Модрич в Челси или Фабрегас в Барса, клубът го играе "мълчанка". Клубът, играчът и агентът се договарят да не разгласяват нищо на пресата. И повярвайте, те го спазват! Тогава не можеш да направиш нищо друго, освен да се опиташ на представители на футболния свят, които обичат да сплетничат. Разбира се, не можеш да разчиташ на достъп на среща и няма как да разговаряш с нито една от страните, но ти можеш да си уредиш среща с агент, който е приятел с агента на играча или е приятел с ръководителя на клуба. Тогава трябва да си много внимателен в разговора и да чакаш изтървана дума или намек. И все пак, при един от последните големи преходи за последните години, при който играч лично влезе в офиса на мениджъра си и поиска трансфер, още докато играчът се сбогуваше с клуба, аз чрез един от агентите разбрах коя е едната страна на преговорите.