Всяка приказка си има своя край. Лош или добър, тя трябва да завърши по някакъв начин. Иначе се превръща в безкраен сапунен сериал. Сериали обаче има само по телевизора. Истината е, че футболът е жестоко зрелище, в което динамиката и прогресът заемат много по-високо място над сантименталните истории. За това и никой не се учуди, когато Сър Алекс обяви за оттеглянето си преди четири години и едва ли ще има изненадани, когато Арсен Венгер съобщи, че си тръгва.

И въпреки това уволнението на Клаудио Раниери дойде внезапно, като инфаркт. Само 24 часа след един от най-достойните мачове на отбора през 2017 година. Двубой, който остави тима в борбата за класиране за четвъртфиналите в Шампионска лига, което ако се бе случило, щеше да запише още една златна страница в историята на този 133-годишен клуб.

Впрочем, едва ли някой е обърнал внимание на думите на италианеца преди срещата със Севиля: "В Лестър ще настъпи преломен момент след този двубой". Знаеше ли Клаудио за готвеното си уволнение или просто предчувстваше какво ще се случи след поредната, седма загуба за последните девет мача на отбора?

Слуховете за уволнението на италианеца се появиха в края на януари, когато стана ясно, че шампионите твърдо се намират в борбата за оцеляването си. Последва обаче изявление на ръководството, което обяви подкрепата си за своя мениджър. След това дойде измъчената победа над Дарби Каунти и три поредни загуби във всички всевъзможни турнири, включително и поражението от третодивизионния Милуол.

Ясно е, че нещата не бяха добри в отбора. Приказките, че ръководството е провело лоша трансферна кампания обаче трябва да бъдат оставени някъде настрана, защото босовете похарчиха 50 милиона паунда само за подсилване на атаката на тима - толкова струват покупките на Муса и Слимани, а раздялата с Канте бе компенсирана с привличането на Ндиди. Клубът е на минус с 25 милиона паунда от двата трансферни прозореца, а според версията на Transfermarkt, Лестър е на десето място в Лигата по разходи за нови играчи. И на фона на всичко това опасната зона се намира само на точка. Въпреки, че този колектив може да играе много по-добре. Просто няма как да не кажем, че Раниери е виновен за случващото. Може би той загуби контакт с играчите си, а може би прекалено приятелските отношения се отразиха на мотивацията на футболистите. Или вероятно Раниери се загуби в търсенето на нови схеми. Не бива да изключваме и отпадането на тима след края на сезона. И няма никакви съмнения, че вината за това щеше да е само на един човек - Клаудио.

Но.

Истината е, че това, което се случва с отбора сега е истинският Лестър. Както и това, което се случваше през сезон 2014/15. Точно сега виждаме истинските Варди и Марез. През миналия сезон те не бяха истински, а герои от една фантастична приказка, която едва ли ще се повтори някога. Като изключим суперсезона в петото ниво на английския футбол, Варди има нужда от 3.5 мача, за да вкара гол, с отчитане на миналогодишната кампания, в която англичанинът вкара 24 гола. Относно Марез, до миналия сезон той нямаше на сметката си повече от 5 гола и 5 асистенции на година.

Миналият сезон? Това бе някакво чудо, което Раниери показа, че може да се случи в света на футбола. Собствениците на Лестър пък показаха, че за тях чудесата не важат. Даже няма нужда да се проваляш - достатъчно е просто да се върнеш там, където си бил и веднага си уволнен.

"Лисиците" нямат нищо общо с останалите клубове. Постоянно виждаме и чуваме за проекти в Челси, Ливърпул, Юнайтед и Сити, Тотнъм и даже в Саутхемптън. Раниери нямаше никакъв проект. Имаше футболисти, които едва се спасиха от изпадане, а след това самите те не знаеха, че творят история и как изобщо ще завърши тази история.

Нека сега предположим какво би се случило, ако Лестър с Раниери бе изпаднал в Чемпиъншип. Нищо. Клубът щеше да получи 120 милиона паунда "подемни" от Футболната асоциация и да се върне в елита. И никой нямаше да прави трагедия от това или да връща абонаментни карти (справка феновете на Арсенал след мача с Байерн), просто защото феновете на Лестър са свикнали отборът им да е в постоянно движение между двете най-висши лиги. Това, на което не бяха свикнали почитателите на клуба от Ланкашир е любимците им да побеждават във Висшата лига и да се класират за плейофите в Шампионска лига още след четвъртия кръг на груповата фаза.

А нека да предположим, какво би се случило, ако сега отборът без Раниери имаше 7-8 точки повече. Щеше да спори с Бърнли и Уотфорд за 12-то място във Висшата лига на Англия. И голяма част от футболния свят щеше да е останал в неведение за съществуването на "лисиците", а феновете на Лестър нямаше да познават най-големия триумф в 133-годишната история на клуба, заради който Гари Линекер бе принуден да се съблече в ефир.

Едва ли бихме разбрали мотивите на ръководството на клуба за уволнението на Клаудио. Днес се появиха слухове, че играчите на Лестър са се разбунтували срещу Раниери. В съзнанието ни обаче са кадрите с прегръдките след мача със Севиля. А вероятно всичко се крие в прагматичното мислене на азиатските собственици, което се отличава от това на европейците.

Така или иначе, приказката за Маестрото, който покорил Острова, вече съществува, макар че тя можеше да има съвсем друг край. И ние никога няма забравим тази приказка.

Благодарим ти за всичко, Клаудио Раниери!

ВИДЕО