Футболът е световен феномен, завладял света преди повече от век и половина и красотата му не спира да радва всеки фен на стадиона и пред телевизора. През годините, висококачествените изпълнения на целунатите от Господ техничари водят до споровете кой е най-техничният играч на своето поколение.

С развитието си, играта ни дава възможност да гледаме все по-атрактивни изпълнения от магьосниците с топката, а компилациите, въртяни в сайтовете за видеосподеляния, завладяват и галят окото на малки и големи.

Нека в тази статия разгледаме част от най-атрактивните движения и финтове, които са се превърнали в емблеми на техничния и нападателен футбол.

Рабона​

Рабона представлява удар, нанесен по топката зад опорния крак. При правилно изпълнение краката на футболиста се кръстосват един зад друг.

Има няколко причини играч да опита подобно изпълнение: например при нападение топката идва към левият крак, но състезателят усеща, че силата или точността на удара му с ляв крак е недостатъчна. Затова той използва рабона, нанасяйки много по-ефективен удар. Друг вариант е, когато крило с десен крак се озове на левият фланг и няма възможност да се обърне, за да нагласи топката на удобният си десен крак. Друга причина е просто да покаже техническите си умения с топката, правейки шоу за публиката.

Счита се, че за първи път рабона е изпълнен през 1948-ма година, от Рикардо Инфанте, в мач между Естудиантес и Росарио Сентрал. След мача, спортното списание El Grafico излиза с Инфанте на корицата, облечен в училищна униформа и заглавие

"Инфанте е пропуснал училището“ (рабона на испански значи "да пропуснеш училище“).

Така, този красив удар получил своето име. Редица класни футболисти са изпълнявали рабона, в това число Диего Марадона, Рикардо Куарешма, Анхел ди Мария, Ерик Ламела, Пабло Аймар, Кристиано Роналдо, Маркос Рохо и други.

'Рабона' от Куарешма

Марсилско завъртане / Рулетка

360-градусово завъртане, Завъртането, Рулетката са само част от имената на това движение, чийто произход остава неизвестен. Марсилското завъртане е популяризирано първо в Европа от френският нападател Ювес Мариот, през 70-те години на миналия век. Марадона и Зидан са най-запомнящите се изпълнители на този финт, станал популярен като завъртането на Марадона и завъртането на Зидан.

Този маньовър е най-ефективен когато противника приближава лице в лице или от страната на водещият крак. Първото плъзване назад позволява играчът да запази контрол върху топката, като я опази от противниковия шпагат. Завъртането на тялото поставя гърба на дриблиращият между защитника и топката, предпазвайки я като щит. Второто плъзване променя посоката на движение на топката и съчетано със завъртането на тялото, позволява на играчът и топката да продължат движението си в една посока, позволявайки да продължи рейда си или да опита удар. Изпълнен на висока скорост, този финт е почти невъзможен за противодействие.

Завъртане на Кройф

От името е очевидно, че финтът е кръстен на холандската легенда. В мач срещу Швеция, в 24-тата минута, когато Кройф владее топката в атакуваща позиция, но обърнат към собствената си врата и притискан и близко пазен от Ян Олсон, Йохан залъгва, че ще подаде. Вместо това, той плъзва топката зад опорният си крак, обръщайки се на 180 градуса и се измъква към противниковата врата.

Еластико

Този финт има за цел да подлъже противниковия защитник, че нападателя ще тръгне в противоположна посока. Изпълнява се използвайки външната част на ходилото, повеждайки топката по посока отстрани на силният крак, последвано от бързо движение, с преместване на силният крак около топката и използвайки вътрешната част на ходилото, за да бъде поведена тя към по-слабият крак. Тук работата с краката е най-важният елемент, заедно с резкия старт от място.

Използван за пръв път от японско-бразилският футболист Серхио Ечиго. През 1964-та година Ривелиньо научава този трик от Ечиго, с когото са заедно в младежкия отбор на Коринтианс и успешно го прилага пред широката публика на световното първенство през 1974-та година.

Ривелиньо става идол за бразилските младоци и между 1990-та и 2000-та движението е често използвано от световните звезди на "селесао“, като Ромарио, Роналдо и Роналдиньо.

Завъртането на МакГийди

Един миг на гениално докосване превърна ирландското крило Ейдън МакГийди в световна сензация. Запазеният му ход се появява на мач между Селтик и Абърдийн през Октомври 2004-та. Преследвайки подадена му от Джон Хартсън топка, МакГийди се оказва притиснат на левия фланг, с гръб към вътрешността на игрището. Стийв Тош приближава зад него и тогава МакГийди изпълнява завъртането на Кройф, директно по посока на движението на Тош, но след това чуква топката по тъчлинията с външната част на ходилото на левия си крак и разминава Тош, оставяйки го слисан, докато той се отскубва напред.

Дъга

​Дъгата е трик, при който играчът играчът защипва топката, натискайки я със задния крак и след това я повдига високо с опорния, така че да мине над главата на противника, описвайки дъга. Така се появява и името на този трик. Той се вижда много често в стрийтбола и футзала. Рядко се вижда в съвременния професионален футбол, заради ниския си рейтинг на ефективност, но играчите със самочувствие и умения го използват за преодоляване на съперника при дрибъл.

За първи път е използван през 1968-ма година от бразилеца Алешандре де Карвальо - "Канеко“. Дъгата беше използвана на световното през 2002-ра от турчина Илхан Мансъз, при което той повдигна топката над своята глава и над главата на Роберто Карлос от Бразилия, и преодолявайки го, принуждава бразилския бек да го фаулира.

Куаутеминя

По време на мач срещу Южна Корея, на световното първенство през 1998-ма година, Куаутемок Бланко ни показа "изобретението си“, което му донесе моментална слава. На два пъти през второто полувреме на мача в Лион, Бланко владее топката на левия фланг, приближават го двама противници, а той хитро защипва топката между ходилата си и скача между двамата си опоненти. Мексиканците веднага го наричат "cuahtemina" - малкия трик на Куаутемок.

Step over

Това е финт, който цели да заблуди противника за посоката в която ще тръгне на дрибъл играчът, който владее топката. Движението е измислено от аржентинския нападател Педро Каломино, в началото на 20-ти век.

В Европа, пръв прилага финта холандеца Лоурънс Адам, в края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век, като това му донася прякора "Адам Ножиците“. През средата на 90-те е популяризиран от мегазвездата Роналдо. В днешно време тази техника е широко разпространена сред атакуващите футболисти, като еталон в играта си я използва Кристиано Роналдо.